Решение № 6615 от 16.06.2026 г. на ВАС по адм. д. № 7650/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) и е образувано по касационна жалба на Г. К. С. с [ЕГН] и с адрес в гр. Варна, на [улица], против решение № 6463 от 13.06.2025 г., постановено по адм. д. № 3094 по описа за 2024 г. на Административен съд – Варна. Релевира неговата неправилност поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска отмяната му и постановяване на друго, по съществото на спора, с което предявените от нея против Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи – Варна (ОД на МВР – Варна) искове за имуществена и неимуществена обезвреда бъдат уважени, така както са претендирани. Претендира разноски за две инстанции. Представя списък по чл. 80 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК), както и доказателства за сторените такива пред настоящия съд.

Ответникът – ОД на МВР – Варна, със седалище в гр. Варна, на ул. „Цар Калоян“ № 2 не представя становище по касационната жалба в срока по чл. 213а, ал. 4 АПК. Не се представлява в съдебното заседание пред настоящия съд.

Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба.

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна.

С обжалваното решение, в производство по реда на чл. 203 и сл. АПК, във вр. с чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ), са отхвърлени предявените от Г. К. С. против ОД на МВР – Варна искови претенции за имуществена и неимуществена обезвреда, както следва: 1. Иск за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на сумата от 10000.00 лв., претърпени в резултат на незаконосъобразно издадена Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 24-0819-000747 от 13.06.2024 г., издадена от началник-група в сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Варна, ведно със законната лихва върху сумата на обезщетението, считано от датата на образуване на исковото производство до окончателното му изплащане; 2. Иск за присъждане на обезщетение за имуществени вреди в размер на сумата от 900.00 лв., претърпени в резултат на същата Заповед, ведно със законната лихва върху сумата на обезщетението, считано от датата на образуване на исковото производство до окончателното й му изплащане; 3. Иск за присъждане на обезщетение за имуществени вреди в размер на сумата от 3600.00 лв., претърпени в резултат на същата Заповед, ведно със законната лихва върху сумата на обезщетението, считано от датата на образуване на исковото производство до окончателното му изплащане. Наред с това ищцата е осъдена да заплати в полза на ответния административен орган юрисконсултско възнаграждение за първоинстанционното производство в размер на сумата от 100.00 лв.

Производството по адм. д. № 3094/2024 г. по описа на Административен съд – Варна е образувано по искова молба на Г. С. от гр. Варна, предявена против ОД на МВР – Варна, съдържаща три иска за присъждане на обезщетения за имуществени и неимуществени вреди, както следва:

1. Иск за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в емоционални и физически страдания (унизено човешко достойнство; накърняване на доброто й име в обществото; притеснения; липса на сън; битов дискомфорт), в размер на сумата от 10000.00 лв., причинени й от отменена по съдебен ред, като незаконосъобразна, Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 24-0819-000747 от 13.06.2024 г., издадена от началник-група в сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Варна, ведно със законната лихва върху сумата на обезщетението, считано от датата на предявяване на исковата молба до окончателното му изплащане.

2. Иск за присъждане на обезщетение за имуществени вреди в размер на сумата от 900.00 лв., представляваща пропуснати финансови ползи в размер на месечната наемна цена по Договор за отдаване под наем на лек автомобил от 12.06.2024 г. за периода от датата на издаване на процесната Заповед за прилагане на принудителна административна мярка до нейната отмяна по надлежния ред, причинени й от същата Заповед за прилагане на принудителна административна мярка, ведно със законната лихва върху сумата на обезщетението, считано от датата на предявяване на исковата молба до окончателното му изплащане.

3. Иск за присъждане на обезщетение за имуществени вреди в размер на сумата от 3600.00 лв., представляваща месечната наемна цена от 600.00 лв. по Договор за наем на моторно превозно средство от 13.06.2024 г., претендирани за 6-месечния срок на прекратяване на регистрацията на лек автомобил, марка „Мерцедес“, модел А 200, регистрационен номер [рег. номер] и причинени й от същата Заповед за прилагане на принудителна административна мярка, ведно със законната лихва върху сумата на обезщетението, считано от датата на предявяване на исковата молба до окончателното му изплащане.

Административният съд е установил следната фактическа обстановка:

Със Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 24-0819-000747 от 13.06.2024 г. началник-група в сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Варна е наложил на „Алианц лизинг България“ ЕАД – клон Варна принудителна административна мярка по чл. 171, т. 2а буква „а“ от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) – прекратяване на регистрацията на лек автомобил, марка „Мерцедес“, модел А 200, регистрационен номер [рег. номер] за срок от шест месеца, като, на основание чл. 172 ал. 4 ЗДвП и чл. 165, ал. 2, т. 2 от с.з., поради опасност да бъде осуетено или сериозно затруднено изпълнението на акта и възможност от закъснението на изпълнението да последва значителна или трудно поправима вреда, е допуснато предварително изпълнение на Заповедта със изземване на Свидетелството за регистрация на моторното превозно средство (СРМПС).

За да издаде заповедта административният орган е взел предвид съставения Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) против Г. Т. Н. за това, че на 13.06.2024 г., около 01.58 ч. в гр. Варна, по [улица], посока [улица], е управлявал лек автомобил „Мерцедес“, модел А 200, регистрационен номер [рег. номер], собственост на „Алианц лизинг България“ ЕАД – клон Варна, без да притежава съответното свидетелство за управление, установено след извършена справка в автоматизираната информационна система (АИС) „Български документи за самоличност“ – МВР.

С влязло в сила решение № 12873/02.12.2024 г. по адм. д. № 1379/2024 г. на Административен съд – Варна, съдът е отменил, като незаконосъобразна, Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 24-0819-000747 от 13.06.2024 г., издадена от началник-група в сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Варна.

Съгласно Договор за финансов лизинг с клауза за прехвърляне на собствеността № 15678 от 27.05.2024 г., сключен между „Алианц Лизинг България“ ЕАД – клон Варна, като Лизингодател и Г. К. С., като Лизингополучател (от л. 9 до л. 15 от първоинстанционното дело), Лизингодателят се е задължил да предостави за ползване на Лизингополучателя, срещу заплащане на възнаграждение, определено по размер и в срокове, съгласно погасителен план, лек автомобил, марка „Мерцедес“, модел А 200, бял на цвят. Съгласно договора първоначалната лизингова вноска е в размер на 5828.73 евро без ДДС, платима в срок от 3 (три) работни дни от датата на сключване на лизинговия договор, като вещта се предоставя за ползване на Лизингополучателя в срок от два работни дни от датата на регистрацията й, а датата на предаване е датата на която се подписва приемо-предавателен протокол. Според договора Лизингополучателят се е задължил да не преотстъпва ползването на автомобила на трети лица без изричното писмено съгласие на Лизингодателя, освен на членове на своето семейство, нито да предоставя на трети лица права във връзка с вещта.

Съгласно СРМПС (копие на л. 16 и л. 17, пак там), процесният лек автомобил, марка „Мерцедес“ е регистриран на името на ищцата.

Съобразно Договор за наем на моторно превозно средство (л. 18, пак там), сключен на 13.06.2024 г. между П. З. З., като Наемодател и Г. С., като Наемател, С. е наела под наем моторно превозно средство за временно ползване, марка „Фолксваген“, модел „Пасат“, с регистрационен номер [рег. номер] за срок от шест месеца с месечна наемна цена 600.00 лв.

Между „Алианц Лизинг България“ ЕАД, като Работодател, и Г. С. е сключен основен трудов договор № 35/30.12.2019 г. (л. 19-22, пак там), по силата на който ищцата е назначена на длъжност специалист „Лизингови операции“.

На 12.06.2024 г. С. сключила с „Алианц Лизинг България“ ЕАД Договор за отдаване по наем на лек автомобил (л. 23-26, пак там), съгласно който ищцата преотдала на „Алианц Лизинг България“ ЕАД за временно и възмездно ползване лекия автомобил, марка „Мерцедес“ срещу заплащане от Наемателя на месечна наемна цена в размер на левовата равностойност на 150.00 евро.

С Анекс № 1 към този договор, страните се споразумяли за прекратяването му, считано от 01.07.2024 г.

С Пълномощно от 12.06.2024 г. (л. 28, пак там), „Алианц Лизинг България“ ЕАД е упълномощило С. да управлява лекия автомобил „Мерцедес“, модел А 200, регистрационен номер [рег. номер]. Пълномощното е валидно до 10.11.2024 г.

По делото пред първата инстанция са събрани гласни доказателства чрез разпита на свидетеля А. П. В. – колега на ищцата.

При така установената фактическа обстановка, административният съд е разгледал по същество исковата молба на С., предявена против ОД на МВР – Варна. Преценил я е за неоснователна. Счел е, че ищцата не се е справила с доказателствената тежест да установи кумулативното наличие на предпоставките от фактическия състав по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ за ангажиране на отговорността на държавата за вреди. Съобразил е, че адресат на отменения акт, от който се претендира обезвредата, е „Алианц лизинг България“ ЕАД – клон Варна, като мярката е наложена поради това, че автомобилът е бил управляван от лице, на което е било временно отнето Свидетелството за управление на моторно превозно средство (СУМПС). Подчертал е, че ищцата е само ползвател на автомобила, чиято регистрация е прекратена, не е адресат на незаконосъобразния акт, нито е лицето, което е управлявало автомобила и вследствие на чието управление е наложена мярката. Мотивирал се е, че незаконосъобразността на отменения по надлежния ред административен акт, сама по себе си, не е достатъчно условие за ангажиране на отговорността по чл. 1 ЗОДОВ, като, в случая, не е доказана пряката и непосредствена причинно-следствена връзка между действието на акта и твърдения вредоносен резултат. Отчел е обстоятелството, че на 13.06.2024 г. автомобилът е бил управляван/предоставен от/на трето лице, въпреки задълженията на Лизингополучателя, уредени в чл. 19.5. и чл. 19.6. от Договора за финансов лизинг. Приел е, че връзката между отменения акт и претендираните вреди е опосредена от облигационни отношения между адресата на отменения акт и ищцата, на която е предоставено ползването на автомобила по договора за лизинг, както и от действията на трето лице, вследствие на които действия е издадена Заповедта за налагане на принудителната административна мярка. Посочил е, че вредите от облигационни отношения следва да се търсят по друг ред и от друг субект.

По тези съображения, съдът е постановил атакувания в настоящото производство резултат. Присъдил е разноски, съобразно изхода на спора.

Решението е валидно, допустимо и правилно. При разглеждане на съдебния спор между страните, първоинстанционният съд не е допуснал сочените в касационната жалба пороци.

Релевантните за конкретния случай фактически обстоятелства са обективно установени, като съдът е извършил правилна преценка относно приложението на материалния закон. Не са допуснати съдопроизводствени нарушения от категорията на съществените. Настоящата инстанция споделя изводите на решаващия състав на Административен съд – Варна, че предявените от С. против ОД на МВР – Варна искови претенции са неоснователни, не намира необходимо да ги повтаря и, на основание чл. 221, ал. 2, изр. второ АПК, препраща към тях, като мотиви на собствения си акт. Към тях добавя следните аргументи:

Съществуването на вредите и причинната връзка са двата елемента на отговорността по ЗОДОВ, относно които страните спорят, доколкото издаването и отмяната на незаконосъобрания административен акт е доказано в процеса.

Заповедта за прилагане на принудителна административна мярка не може да причини твърдените имуществени и неимуществени вреди, тъй като между адресата на отменения акт и ищцата са налице облигационни отношения с точно определени права и задължения на страните. От легалната дефиниция на финансовия лизинг, съдържаща се в чл. 342, ал. 2 от Търговския закон (ТЗ) следва, че същият представлява „кредит във вещева форма по избор на Лизингополучателя“. Лизингодателят отпуска кредит на Лизингополучателя в размер на покупната цена, като осигурява възстановяване на инвестицията си чрез получаване на лизингови вноски. Като гаранция за вземането си, Лизингодателят запазва собствеността върху вещта, но дава право на Лизингополучателя да я изкупи (по време на договора или след изтичане на срока му) и то на цена, обикновено надвишаваща покупната й цена, тъй като отделните лизингови вноски не са само част от цената на стоката, а включват и други елементи. При договора за финансов лизинг всички рискове от повреждането, погиването на вещта, щетите, причинени от вещта на трети лица и имущество, както и разноските по поддържане на вещта, предмет на договора, са за сметка на Лизингополучателя (чл. 343 ТЗ), независимо от наличието или не на включена клауза за изкупуване. През призмата на конкретния случай това означава, че ищцата, като Лизингополучател, се е задължила да изпълнява поетите по договора за лизинг задължения, вкл. финансовите такива, независимо от факта дали конкретният автомобил е в движение или е повреден, или е санкциониран, или е погинал.

Заповедта за прилагане на принудителна административна мярка не се отразява върху поетите с договора за финансов лизинг задължения, тъй като въпросът за ползването на автомобила е ирелевантен за изпълнението на този договор от страна на Лизингополучателя. След като ищцата, по силата на чл. 343 ТЗ, носи риска от случайното погиване или повреждане на лизингования автомобил, тя не може да претендира неимуществени вреди, ако същият е с временно прекратена регистрация. Още повече, че не е и адресат на конкретната принудителна административна мярка. Липсва връзка между отношенията по договора за финансов лизинг и административното правоотношение, възникнало по повод отменения административен акт. Заповедта, с която принудителната административна мярка е наложена, не засяга пряко и непосредствено правата и задълженията на С., в качеството й на Лизингополучател по сключения договор за финансов лизинг и неимуществените вреди, които се претендират от нея, са пряко следствие на възникналото облигационо отношение, а не са в пряка връзка с отменения административен акт.

Неоснователни са и исковите претенции с цена 900.00 лв. и 3600.00 лв. По причина сключените Договор за отдаване под наем на лек автомобил от 12.06.2024 г. и Договор за наем на моторно превозно средство от 13.06.2024 г., при свободно договаряне по чл. 9 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД), а не издадената Заповед, касационната жалбоподателка е извършвала плащанията, които претендира като имуществени вреди, т.е. липсва пряката и непосредствена причинна връзка между незаконосъобразния акт и твърдените вреди.

С оглед изложеното, Върховният административен съд намира, че обжалваното решение на Административен съд – Варна следва да се потвърди, като правилно, поради което и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. първо АПК