Решение № 4162 от 4.04.2017 г. на ВАС по адм. д. № 958/2016 г.

Решение № 4162 от 4.04.2017 г. на ВАС по адм. д. № 958/2016 г., VIII о., докладчик съдията Василка Шаламанова Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 160, ал. 6 от Данъчно - осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по касационна жалба на К. С. М. от [населено място] срещу решение № 1680/12.11.2015 г., постановено по адм. д. № 1588/2014 г. по описа на Административен съд-Бургас, с което е отхвърлена жалбата му против Ревизионен акт № 021302696/28.03.2014 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП гр. Бургас, в частта потвърдена с Решение № 189/30.06.2014 г. на директор Дирекция "ОДОП" гр. Бургас при ЦУ на НАП. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на обжалваното решение, поради нарушаване на материалния и процесуалния закон, както и поради необосноваността му, които съставляват отменителното касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Както пред административен съд-Бургас, така и пред настоящата касационна инстанция изразява несъгласие с определената от ревизиращия екип и потвърдена от съда данъчна основа за облагане с данък върху дохода по чл. 48, ал. 1 ЗДДФЛ за периода на ревизията. Изразява несъгласие и с извода на органа по приходите, че е извършвал счетоводни услуги в качеството на физическо лице. Твърди, че такива са извършвани от [фирма]. Касаторът моли за отмяна на решението. Ответникът - Директорът на дирекция "ОДОП" при ЦУ на НАП гр. Бургас не изразява становище по жалбата. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, Осмо отделение, преценявайки допустимостта на жалбата, правилността на решението на релевираните основания и след служебна проверка по чл. 218, ал. 2 АПК прие за установено следното: Касационната жалба е подадена от страна по делото, в срок, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна. С обжалваното решение Административен съд-Бургас е отхвърлил жалбата на К. С. М. от [населено място], против Ревизионен акт № 021302696/28.03.2014 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП Бургас, в частта потвърдена с Решение № 189/30.06.2014 г. на директор Дирекция "ОДОП" гр. Бургас при ЦУ на НАП, с който са определени задължения по чл. 48 от ЗДДФЛ за данъчен период 2009 г. - 2011 г. общо в размер на 4 027. 56 лв. и лихви в размер на 1034. 31 лв.; по ДЗПО за 2009 г., 2010 г. и 2011 г. общо в размер на 1 921. 79 лв. и лихви в размер на 736. 06 лв. и по ЗО за периода от 2009 г. до 2011 г. в общ размер на 3 074. 86 лв. и лихви в размер на 786. 53 лева. За да отхвърли жалбата, съдът се е мотивирал, че оспореният РА е законосъобразен, тъй като е издаден от компетентен орган, в съответната форма, при спазване на административнопроизводствените правила и в съответствие с приложимия материален закон. Първоинстанционният съд е установил, че през ревизираният период от РЛ са декларирани доходи от счетоводна дейност като [фирма] за 2009 г., а през 2010 г. и 2011 г. К. М. е предоставял счетоводни услуги чрез притежаваното от него дружество [фирма]. В хода на ревизията от приходните органи е констатирано, че през банковата сметка на К. М. има извършени плащания в полза на фирми, възприети от ревизиращите като извършени счетоводни услуги. Извършени са насрещни проверки на [фирма] и на [фирма] при които са установени фирмите /по години/, които са счетоводно обслужвани от [фирма] и от [фирма], както и фирмите, за които не са декларирани доходи от извършеното счетоводно обслужване. Извършена е и съпоставка между приходите на [фирма], на [фирма] и подадените от К. М. заявления за подаване на документи по електронен път и ползване на електронни услуги в системата на НАП. В резултат на това е установен размера на неотчетените приходи от счетоводни услуги за ревизирания период 2009 г. - 2011 г. Въз основа на установеното съдът по съществото на спора е приел, че с ревизията правилно е извършено данъчно облагане на К. М., тъй като същия е упражнявал дейност по предоставяне на счетоводни услуги, без да осчетоводява приходи от нея. Така е обосновано наличието на укрити приходи и възникването на основание за извършване на ревизията по чл. 122 от ДОПК. Решението е частично недопустимо. С протоколно определение № 2049/05.11.2014 г., постановено по адм. д. 1588/2014 г. по описа на АС-Бургас /л. 1044 е оставена без разглеждане жалбата на К. С. М. против Ревизионен акт № 021302696/28.03.2014 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП Бургас, в частта му в която са определени задължения за вноски за ДЗПО и ЗО за данъчен период 2009 г. – 2011 г. и е прекратено производството по делото, поради оттегляне на жалбата. Настоящия състав констатира, че при разглеждане на делото съдът е постановил решение, в диспозитива на което е посочено, че отхвърля изцяло като неоснователна жалбата на К. С. М. срещу Ревизионен акт № 021302696/28.03.2014 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП Бургас, в частта потвърдена с Решение № 189/30.06.2014 г. на директор Дирекция "ОДОП" гр. Бургас при ЦУ на НАП. Налице е произнасяне извън предмета на спора - по определените задължения за ДЗПО и ЗО за данъчен период 2009 г. – 2011 г., по който е налице влязло в сила протоколно определение № 2049/05.11.2014 г., постановено по адм. д. 1588/2014 г. по описа на АС-Бургас. Това налага решението на първоинстанционния съд в тази част да бъде обезсилено и производството по делото следва да бъде прекратено. В останалата част решението е правилно. Не са налице релевираните касационни основния за необоснованост и неправилно приложение на материалния закон. Относно въпроса дали са били налице основанията за ревизия по чл. 122 ДОПК: Анализът на критериите по чл. 122, ал. 2 ДОПК има за цел определената по особения ред данъчна основа да е максимално близка до действителната. Фактическите констатации следва да са обосновани със съответните доказателства, а не да почиват на предположения. При анализа за определяне на основата за облагане по чл. 122, ал. 2 ДОПК, следва да се съобразяват само относимите за конкретния случай критерии. Събраните по делото доказателства, както в административното, така и в съдебното производство налагат извода, че в случая съдът е извършил правилен анализ на относимите обстоятелства, с оглед наличието на основания за определяне на основата за облагане на жалбоподателя по чл. 122 ДОПК. Повод да бъде извършена ревизията по този ред е предоставянето на счетоводни услуги от К. М. на фирми, превеждали парични средства по банковата му сметка, като приходите от предоставените счетоводни услуги не са декларирани. Съдът е анализирал съдържанието на документите, представени по време на ревизията и обосновано е достигнал до извода, че са налице предпоставки за извършване на ревизия при особени случаи, съгласно чл. 122, ал. 1, т. 2 и т. 7 ДОПК. Доказателствената тежест в съдебното производство по ревизия, проведена по реда на чл. 122 ДОПК, е както следва: в тежест на органите по приходите е да установят наличието на основанията по чл. 122 ДОПК и определяне на данъчна основа по реда на чл. 122, ал. 2 ДОПК, а в тежест на ревизираното лице е да установи при условията на пълно и насрещно доказване, твърдените от него фактически констатации, оборващи тези по РА, тъй като за последните, на основание чл. 124, ал. 2 ДОПК, има законово уредена презумпция за вярност. Производството следва да се развива по този ред едва след като са надлежно установени предпоставките за това. В конкретния случай с оглед на неговата специфика, в предвид на събраните и преценявани доказателства, включително на частично кредитираното заключението по СИЕ, правилно е прието наличието на основания по чл. 122, ал. 1 ДОПК. Неоснователни са доводите в касационната жалба, че К. М. не е предоставял счетоводни услуги за посочените в РА години 2009, 2010 и 2011 г. Първоинстанционният съд правилно въз основа на събраните доказателства е приел за установено, че са налице недекларирани доходи от счетоводни услуги, предоставени от К. М.. Това обстоятелство е надлежно установено след направена съпоставка на фирмите, за които е установено, че са отчетени приходи от предоставени счетоводни услуги от [фирма] и от [фирма], и фирмите /посочени от лицето/, превеждали суми по банковата сметка на РЛ. По този начин е установено за кои фирми не са отчитани приходи от извършваните счетоводни услуги. В подкрепа на този извод е и справката от ПП Бидис относно подадените от К. М. заявления за подаване на документи по електронен път и ползване на електронни услуги в системата на НАП, чрез която са установени фирмите упълномощили [фирма] да полза електронните услуги, предоставени от НАП чрез УЕП/КЕП и кои документи от името на упълномощилата го фирма ще подписва К. М.. Неоснователно е и възражението, че счетоводни услуги през ревизирания период са предоставяни от [фирма], а не от К. М. с оглед установеното при насрещната проверка съответствие между фактурите за приходите на дружеството през 2010 г. и 2011 г. и хронологията на сметка 703 "Приходи от продажби на услуги" за 2010 г. и 2011 г. При проверката е съставен протокол, изготвен в присъствието на РЛ протокол, установено и от показанията на свидетелите Ж. и Д.. Представените едва в съдебното производство 86 броя фактури, издадени от [фирма] правилно са прието от съда като частни писмени документи, които нямат достоверна дата по см. на чл. 181 ГПК. Постановеното решение, в тази му обжалвана част, е съобразено с относимите доказателства по делото и приложимото право. Законосъобразно съдът е отхвърлил жалбата против РА в частта, в която са определени задължения по чл. 48 от ЗДДФЛ, поради което следва да бъде оставено в сила. При този изход от спора на касатора не се дължат разноски. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 и ал. 3 АПК, Върховният административен съд, Осмо отделение,