Решение № 868 от 27.01.2026 г. на ВАС по адм. д. № 5201/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ и е образувано по касационната жалба на дружество „Андромеда Ин“ ЕООД гр. Бургас против решение № 27079 от 13.12.2024г., постановено по адм.д .№ 6401 по описа за 2024г. на Административен съд – София град. Релевира оплакване за неговата неправилност поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни отменителни основания по чл. 209, т.3 АПК. Иска отмяната му и присъждане на направените по делото разноски. Ответникът - Комисия за енергийно и водно регулиране – София оспорва касационната жалба като неоснователна. Ответникът - „Водоснабдяване и канализация“ ЕАД оспорва основателността на касационната жалба и моли решението на АССГ да се остави в сила. Представителят на Върховната касационна прокуратура представя мотивирано становище за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 АПК от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима за разглеждане по същество. С обжалваното решение Административен съд – София град е отхвърлил жалбата на „Андромеда ИН“ ЕООД, срещу Решение № Ж-487 от 29.05.2024 г. на КЕВР, с което е прекратена образуваната административна преписка по жалба с вх. № В-11Х-00-58 от 07.03.2024 г. срещу „Водоснабдяване и канализация“ ЕАД, Бургас. Съдът е приел, че административното производство пред КЕВР е образувано по повод на постъпила жалба с вх. № В-11Х-00-58 от 07.03.2024 г. управител на дружеството „Андромеда ИН“ ООД, срещу „Водоснабдяване и канализация“ ЕАД, Бургас, с което е направено искане да се съдейства да бъде възстановена партида с аб. № 217536 на името на „Андромеда ИН“ ООД. Жалбоподателят е посочил, че управляваното от него дружество е инвеститор на хотел апартаментен тип в КК „Слънчев бряг“ и е имало сключен договор за доставка на вода, отвеждане и пречистване на отпадъчни води, но поради неуредени отношения с новите собственици през 2020 г. „Андромеда ИН“ООД е подало заявление до дружеството да бъде спряно водоподаването в сградата. През м. май 2021 г. ВиК операторът е променил титуляра на партида № 217536, по която се отчита потреблението на вода в комплекса, на името на индивидуален собственик на апартамент, който е поел ангажимент в срок от една година да бъдат събрани и подадени документи за разкриване на индивидуални партиди в комплекса. По повод на постъпилата жалба е образувана преписка и е извършена проверка от КЕВР. На основание чл.143, ал. 4 от Наредба № 3 за лицензиране на дейностите в енергетиката, с писмо с изх. № В-11Х00-58 от 12.03.2024 г., Комисията е изискала от дружеството да извърши проверка по жалбата и да изготви становище, което окомплектовано с всички относими към случая документи в четливи и надлежно заверени копия да изпрати на дружеството и КЕВР.В отговора на ВиК оператора с писмо вх. № В-11Х-00-58 от 26.03.2024 г., изпратено до Комисията с копие до жалбоподателя ., „Водоснабдяване и канализация" ЕАД Бургас представя своето становище по случая. Операторът е съобщил, че водоподаването в комплекса е било прекъснато на 14.05.2020 г., след подадена молба от „Андромеда ИН“ ООД (вх. № К-1076/27.04.2020 г.) и във връзка с Решение № Ж-242/02.04.2021 г. на КЕВР водоподаването е възстановено, а по предложение на физическо лице, в качеството му на собственик на част от обектите в сградата е извършена промяна на общата партида на имота на негово име. Сключено е било споразумение между ВиК Бургас и физическото лице. във връзка с титулярството на партидата, както и със задълженията за разкриване на индивидуални партиди в сградата до 27.06.2024 г. „Водоснабдяване и канализация“ ЕАД Бургас е съобщил, че към момента сградата е водоснабдена, уговорен е срок, който към момента не е изтекъл, за разкриване на вътрешни партиди, а сградната водопроводна инсталация, след водомерния възел на водопроводното отклонение, е собственост на потребителите.С писмо с вх. № В-11Х-00-58 от 02.04.2024 г., жалбоподателят. е възразил срещу отговора на дружеството от 26.03.2024 г., изпратено до дружеството с писмо с изх. № В-11Х-00-58/04.04.2024 г. В отговора на ВиК Бургас е потвърдил становището си от 26.03.2024 г.В последващо възражение от 11.04.2024 г., подадено чрез дружеството, жалбоподателят оспорва твърденията на оператора и посочва, че счита отношенията със собствениците за неуредени и въпреки подадените заявления за откриване на индивидуални партиди, такива не са разкрити, а част от самостоятелните обекти в сградата нямат вода.С писма от 18.04.2024 г. и 19.04.2024 г., „Водоснабдяване и канализация“ ЕАД Бургас е представил становище на възражението на дружеството и е посочил, че единственият начин за справяне с поставения проблем е да се подадат заявления за откриване на индивидуални партиди от страна на всички собственици на индивидуалните обекти в имота. В хода на производството по жалбата е съставен доклад на експерт при ГД „ВиК“, в който са описани установените факти.услуги- И. К. – Главен директор /л.28/. Описани са установените факти. Предлага се решение по жалбата по искането към КЕВР да съдейства да бъде възстановена партида с аб. 217536 на името на „Андромеда ИН“ ООД, като в доклада са изложени следните мотиви:В резултат на изготвения доклад е постановено и процесното Решение № Ж-487/29.05.2024 г. на КЕВР, в което органът се е позовал на разпоредбата на чл. 45 от Наредба № 4/2004 г., съгласно която споровете между операторите и потребителите се решават по съдебен ред, а в § 6 от Предходните и заключителни разпоредби на наредбата е посочено, че указания по прилагане на наредбата дава министърът на регионалното развитие и благоустройството. Съгласно посочените норми спорът между жалбоподателя и ВиК оператора във връзка с прилагането на наредбата остава извън приложното поле на ЗРВКУ и съответно извън контролните правомощия на КЕВР. Като е взел предвид горното, КЕВР е прекратил образуваното административно производството по жалбата на дружеството, поради липса на компетентност. Съдът е приел, че решението не КЕВР е законосъобразно, като е посочил, че съгласно чл. 8, ал. 1, т. 6 от Наредба № 4/2004 г., редът за откриване, промяна или закриване на партида, включително и служебно от оператора, се определя с Общите условия за получаване на услугите ВиК. В изпълнение на тази норма, в Глава VIII на Общите условия е дефиниран редът за откриване, промяна и закриване на партида. Регламентацията на откриването, промяната и закриването на партиди за ВиК услуги е договорна – представена е в Общите условия. Съгласно чл. 66 от Общите условия всички спорове между ВиК оператора и потребителите се решават по взаимно съгласие чрез преговори между страните, а при непостигане на съгласие – по реда на Глава седма от Общите условия или по съдебен ред. В чл. 58, ал. 3 от Общите условия с предвидено правото на потребител да сезира КЕВР с жалба, когато не е удовлетворен от отговора на оператора и предприетите от него мерки, както и когато не е получил отговор в срок, но условие за разглеждане от КЕВР на такава жалба е предметът ѝ да е в съответствие с компетентността на Комисията по ЗЕ и ЗРВКУ. Искането за откриване на индивидуални партиди на собствениците на самостоятелни обекти не попада в предмета на регулиране на ЗРВКУ, доколкото не е свързано с регулирането на цените, достъпността или качеството на ВиК услугите и не е измежду показателите за качество, посочени в ЗРВКУ, за които КЕВР следи. решението на съда е неправилно. Съдът не е съобразил диспозитива и мотивите на решението на КЕВР с разпоредбите на закона, в случая на АЯПК, въпреки че извършва контрол за законосъобразност върху акта на комисията. Съгласно разпоредбите на АПК недопустимостта на административното производство е основание за негово прекратяване, но това се извършва ана основанията и по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Според кодекса, основанията за недопустимост на административното производство са посочени в чл. 22 и чл. 27 АПК. Същите са: приложимост на АПК извън посочените в чл. 22 АПК хипотези, както и 1. липса на влязъл в сила административен акт със същия предмет и страни;2. липса на висящо административно производство със същия предмет, пред същия орган и с участието на същата страна, независимо дали е във фазата на издаване или оспорване;3. наличие на въпрос от компетентност на друг орган, когато актът не може да бъде издаден без предварителното решаване на този въпрос;4. дееспособност на гражданите и процесуална правоспособност на организациите;5. наличие на правен интерес на заявителя, привлечените и встъпилите граждани и организации;6. наличие на други специални изисквания, установени със закон. Според чл. 22 ЗЕ, Комисията разглежда жалби на ползватели на мрежи и съоръжения срещу оператори на преносни и разпределителни мрежи, добивни предприятия, оператори на съоръжения за съхранение на природен газ и оператори на съоръжения за втечнен природен газ, свързани с изпълнението на задълженията им по този закон, и на потребители срещу В и К оператори, свързани с предмета на регулиране по Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги. В рамките на предоставената правораздавателна компетентност КЕВР следва да разреши въпроса дали спорът между потребителя "Андромеда Ин" ЕООД гр. Бургас и "ВиК"ЕАД гр. Бургас е свързан с предмета на регулиране по Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги. В рамките на този спор КЕВР е длъжна да се произнесе по същество, доколкото упражнява правомощие за разглеждане на правен по естеството си спор и не може да прекратява производството с материалноправен критерий, който следва да приложи спрямо позицията на една от двете спорещи страни. Самата комисия упражнява правомощие, което законът в чл. 22 ЗЕ й предоставя, поради което незаконосъобразно същата е приела, че няма компетентност за това. Напротив - компетентността е предоставена със закон и не е изключена със закон. Основателността на жалбата на потребителя, респективно - позицията на ВиК дружеството зависи от материалноправната приложимост на закона - ЗРВКУ спрямо повдигнатия между тези две страни спор. Неправилно административният съд е приел, че КЕВР няма материалноправна компетентност да разреши повдигнатия спор. Следва да се посочи и това ,че КЕВР не може да разрешава допустимостта на производствата по разрешаване на спорове по чл. 22 ЗЕ на базата на разпоредби, които се конкурират като противоречящи с норми на АПК. В този случай допустимостта на производството пред КЕВР се определя не с нормите на цитираната разпоредба на чл.41, ал.4, т.1 от Правилника за дейността на на КЕВР, а от нормативен акт от по-висока степен, какъвто е АПК. Следва да се посочи и това, че материалноправната компетентност на един орган да издава актове е свързана с валидността на тези актове в качеството им на индивидуални или общи административни актове - чл. 146 АПК. От анализа на нормите на ЗРВКУ, на които се позовава органът и административният съд е видно, че цитираните от тях в мотивите на съответните актове норми са свързани с упражняване на регулаторна и контролна функция /които именно се упражняват чрез издаване на индивидуални административни актове/, а не на правораздавателна такава. Изричната компетентност за разрешаване на правни спорове е предоставена със закон и не е отречена със специална законова разпоредба, поради което нормата на Правилника й е непротивопоставима. Ето защо като е потвърдил с решението си законосъобразността на решението на КЕВР съдът е постановил неправилно решение, което противоречи на материалния закон и е необосновано. Отделно от това следва да се посочи същественото нарушение на съдопроизводствените правила, което се изразя в следното: КЕВР е отказала да се произнесе по същество по повдигнатия правен спор, с който е била сезирана. Според правилата на АПК, които единствено намират приложение в случая, отказът на административния орган, /дори и този орган, който упражнява правораздавателална компетентност по силата на закона, доколкото не е налице друг специален процесуален закон/ да разгледа по същество отправено до него искане за издаване на индивидуален или общ административен акт, се оспорва по реда на раздел четвърти на глава десета на АПК - чл. 197 и сл. АПК. В рамките на посоченото оспорване, което не се развира по правилата на чл. 145 и сл. АПК, съдът се произнася с определение след провеждане на закрито съдебно заседание. В случая съдът не е провел производство по раздел чатвърти на глава десета, а е разгледал решението на КЕВР по правилата на чл. 145 и сл. АПК като оспорване на индивидуален администратнивен акт. Както се посочи, съдебното решение е неправилно поради неправилно приложение на метериалния закон досежно преценката на компетентността на КЕВР. Отмяната му е свързана с връщане на делото на същия съд за провеждане на процедурата п по раздел четвърти на глава десета АПК. С оглед на горното, Върховният административен съд