Определение № 2876 от 16.03.2026 г. на ВАС по адм. д. № 1853/2026 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по три частни жалби, подадени от Н. В. В. от гр. София, срещу определение № 14116/24.04.2025 г., определение № 20990/18.06.2025 г. и определение № 40121 от 02.12.2025 г., постановени по адм. дело № 7520/2024 г. по описа на Административен съд София-град /АССГ/, второ отделение, 38-ми състав. С първото определение е върната подадена от Н. В. частна жалба срещу определение № 3917/05.02.2025 г. на АССГ по адм. дело № 7520/2024 г., с което е оставена без разглеждане на депозирана от него жалба срещу решение № 341 от 11.07.2024 г. на Столичен общински съвет /СОС/, в частта му по т. 17, с която се приема Програма за придобиване, управление и разпореждане с общинска собственост на Столична община за 2024 г. и производството по делото е прекратено. С второто определение е допълнено определение № 3917/05.02.2025 г. на АССГ в частта му за разноските, като Н. В. е осъден да заплати на СОС разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв. С третото определение частният жалбоподател е освободен от заплащане на държавна такса по частна жалба срещу определение № 20990/18.06.2025 г. и е отхвърлено искането му за предоставяне на правна помощ. В частните жалби са релевирани идентични бланкетни доводи за нищожност, недопустимост и неправилност на оспорените съдебни актове. Отправени са искания, при условията на евентуалност, за обявяване на атакуваните определения за нищожни, за обезсилването им и за отмяната им като неправилни, поради постановяването им при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, неспазване на материалния закон и необоснованост. Ответникът – Столичен общински съвет, не изразява становище по частните жалби. Върховният административен съд, четвърто отделение, в настоящия съдебен състав, като прецени допустимостта и основателността на подадените частни жалби, достигна до следните правни изводи: I. По частната жалба срещу определение № 14116/24.04.2025 г.: Основното производство пред Административен съд София-град е образувано по жалба рег. № СОА24-КЦ01-58839/25.07.2024 г., подадена от Н. В. срещу решение № 341 по протокол № 15/11.07.2024 г. на Столичен общински съвет /СОС/, в частта му по т. 17, с която се приема Програма за придобиване, управление и разпореждане с общинска собственост на Столична община за 2024 г., издадено на основание чл. 8, ал. 9 от Закона за общинската собственост /ЗОбС/ и чл. 21, ал. 1, т. 8 от Закона за местното самоуправление и местната администрация /ЗМСМА/. С определение № 3917/05.02.2025 г. решаващият състав на първостепенния съд е оставил без разглеждане жалбата на Н. В. и е прекратил производството по делото, на основание чл. 159, т. 4 АПК. Срещу това определение е подадена частна жалба от Н. В., в която, при условията на евентуалност, са изложени оплаквания за нищожност, недопустимост и неправилност на съдебния акт. С разпореждане на съда от 31.03.2025 г. /връчено на жалбоподателя при условията на чл. 18а, ал. 9 АПК/ частната жалба е оставена без движение, с указания в седмодневен срок от получаване на съобщението жалбоподателят да представи документ за платена държавна такса в размер на 70,00 лв. по сметка на ВАС, както и препис от жалбата, приподписана от адвокат, с приложено пълномощно за осъществяване на процесуално представителство пред касационната инстанция. В рамките на определения срок за изпълнение на указанията на АССГ, с молба от 09.04.2025 г. Н. В. е представил декларация за материално и гражданско състояние от 08.04.2025 г., с приложени към нея: справка № 386734/18.03.2025 г. чрез отдалечен достъп по данни за всички служби по вписванията за вписвания, отбелязвания и заличавания за периода 01.01.1991 г. – 18.03.2025 г., издадена от Агенция по вписванията, и амбулаторен лист № 2429110377ЕD/17.10.2024 г. С атакуваното в настоящото производство определение № 14116/24.04.2025 г., административният съд, след проверка на редовността на депозираната частна жалба срещу горепосоченото определение, извършена на основание чл. 213а, ал. 1 АПК, /субсидиарно приложима по силата на препращащата норма на чл. 231 АПК/, законосъобразно е констатирал, че същата не отговаря на изискването на чл. 212, ал. 2 АПК. Приел е, че както в предоставения с разпореждането от 31.03.2025 г. срок, така и към датата на постановяване на определението Н. В. не е изпълнил в цялост дадените му указания за отстраняване на нередовности в частната му жалба, като не е представил препис от същата, приподписана от адвокат, с приложено пълномощно за представителство пред ВАС. Предвид това, на основание чл. 213а, ал. 1, изр. второ, решаващият състав на АССГ е разпоредил връщане на подадената частна жалба. Определението е правилно и следва да бъде оставено в сила. II. По частната жалба срещу определение № 20990/18.06.2025 г.: С това определение административният съд е допълнил определение № 3917/05.02.2025 г. в частта му за разноските, като е осъдил Н. В. да заплати на Столичния общински съвет разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв., на основание чл. 248, ал. 3 ГПК, във връзка с чл. 144 АПК. Съдебният акт е постановен след постъпила в срока по чл. 248, ал. 1, предл. първо от ГПК молба от процесуалния представител на СОС за допълване на прекратителното определение в частта му за разноските, като оспорващият бъде осъден да заплати на административния орган юрисконсултско възнаграждение. Първостепенният съд е приел молбата за допустима и основателна, приложил е правилото на чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, във връзка с чл. 37 от Закона за правната помощ /ЗПП/ и чл. 78, ал. 8 от ГПК, и е осъдил жалбоподателя да заплати на издателя на административния акт минималния размер на юрисконсултско възнаграждение от 100 лв. Така постановеното определение е валидно, допустимо и правилно. В съответствие с разпоредбата на чл. 143, ал. 3, предл. второ от АПК, съдът е присъдил на ответника на разноски за юрисконсултско възнаграждение, определено съгласно чл. 37 ЗПП. За пълнота на изложението, следва да се отбележи, че неправилно посочената от административния съд като приложима към настоящия случай норма на ал. 4 от същата норма не се отразява върху правилността на финалния извод на съда, тъй като процесуалният закон изрично възлага в тежест на оспорващия отговорността за разноски в случаите, при които образуваното дело е прекратено и той с поведението си не е станал причина за завеждането му. С оглед гореизложеното, обжалваното определение е правилно и следва да бъде оставено в сила. III. По частната жалба срещу определение № 40121/02.12.2025 г.: С този съдебен акт административният съд е освободил жалбоподателя от заплащането на държавна такса по подадена от него частна жалба срещу определение № 20990/18.06.2025 г. и е отхвърлил искането му за предоставяне на правна помощ. Първоинстанционният съд правилно е приложил правилото на чл. 212, ал. 2 АПК и обосновано е приел, че освобождаването от заплащане на държавна такса води до отпадане на задължителното изискване за приподписване на частната жалба от адвокат. Съгласно чл. 212, ал. 2 АПК, касационната жалба, с изключение на дела по ЗАНН, дела за пенсионно, здравно и социално осигуряване и подпомагане, дела, по които жалбоподателят е освободен от държавна такса или е лице, лишено от свобода с влязла в сила присъда, се приподписват от адвокат или юрисконсулт, освен когато жалбоподателят или неговият представител има юридическа правоспособност. Цитираната разпоредба е приложима, на основание чл. 236 АПК, който препраща производството по частните жалби, доколкото за тях няма предвидени особени правила, към правилата за касационното производство, като изрично изключва единствено прилагането на нормата на чл. 227а АПК. Предвид посоченото, заявената от оспорващия безплатна правна помощ не е следвало да бъде предоставена, поради липсата на задължение за приподписване на подадената от него частна жалба от адвокат. Останалите изложени от съда съображения, макари принципно верни, са само в допълнение на така изложените правилни решаващи съображения. С оглед изложените съображения, постановеното определение в частта му, предмет на инстанционен контрол в настоящото производство, като правилно следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо и второ, във връзка с чл. 236 от АПК, Върховният административен съд – четвърто отделение