Определение № 2182 от 17.07.2026 г. на ВКС по т. д. № 1561/2025 г.

Производството е по реда на чл. 282, ал. 5 ГПК. Подадена е молба с вх.№ 7519/14.04.2026 г. от ЗАД „ОЗК-Застраховане“ АД, ЕИК:[ЕИК], чрез процесуален представител адвокат Н. Ш., за освобождаване и превеждане по посочената в молбата банкова сметка на сумата от 52 151,77 евро /с равностойност от 102 000 лв./, внесена като обезпечение по сметка на Върховен касационен съд във връзка със спиране изпълнението на решение № 155 от 20.05.2025 г. по в.т.д. № 184/2023 г. на Пловдивски апелативен съд. Насрещната страна Елефтериос Темистоклис Руссос, надлежно уведомена за настоящата молба, не е подала писмено становище в законоустановения срок. Настоящият съдебен състав, като взе предвид данните по делото, намира, че молбата е основателна. Сумата, чието превеждане се иска, е внесена по сметката за обезпечения на Върховен касационен съд (където се намира и понастоящем, видно от приложената служебна справка от 15.07.2026 г.) от ЗАД „ОЗК-Застраховане“ АД на основание чл. 282, ал. 2, т. 1 ГПК с преводно нареждане от 21.05.2025 г. до „Общинска банка“ АД, по повод заявено искане за спиране изпълнението на обжалваното въззивно решение. С постановеното по реда на чл. 288 ГПК определение № 729 от 12.03.2026 г. по настоящото дело не е допуснато касационно обжалване на посоченото въззивно решение. Следователно, налице е влязло в сила решение, по смисъла на чл. 296, т.3 ГПК, с което касаторът ЗАД „ОЗК- Застраховане“ АД е осъден да заплати на Елефтериос Темистоклис Руссос процесната сума, като внесеното от него обезпечение трябва да бъде използвано съобразно предвиденото в закона предназначение - за гарантиране изпълнението на осъдителното въззивно решение, в какъвто смисъл са и разясненията по т. 2 от Тълкувателно решение № 6 от 23.10.2015 г. на ОСГТК. От представените към допълнително подадена молба с вх. № 14852/09.07.2026 г. заверени копия от шест платежни документа е видно, че касаторът ЗАД „ОЗК-Застраховане“ АД е изплатил дължимите по делото суми на Елефтериос Темистоклис Руссос. С оглед на гореизложеното, следва да се приеме, че доколкото присъдените с въззивното решение вземания са вече погасени от касатора, внесената от него гаранция по реда на чл. 282, ал. 2, т. 1 ГПК подлежи на връщане. Така мотивиран, Върховен касационен съд, състав на Търговската колегия, Второ отделение