Решение № 3016 от 17.03.2026 г. на ВАС по адм. д. № 11473/2025 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от АПК, образувано по касационна жалба на заместник-кмета по строителство, инвестиции и регионално развитие /СИРР/ на община Бургас, чрез юрк. Христов, срещу решение № 7397 от 29.08.2025 г., постановено по адм. д. № 935/2024 г. по описа на Административен съд - Бургас. С доводи за неправилност и необоснованост на решението се претендира неговата отмяна и произнасяне по същество ведно със законните последици. Претендира разноски. Ответникът „ИВ 2010“ ООД, чрез адв. Стойков излага становище за неоснователност на касационната жалба и моли за оставяне в сила на решението. Претендира разноски. Прокурорът от Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и предлага да решението да се остави в сила. Върховният административен съд, второ отделение приема, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е основателна. Производството пред административния съд е образувано по жалба на „ИВ 2010“ ООД против заповед № 1065/03.04.2024 г. на заместник-кмета по СИРР на община Бургас, с която на основание чл.225,ал.2,т.2 ЗУТ е разпоредено да бъде премахнат незаконен строеж „Автомивка с приблизителна застроена площ от 85,25 кв.м.“, находящ се в южната част на поземлен имот с идентификатор 07079.663.1 по КК на гр. Бургас, УПИ ІІ-57, кв.7 по плана но ПЗ „Юг-Запад“, ж.к.“Меден рудник“, гр. Бургас, откъм границата с поземлен имот с идентификатор 07079.663.2 по КК на гр. Бургас. В мотивите на заповедта е посочено, че от представените по преписката документи и извършените справки се установява, че строежът е изпълнен без одобрени инвестиционни проекти и без издадено разрешение за строеж и е в нарушение на чл. 148, ал. 1, във връзка с чл. 137, ал. 3 от ЗУТ. За да отмени процесната заповед първоинстанционният съд приема, че макар и издадена от компетентен орган в законоустановената форма и при спазване на административнопроизводствените правила, същата е постановена в противоречие с приложимите материалноправни норми. Съдът намира, че процесната автомивка представлява строеж по смисъла на §5, т.38 от ДР на ЗУТ пета категория по смисъла на чл.137, ал.1, т.5, б.“а“ от ЗУТ. Позовавайки се на приетите по делото писмените доказателства, в това число и заключението на вещото лице по съдебно-техническата експертиза, съдът приема за установено, че автомивката е включена във визата за проектиране от 13.12.2000 г. и тя е част от одобрен инвестиционен проект за модулна газстанция по части Архитектура, Конструкции, Пътна и ВП, Електро, ВиК и МТ, за които е издадено разрешение за строеж № 19/28.03.2001 г. Обосновава извод, че с оглед така издаденото разрешение за строеж, неправилно в обжалваната заповед е прието, че целият строеж е незаконен по смисъла на чл.225, ал.2, т.2 от ЗУТ, тъй като се установя, че подземната част на строежа е извършена в съответствие с издаденото разрешение за строеж, съответно налице е и разрешение за ползване № 665/23.11.2001 г. на ДНСК, като по делото липсват данни за издаване на разрешение за строеж само по отношение на надземната част на строежа. Излага съображения, че автомивката не е била изградена в нарушение на предвидените минимални отстояния от съседните имоти в ЧЗР от 2001 г. - най-малко 7 м. от източната и 3 м. от южната имотна граница, а съгласно трасировъчния план на 7 м. от източната граница и 4 м. от южната граница, тъй като на място вещото лице е установило, че автомивката е изпълнена на 8.70 м. от източната граница на имота и на 4.10 м. от южната граница на имота. Посочва, че с ПУП-ПРЗ от 2014 г. местоположението на автомивката е променена, като предвиденото отстояние от източната граница от 7 м. е променено на 10 м., а от южната граница от 3 м. на 5 м., но това обстоятелство не би могло да квалифицира процесния строеж, като незаконен по смисъла на чл.225, ал.2, т.1 от ЗУТ, тъй като автомивката е изградена в период, предшестващ одобряването на ПУП-ПРЗ през 2014 г., следователно не е възможно да бъде съобразена с ПУП, който не е част от правната действителност и който не е бил действащ към момента на нейното изграждане. Обосновава извод, че процесната автомивка не би могла да се съобрази с ПУП-ПРЗ, който към момента на изграждането й не е одобрен и констатираното несъответствие не е основание за квалифицираното й като незаконен строеж по смисъла на чл.225, ал.2, т.1 ЗУТ. По тези съображения приема, че неправилно административният орган е приел целия строеж за незаконен по смисъла на чл.225, ал.2, т.2 от ЗУТ, поради което отменя заповедта. Решението е постановено при изяснена фактическа обстановка, но при неправилно тълкуване и прилагане на материалния закон - касационно основание за отмяна по чл. 209, т. 3 АПК. Законосъобразни са изводите на съда, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган заместник-кмета по СИРР на община Бургас. Съгласно § 1, ал.3 от ДР на ЗУТ, кметът на общината може да предостави свои функции по този закон на заместниците си, на главния архитект на общината и на други длъжностни лица от общинската администрация. Административният акт е издаден на основание чл.225а, ал.1 от ЗУТ, като съгласно посочената разпоредба, компетентен орган е кметът на общината, който е делегирал правомощията си на заместник-кмета съгласно заповед № 3841/13.11.2023 г. Правилно съдът приема също така, че заповедта е издадена в предписаната от закона форма, като същата съдържа фактически и правни основания за издаването й, както и при спазване на административно-производствените правила. Неправилни обаче са изводите на съда за материална незаконосъобразност на оспорената заповед. Според легалното определение, дадено в чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ строеж или част от него е незаконен, когато се извършва без одобрени инвестиционни проекти и/или без разрешение за строеж. В случая се касае за автомивка с приблизителна застроена площ от 85,25 кв.м., която безспорно представлява строеж по смисъла на § 5, т.38 от ДР на ЗУТ от пета категория, съгласно чл. 137, т.5, б.“в“ от ЗУТ, и не попада сред изключенията предвидени в чл. 151, ал.1 от ЗУТ. Следователно за строежа се изисква разрешение за строеж - чл. 148, ал.1 от ЗУТ. Не се спори, че в одобреното със заповед № 1080/10.11.2000 г. частично застроителното решение за имоти пл.№ 57 и 73, в кв.7, по плана на ПЗ „Юг“ е предвидено ситуиране на газстанция с една колонка и автомивка в имот пл.№ 57. Процесната автомивка е включена и в приложената по делото виза за проектиране от 13.12.2000 г. и е част от одобрен инвестиционен проект от 26.03.2001 г. за модулна газстанция по части Архитектура, Конструкции, Пътна и ВП, Електро, ВиК и МТ. Графичната част на визата съответства на одобреното ЧЗР и автомивката е предвидена с размери 8м/6м, като е ситуирана на 4м от южната имотна граница и на най-малко разстояние 7м от източната имотна граница на ПИ с пл.№ 57, заедно със съответните подходи и тротоари. Автомивката е отразена и в чертежи „Ситуация“ на част Пътна и Електро и на „Ситуация-площадков водопровод и канализация“ по част ВиК. Процесната автомивка обаче не фигурира в издаденото въз основа на одобрения инвестиционен проект разрешение за строеж №19/28.03.2001 г., което касае само модулна газстанция, която именно е въведена в експлоатация с разрешение за ползване №665 от 23.11.2001 г. на началника на РДНСК – Бургас / разрешено е ползването на строеж „модулна газстанция, външно кабелно ел. захранване и външни водоснабдителни и канализационни (В и К) връзки“/. Автомивката не фигурира и в представеното по делото разрешение за строеж №31/01.07.2003 г., издадено въз основа на одобрен инвестиционен проект от 02.06.2003 г., с което е разрешено на ЕВРОГАЗ ООД изграждане на бензиноколонка с резервоар, а също и в разрешение за ползване №ДК-06-169/29.07.2005 г. на началника на РДНСК – Бургас/разрешено еползването на строеж „бензиноколонка и резервоар – 20 м3“ към съществуваща газстанция/. Административният съд неправилно приема, че оспорената заповед е издадена по чл. 225, ал. 2, т. 1 ЗУТ, като е изложил съображения, че не се установява основанието по цитираната разпоредба, според която незаконен е строеж, който се извършва в противоречие с предвижданията на действащия ПУП, който към момента на изграждането на процесната автомивка не е бил действащ. Оспорената заповед е издадена на основание чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ, т.е. без изискуемите строителни книжа, поради което установената по безспорен начин липса на разрешение за строеж, сочи на законосъобразност на процесната заповед. Изложеното сочи на безспорно установен незаконен строеж, подлежащ на премахване по чл.223, ал.1, т.8 от ЗУТ, тъй като не е налице някоя от изключителните хипотези за търпимост на строежа по § 16, ал.1, ал.2, ал.3 от ПР на ЗУТ и §127, ал.1 от ПЗР на ЗУТ /бр.82/2012г./ с оглед времевия период на изграждането му - крайният момент на изграждане на евентуален търпим строеж е „до 31.03.2001г.“ по смисъла на ал.1, §127. Предвид изложеното и тъй като са налице основанията за отмяна на решението по чл. 209, т. 3 АПК, същото следва да бъде отменено и по реда на чл. 222, ал. 1 АПК - постановено друго, с което се отхвърли жалбата на „ИВ 2010“ ООД срещу заповед № 1065/03.04.2024 г. на заместник-кмета по „Строителство, инвестиции и регионално развитие“ на община Бургас, като неоснователна. С оглед изхода на делото се явява основателна претенцията на община Бургас за присъждане на разноски, дължими от „ИВ 2010“ ООД, които възлизат в общ размер от 470 лв. /240,30 евро/ - 70 лв. държавна такса и 400 лв. юрисконултско възнаграждение за двете съдебни инстанции. Водим от горното Върховният административен съд, второ отделение