Определение № 515 от 24.10.2012 г. на ВКС по гр. д. № 788/2012 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на К. Д. А.,И. Б. К.,Х. М. Х.,Г. Г. Т.,М. К. Т.,А. П. Т. и Р. П. Р. срещу въззивното решение на Софийски градски съд, постановено на 19.01.2012г. по гр.д.№2423/2011г.,с което е оставено в сила решението на първоинстанционния съд,с което е отхвърлен предявеният от касаторите по реда на чл.11,ал.2 ЗСПЗЗ иск за признаване право на възстановяване на собствеността върху земеделски земи в качеството им на наследници на Х. А. С.. Като основание за допускане на касационно обжалване се сочи, че въззивният съд се е произнесъл по въпроса допустими ли са по смисъла на чл.12,ал.2 ЗСПЗЗ като писмени доказателства частните писмени договори, при които не е налице нотариална форма в противоречие с практика на ВКС /решения,постановени по реда на чл.290 ГПК,които съдържат произнасяне и по въпроса за доказателственото значение на извършени записвания в емлячен регистър/. С оглед дадените в т.1 на ТР №1/2009г. на ОСГТК на ВКС указания по приложението на процесуалния закон,а именно,че ако съществува вероятност обжалваното решение да е нищожно или недопустимо, Върховният касационен съд е длъжен да го допусне до касационен контрол и преценката за валидността и допустимостта на решението да се извърши с решението по същество по подадената касационна жалба,настоящият състав приема,че обжалваното решение следва да бъде допуснато до касационно обжалване с цел произнасяне по въпроса за допустимостта на същото с оглед дадените от съда указания за посочване на граници на заявените за възстановяване имоти в производство по чл.11,ал.2 ЗСПЗЗ. По поставения въпрос съдът ще се произнесе само ако бъде прието,че постановеното от въззивния съд решение е допустимо. Водим от гореизложеното,Върховният касационен съд,състав на Второ гражданско отделение