Определение № 233 от 21.03.2014 г. на ВКС по т. д. № 765/2014 г.

Производството е по чл.274,ал.2 ГПК, образувано по частна жалба на [фирма], [населено място] срещу Разпореждане от 11.02.2014г. на СГС, ГО, І брачен въззивен състав, с което е върната частната касационна жалба на банката вх.№ 129714 от 18.11.2013г. против Определението от 31.10.2013г. по ч.гр.д.№ 10789/2013г. на СГС. Иска се отмяна на разпореждането като неправилно с твърдение, че нередовностите на частната касационна жалба /представяне на документ за внесена държавната такса/ са били отстрани в срок, доказателства за което се намират по делото, но не са съобразени при постановяване на обжалвания акт. Частната жалба е подадена в срока по чл.275 ГПК. За да върне частната касационна жалба срещу определението по ч.гр.д.№ 10789/2013г. за потвърждаване на разпореждане за отказ за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист по заявление на банката, СГС е приел, че не са изпълнени връчените на 27.01.2014г. указания за внасяне на държавна такса по чл.18,ал.2,т.2 във вр. с чл.12 Тарифата за държавните такси в размер на 679.22лв. до изтичането на седмодневния срок /03.02.2014г./. Съставът на ВКС констатира, че книжата във връзка с връщането на частната касационна жалба /разпореждането за оставянето й без движение, съобщението до страната, разпореждането за връщане/ не са прикрепени последователно в папката по делото на СГС и не са номерирани, съобразно изискването на чл.78,ал.6 от Правилника за администрацията в съдилищата, а са приложени /подредени/ в кориците на настоящото касационно производство, наред с частната касационна жалба и приложени от жалбоподателя доказателства за изпълнение на указанията за внасяне на таксата. Сред тях се намира молба от [фирма], постъпила в СГС на 30.01.2014г. и заведена под вх.№ 10437, изпратена по пощата на 28.01.2014г. В нея е посочено, че в изпълнение на указанията, таксата е внесена и като приложение се сочи квитанция за плащането й. По делото е налична и операционна бележка за плащане към бюджета от 28.01.2014г. на сумата 679.22лв., внесена за касационно обжалване по гр.д.№ 10789/2013г. на СГС. При тези данни съставът на ВКС счита, че следва да се приеме, че документът за внесената държавна такса е бил представен с молбата вх.№ 10437/30.01.2014г., депозирана в СГС преди изтичането на седмодневния срок за изпълнение на указанията /изпратена е на следващия ден от уведомяването/. В обжалваното разпореждане няма изложени съображения във връзка с тази молба, съответно такива по отношение на цитираното приложение. По делото липсват и други констатации /включително и при завеждането й под входящ номер в деловодството/, че към нея не е бил приложен документ за внасяне на таксата. Следователно, молбата и доказателството за изпълнение на указанията, депозирани в срок, не са взети предвид при постановяване на разпореждането. Обжалваното разпореждане се явява несъобразено с приетите за установени горепосочени факти и следва да бъде отменено. Поради изложеното, Върховният касационен съд, ТК, състав на Първо т.о.