Определение № 61 от 28.04.2010 г. на ВКС по н. д. № 210/2010 г.

Производството пред Върховния касационен съд е образувано на основание чл.44, ал.1 НПК по спор за подсъдност между Р съд в гр. С. и Районния съд в гр. П.. Представителят на прокуратурата изразява становище, че компетентен да разгледа спора е Районният съд в гр. П.. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, след като обсъди данните по делото, установи следното: Районната прокуратура в гр. П. внесла в районния съд в същия град о. акт срещу Й. Б. С. от гр. С. и С. Б. П. от гр. П., с обвинения по чл. 311, ал.1, вр. с чл. 26, ал.1 от НК и чл. 315, ал.1 вр.чл.309, ал.1 и чл.26, ал.1 от НК. Сезираният съд след две съдебни заседания, с протоколно определение № 97 от 27.01.2010 г. по нохд № 5346/2009 г. прекратил производството по делото и го изпратил на Районния съд в гр. С., като се мотивирал с извършване на изпълнителните деяния в района на същия съд. Софийският районен съд повдигнал спор за подсъдност, като изтъкнал, че съществува неяснота в позицията на Пловдивския районен съд относно мястото, където са довършени деянията, поради което делото е подсъдно на този съд. Настоящият съдебен състав споделя позицията на Софийския районен съд. Инкриминирана е дейност, която според обвинителния акт е започнала и завършила в гр. П.. Изрично е посочено, че подсъдимата С. П. е съставила частни документи – годишни данъчни декларации, в гр. П.. Следователно изпълнителното деяние поне по едно от обвиненията попада в района на първоначално сезирания съд. Безспорно е също така ,че досъдебното производство е завършено в неговия район. Ето защо съгласно чл. 36, ал.3 от НПК компетентен да разгледа делото е Районният съд в гр. П., на когото следва да се изпрати досието по делото. Водим от горното и на основание чл. 44, ал.1 от НПК Върховният касационен съд, второ наказателно отделение,