Определение № 2497 от 13.05.2026 г. на ВКС по гр. д. № 1239/2025 г.

Производството е по чл. 282 ГПК. По силата на т. 39 от Правила за образуване, случайно разпределение и насрочване на делата във Върховния касационен съд, утвърдени от Председателя на ВКС със Заповед № 645 от 19.07.2022 г., компетентен да се произнесе по искането за освобождаване на обезпечението, внесено по ч.гр.д.№ 552/2025 г. на ВКС, ІІ г.о. (в производството по което, с Определение № 771 от 18.02.2025 г., е спряно изпълнението на невлязло в сила въззивно решение на Апелативен съд – София) е настоящият състав на ВКС, пред когото е приключило производството по касационната жалба. С Определение № 1945 от 15.04.2026 г. по гр.д.№ 1239/2025 г. на ВКС, ІІ г.о., образувано по касационната жалба, подадена от ДП „Национална компания „Железопътна Инфраструктура” срещу въззивно Решение № 1199 от 25.11.2024 г. по в.гр.д.№ 913/2024 г. на Апелативен съд – София, не е допуснато касационно обжалване на въззивния акт. Постъпила е Молба вх.№ 8383 от 24.04.2026 г. и Уточнително писмо вх.№ 8962 от 30.04.2026 г. за превеждане на сумата, внесена като гаранция по реда на чл. 282 ГПК, по специалната банкова сметка на ЧСИ Р. М. В. – за погасяване на задълженията на ДП „Национална компания „Железопътна Инфраструктура”, произтичащи от влязлото в сила осъдително въззивно Решение № 1199 от 25.11.2024 г. по в.гр.д.№ 913/2024 г. на Апелативен съд – София, които са предмет на изп.д.№ 2025 7900400 228. След извършена служебна проверка се потвърждава наличието на внесената като гаранция сума в размер на 358 995,70 лв. по сметката за обезпечения на ВКС към 13.05.2026 г., която съобразно ЗВЕРБ се равнява на 183 551,59 евро. След дадена възможност на страните да заявят становища по молбата на ЧСИ В., такова е постъпило от ответника по иска ДП „Национална компания „Железопътна Инфраструктура” чрез Директор на Управление на движението на влаковете и гаровата дейност и процесуалния представител на ответника по иска – главен юрисконсулт при УДВГД-Пловдив П. М. – Т., съгласувано с директор на Дирекция БФИС и с главен юрисконсулт ДП НКЖИ Ц. В. (вх.№ 9467 от 08.05.2026 г.), с което се потвърждава висящността и предмета на изп.д.№ 2025 7900400 228, както и се заявява съгласие за извършването на превод по специалната сметка на ЧСИ. След незабавното изискване на делото от СГС и постъпването му в деловодството на ВКС на 13.05.2026 г., настоящият състав на съда намира следното по сезиращата молба: Съгласно Тълкувателно решение № 6 от 23.10.2015 г. по тълк.д.№ 6/2014 г. на ВКС, ОСГТК, обезпечението по чл. 282, ал. 2 или ал. 3 ГПК, обезпечаващо изпълнението на невлязлото в сила решение за парично вземане или на вредите от забавеното изпълнение на невлязлото в сила решение, по своята правна същност представлява залог на парична сума, учреден съгласно чл. 181, ал. 1 ЗЗД. В този случай липсва договор между страните по заложното правоотношение, поради което процедурата и предпоставките за освобождаване на сумата от залогодържателя (съда) са подчинени на особени правила, уредени в специални правни норми на процесуалния закон. Съобразно тези правила, разяснени в мотивите към т. 2 от посоченото ТР, сумата, внесена като обезпечение може: 1) да бъде върната на залогодателя; 2) да бъде преведена по сметка на съдебен изпълнител за удовлетворяване на вземането на залогополучателя при спазване на правилата на чл. 455, ал. 2 ГПК и Глава четиридесет и първа от ГПК; 3) да бъде задържана - в случаите, когато залогополучателят е предявил иск за обезщетяването на вредите от забавеното изпълнение на решението и 4) да бъде преведена в държавния бюджет при условията на чл. 82 ГПК. В настоящия случай се установява наличие на предпоставките по втората от така разяснените хипотези, поради което следва да се постанови освобождаване на сумата от сметката за обезпечения на ВКС и нареждането на превод по специалната сметка на ЧСИ. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Второ отделение на Гражданската колегия