Определение № 511 от 06.02.2024 г. на ВКС по гр. д. № 1026/2023 г.

С молба вх. № 1829/31.01.2024 г. адв. Г. Н. Д., назначеният особен представител на ищеца И. П. П. Ц., иска съдът да му определи възнаграждение за осъщественото процесуално представителство пред всяка от трите инстанции, през които е преминало приключилото дело. Твърди, че такова възнаграждение не му е било определено от съда, след като ищецът е бил допуснат до системата за правна помощ и адв. Г. Д. е бил назначен за негов особен представител. Настоящият състав намира, че въпросът за възмездяване на предоставената правна помощ от адв. Г. Д. подлежи на решаване по правилата и условията на Закона за правната помощ и Наредбата за заплащането на правната помощ. Съдът като орган за предоставяне на правна помощ чрез процесуално представителство по конкретното гражданско дело нито определя предварително размера на адвокатското възнаграждение на назначения особен представител на ищеца, нито изисква предплащането му от друг субект, включително от Националното бюро за правна помощ. Съгласно чл. 39 ЗПП, заплащането на правната помощ се извършва по банков път въз основа на отчета по чл. 38 ЗПП и решение на председателя на НБПП. Компетентността на съда по гражданското дело е различна, възниква впоследствие и само при определяне на отговорността на страните за разноските. Съгласно чл. 78, ал. 7, изр. 1 ГПК, когато делото е решено в полза на лице, на което е предоставена правна помощ, изплатеното адвокатско възнаграждение се присъжда в полза на НБПП съразмерно с уважената или отхвърлената част от иска. По аргумент от чл. 78, ал. 7, изр. 2 ГПК, когато делото не е решено в негова полза, разноските за предоставената правна помощ не се репарират, а остават в тежест на НБПП. В същия смисъл определение № 134/24.07.2017 г. по ч.гр.д. № 2016/2017 г. и подробните разяснения в определение № 136/27.06.2016 г. по ч.гр.д. №2039/2016 г. на ВКС, II-ро ГО. При тези мотиви, съдът