Определение № 621 от 10.10.2013 г. на ВКС по гр. д. № 1542/2013 г.

Производството е по чл. 248 ГПК, образувано по молба на [фирма] – в ликвидация, [населено място] за допълване на определение № 291 от 29.04.2013 г. по ч. гр. дело № 1542/2013 г. на Върховен касационен съд, гражданска колегия, състав на трето отделение в частта му за разноските. Ответникът Д. З. З. в отговора по чл. 248, ал. 2 ГПК поддържа становище за неоснователност на молбата с оглед на довода, че разноските се присъждат при окончателното решаване на спора с крайния съдебен акт – решение относно допустимостта и основателността на иска. Върховният касационен съд /ВКС/, гражданска колегия, състав на трето отделение, за да се произнесе взе предвид следното: Молбата е процесуално недопустима поради следните съображения: С определение № 291 от 29.04.2013 г. по ч. гр. дело № 1542/2013 г. ВКС в настоящият си състав е допуснал касационно обжалване на определение № 208 от 18.01.2013 г. по ч. гр. дело № 140/2013 г. на Варненски окръжен съд, гражданско отделение, осми състав, отменил е определение № 208 от 18.01.2013 г. по ч. гр. дело № 140/2013 г. на Варненски окръжен съд, гражданско отделение, осми състав и потвърденото с него определение № 8242 от 06.06.2012 г. по гр. дело № 19657/2011 г. на Варненски районен съд, ГО, VІІІ състав, възобновил е производството по гр. дело № 19657/2011 г. на Варненски районен съд, гражданско отделение, осми състав и е върнал делото на Варненски районен съд за продължаване на съдопроизводствените действия. С цитираното определение ВКС е възобновил висящността на исковото производство по гр. дело № 19657/2011 г. на Варненски районен съд, като спора по претенциите предстои да бъде разгледан и разрешен. С произнасянето на съответния съд по допустимостта и основателността на иска и в зависимост от изхода на делото ще бъде разгледана и отговорността за разноските, по арг. чл. 294, ал. 2 ГПК, към който препраща разпоредбата на чл. 278, ал. 4 ГПК. Спора по отговорността за разноски във връзка с предявения иск се разрешава съобразно общите правила в чл. 78 ГПК. При тези обстоятелства следва да се приеме, че присъждане на разноски по делото може да се претендира при постановяване на съдебния акт, с който приключва съдебното производство в съответната инстанция по същество, когато са налице и предпоставките на чл. 78, ал. 1 – 4 ГПК за произнасяне на съда по основателността на предявеното искане, включително и в хипотезата на чл. 248, ал. 1 ГПК. За това искането за присъждане на разноски по реда на чл. 248, ал. 1 ГПК е процесуално недопустимо. Недопустима е молбата и в частта, с която се претендират разноски по процесуалноправни спорове, приключили с други съдебни актове – по ч. гр. дело № 661/2012 г. на ВКС, ІV г.о., по ч. гр. дело № 2025/2012 г. и ч. гр. дело № 901/2012 г. на Варненски окръжен съд. Този извод следва освен от вече изложените съображения и от следните мотиви. Разпоредбата на чл. 248, ал. 1 ГПК регламентира процесуално средство за защита чрез изменение на решението, с което съдът не се е произнесъл по разноските или се е произнесъл, но страната счита, че техния размер не съответства на действително направените от нея разходи в процеса. Процесуално недопустимо е разноски, направени в други производства макар и протичащи, като процесуалноправни спорове в общия исков процес да се претендират общо в един от тези процесуалноправни спорове, в който е разрешен въпрос относно правилността на преграждащо развитието на делото определение /спора по ч. гр. дело № 1542/2013 г. на ВКС, гражданска колегия, ІІІ отделение/. Молбата следва да се остави без разглеждане. По тези съображения Върховният касационен съд, гражданска колегия, състав на трето отделение