Определение № 3761 от 27.11.2023 г. на ВКС по гр. д. № 2095/2023 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Р. д. Ф. С. срещу въззивно решение на Софийски окръжен съд № 438 от 20.12.2022 г. по гр.д.№ 222/ 2022 г., с което, след като е отменено решение № 204 от 21.12.2021 г. по гр.д.№ 519/ 2021 г. на Районен съд – Елин Пелин, са изменени мерките относно малолетните деца А. П. П. ЕГН [ЕГН] и Й. П. С. П. ЕГН [ЕГН], установени със споразумение от 14.01.2014 г., влязло в законна сила с утвърждаването му от Софийски градски съд с определение от 19.02.2015 г. по гр.д.№ 5348/ 2013 г., като на бащата П. А. П. е предоставено упражняването на родителските права по отношение на тези деца; определено било местоживеенето им при него на адрес [населено място], [община]; определен бил режим на лични контакти и отношения между майката и децата, като майката имала право да вижда и взема децата всяка първа и трета събота и неделя от месеца, от 09.00 часа до 20.00 часа в съботния ден и от 09.00 часа до 18.00 часа в неделя, както и 20 /двадесет/ дни през лятото, които да не съвпадат с платения годишен отпуск на бащата, през коледната ваканция всяка нечетна година от 9:00 часа на 23.12. до 18:00 часа на 29.12., по време на Великденските празници всяка четна година от 18:00 часа на Велики четвъртък до 18:00 часа на Велики понеделник, всяка нечетна година с всяко от децата на рождения му ден съответно 19 март и 19 февруари за времето от 17 часа и 30 мин. до 8 часа на следващия ден, като в учебните дни майката води децата на училище, а в неучебен ден ще ги връща в жилището им в [населено място]; майката е осъдена да заплаща за всяко от малолетните си деца месечна издръжка по 178 /сто седемдесет и осем/ лева до пето чисто на съответния месец чрез техния баща и законен представител, считано от влизане на решението в сила до настъпване на обстоятелства за изменение или прекратяване на издръжката. В изложението си по чл.284 ал.3 т.1 ГПК жалбоподателката поставя като основание за допускане на касационния контрол правните въпроси „Представлява ли противоправното поведение на родител, който в нарушение на определения режим на упражняване на родителските права задържа децата при себе си и от това се поражда родителско отчуждение, правно-значимо обстоятелство, което изключва предоставянето на упражняването на родителските права?“ и „Има ли правно релевантно значение моралния облик на родителя за предоставяне упражняването на родителските права?“, които счита, че са разрешени в противоречие с практиката на Върховния касационен съд /ВКС/ - определения на ВКС по гр.д.№ 4509/ 2018 г., ІІІ г.о. и по гр.д.№ 3767/ 2021 г., ІV г.о. Ответната страна П. П. оспорва жалбата и моли касационно обжалване на въззивното решение да не бъде допуснато. Твърди, че по първия въпрос съдът е съобразил установената практика на ВКС, а за втория въпрос счита, че посочената съдебна практика е неотносима. Излага и съображения за правилност на обжалваното решение по същество. Жалбата е допустима, но искането за допускане на касационно обжалване е неоснователно. За да постанови обжалваното решение, въззивният съд приел за установено, че страните по делото са бивши съпрузи, бракът им бил сключен на 16.04.2009 г.. По време на брака са родени децата А. - на 19.03.2010 г. и Й. - на 19.02.2012 г. Бракът бил прекратен с решение от 01.03.2013 г. по гр.д.№ 13188/ 2012 г. на Софийски районен съд /СРС/. На 14.01.2014 г. страните сключили споразумение, отразено в съдебен протокол от 19.02.2015 г. на Софийски градски съд по гр.д.№ 5348/ 2013 г., относно упражняването на родителските права на родените от брака деца. Същите се предоставяли на майката и бил определен режим на лични контакти на бащата с децата, местоживеенето на същите и размерът на издръжката, която бащата се задължава да заплаща - по 250 лева за всяко от децата. През месец октомври 2015 г. ищецът взел децата от [населено място], докарал ги в дома си и в продължение на 7 години, включително и понастоящем, без съгласието на майката, ги отглежда в дома си в [населено място]. Децата имат личен лекар в [населено място] и учат в частното училище ЕСПА в [населено място], като до започване на училище детето Й. е посещавало частна детска градина „Патета“. През 2016 г. бащата предявил срещу майката искане за промяна на мерките относно децата, но с влязло в сила решение на Софийския окръжен съд № 227/ 22.06.2018 г. по гр.д. № 117/ 2018 г. /недопуснато до касационно обжалване с определение на ВКС, ІІІ г.о. по гр.д.№ 4509/ 2018 г./ това му искане било отхвърлено. След датата на влизане в сила на това решение – 05.03.2019 г. - обстоятелствата се променили. Всяко от децата желаело да живее при баща си, заявено при изслушването им от съда, като същевременно заявявало нежелание да живее при майка си. Битовите условия, при които живеели децата, били добри, те се чувствали добре с баща си и нищо не им липсвало. Децата били привързани повече към баща си, той се справял много добре със семейните задължения и имал необходимия родителски капацитет. При срещи с майката децата се притеснявали, когато тя им обяснявала, че трябва да живеят при нея по закон и съдебни решения, бързали да напуснат стаята и да си тръгнат. Бащата имал по – добри материални и финансови възможности за отглеждането и възпитанието на малолетните деца. Отглеждането на всяко от децата при бащата било подпомагано от родителите му, които живеели в същото жилище и които се отнасяли с грижа и любов към децата, а и децата бил привързани към тях. Майката често отсъствала от страната, имала ангажимент да изнася лекции в Оукландския университет в САЩ и нямала време да полага труд в България. Трудовата й заетост не й позволява да се грижи непрекъснато за децата. Тя не осигурила дом за децата в мястото, където учат и нямала нужната за отглеждането и възпитанието им уседналост. Отсъствала от България за времето от 07.01.2020 г. до 28.01.2020 г., за времето от 02.02.2020 г. до 22.02.2020 г., за времето от 29.02.2020 г. до 09. 05. 2020 г., за времето от 07.06.2020 г. до 27.10.2020 г. За 2020 година само до юли месец майката отсъствала от страната в продължение на 155 дни, а от разстояние деца не можело да се гледат. Отсъствията на майката се обяснявали с провеждания от нея лекционен курс в университет в САЩ всеки понеделник, сряда и петък в периода от 18.01.2022 г. до 12.05.2022 г. Като преценил установените по делото обстоятелства и взел предвид възрастта на всяко от децата, съдът намерил, че упражняването на родителските права следвало да бъде предоставено на бащата на децата. Те се чувствали спокойни и уверени в негово присъствие, имали по-добра материална обезпеченост и учели в добро училище. Всяко от децата пораснало със 7 години в сравнение с момента на постигане на споразумението за упражняване на родителските права. В този период майката сама се поставила в положение да отсъства продължителни периоди от време в страната и да отсяда при престоите си в България у приятели, при които нямало условия за отглеждане на децата. Самите деца не искали да изоставят условията, които баща им осигурил и именно него предпочитали като родител, при когото да живеят и който да полага ежедневните грижи за тях. Желанието на децата и по-добрите условия при бащата не следвало да се пренебрегват. Майката също имала родителски капацитет, но това, което тревожело децата и слагало край на срещите и контактите с нея, било настояването й пред децата, че трябва да ги вземе да живеят при нея. При отстраняване на конфликта между фактическо и правно положение, източника на тревога у децата и причината за конфликти нямало да се проявяват при срещите с майка им, а това било изцяло в техен интерес. При тези мотиви на въззивния съд, поставените от касатора правни въпроси не обуславят правните разрешения в обжалваното решение и не могат да обосноват допускането на касационно обжалване. Първото питане - „Представлява ли противоправното поведение на родител, който в нарушение на определения режим на упражняване на родителските права задържа децата при себе си и от това се поражда родителско отчуждение, правно-значимо обстоятелство, което изключва предоставянето на упражняването на родителските права?“ – не кореспондира на фактическите установявания на въззивния съд. Обжалваното решение не съдържа фактическа констатация, че задържането на децата от бащата води до родителско отчуждение. Напротив, въззивният съд е приел за установено, че това, което отчуждава децата от тяхната майка, е нейното собствено поведение, тъй като при срещите си с тях тя настоявала върху задължението на децата и против волята им те да се съобразят със закона и постановените съдебни решения и да живеят с нея. Поведение на бащата, което да поражда отчуждение на децата от собствената им майка, съдът не е установил. А при липса на такова установяване, въпросът дали наличието на отчуждаващо поведение би изключило възможността упражняването на родителските права да бъде предоставено на бащата, е неотносим към правните разрешения на въззивния съд. Вторият въпрос е поставен абстрактно и не е обосновано каква е връзката му с правните разрешения, дадени от въззивния съд. Не е имало колебания в съдебната практика, че моралният облик на родителите е правно-значимо обстоятелство със съществено значение при решаване на въпроса кому от тях да бъде предоставяно упражняването на родителските права. В обжалваното решение обаче не се съдържат констатации за факти, които да определят поведението на бащата като морално неприемливо. Обстоятелството, че поради желанието на децата те живеят с него, а не с майка си, въпреки постановените съдебни решения, определящи местоживеенето на децата с нея, само по себе си не води до извод за неморалност на бащата. Той не би могъл да принуди децата да сторят нещо против волята си, както това многократно не е могло да се осъществи и със средствата на принудителното изпълнение. Съдебният изпълнител е отказвал неведнъж да вземе принудително децата и да ги предаде на майката, основавайки се на социални и психологически доклади, че не е в техен интерес да бъдат предадени против волята им на майка им, а не поради създадени от бащата пречки. Бащата не може да бъде счетен за неморален само за това, че не е извършил действие, което съдебният изпълнител е счел за вредно за интереса на децата му, след като не се установява негово отчуждаващо поведение. По необуславящи правни въпроси касационният контрол не може да бъде допуснат, поради което Върховният касационен съд