Определение № 3367 от 25.03.2026 г. на ВАС по адм. д. № 914/2026 г.

Производството е по реда на чл. 229, ал. 1, т. 1 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на Застрахователно акционерно дружество(ЗАД)“ДаллБогг: Живот и здраве“ АД срещу Определение №12 от 07.01.2026 г. по адм. дело №1337/2025 г. на Административен съд - София област (АССО), с което е оставена без разглеждане жалбата на дружеството против Писмо № РГ-10-79-45/10.12.2025 г., на заместник- председателя на Комисията за финансов надзор (КФН), ръководещ управление „Застрахователен надзор“ при Комисията за финансов надзор в частта по т. І.3, в частта по т. III т. 3 и относно диспозитивната част, където се изисква представянето в срок от пет работни дни на коригиран комплект от месечни справки към края на месец октомври 2025 г., като се в справка образец S.23.01.02.01. “Собствени средства“ да се вземе предвид посоченото в т. III т. 3. от писмото и е прекратено производството по делото. Частният жалбоподател Застрахователно акционерно дружество(ЗАД)“ДаллБогг: Живот и здраве“ АД поддържа, че атакуваният съдебен акт е неправилен и претендира неговата отмяна. Твърди, че с оспореното от него писмо се пораждат задължения за дружеството и се ограничават правата му, с оглед на което писмото има характеристиките на индивидуален административен акт. Моли съда да отмени съдебното определение и да върне делото на първата инстанция за разглеждане на подадената жалба по същество. Ответникът по частната жалба - заместник- председателят на Комисията за финансов надзор, ръководещ управление „Застрахователен надзор“ при Комисията за финансов надзор, изразява становище за неоснователност на подадената частна жалба. Излага, че при неизпълнение на дадените указания в срок за дружеството няма да настъпят неблагоприятни правни последици, а единствено ще се образува производство по издаване на индивидуален административен акт във връзка с прилагането на принудителна административна мярка(ПАМ). Именно актът, с който се приложи процесната ПАМ ще подлежи на обжалване по съдебен ред. Моли съда да остави в сила съдебното определение. Частната жалба е процесуално допустима, като подадена в срок, от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество, е неоснователна по следните съображения: За да постанови обжалваното определение и след анализ на събраните доказателства, съдът е приел, че обжалваният акт няма характеристиките на индивидуален административен акт, тъй като е част от процедура по издаване на индивидуален административен акт и не подлежи на самостоятелно оспорване, на основание чл. 21, ал. 5 АПК. По изложените съображения е оставена без разглеждане подадената жалба и е прекратено производството по делото. Определението е правилно. Предмет на оспорване пред първоинстанционния съд е Писмо № РГ-10-79-45/10.12.2025 г., на заместник- председателя на Комисията за финансов надзор, ръководещ управление „Застрахователен надзор“ при Комисията за финансов надзор в частта по т. III т. 3 и относно диспозитивната част, където се изисква представянето в срок от пет работни дни на коригиран комплект от месечни справки към края на месец октомври 2025 г., като се вземе предвид посоченото в т. III т. 3. В частта по т.І.3. от оспореното писмо административният орган е посочил, че в образец S.23.01.02.01 „Собствени средства", на ред R0350 „Акредитиви и гаранции, различни от тези по чл. 96, ал. 2 от Директива 2009/138/ЕО“ е отчетена стойност от 15 000 000 лева, като капитал от Ред 2. Изложил е още, че следва да се има предвид, че за наличие на подписани договор за парична гаранция и договор за корпоративна гаранция, застрахователят е информирал КФН с Писмо наш вх. РГ- 10-79-51/24.09.2025 г. Също така в писмото е посочено, че стойността по същите ще бъде отчитана като допълнителни собствени средства от втори ред. Отбелязано е още, че съгласно чл. 167, ал. 1 от Кодекса за застраховането размерът на допълнителните собствени средства, които следва да се вземат предвид при определяне на собствените средства, подлежи на предварително одобрение от комисията, по предложение на заместник-председателя, както и че към настоящия момент дружеството не е представило в КФН заявление за одобрение съгласно чл. 1 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/499 на комисията от 24 март 2015 година следователно няма основание застрахователят да отчита сумата от 15 000 000 лв. като допълнителни собствени средства от Ред 2 в образец S.23.01.02.01 „Собствени средства", и съответно тези средства не следва да бъдат взети предвид в общата стойност на допустимите собствени средства за покритие на капиталовото изискване за платежоспособност на застрахователя към 30.09.2025 г. В частта по т.ІІІ.3 е констатирано, че в образец S.23.01,02.01 „Собствени средства",. на ред R0350 „Акредитиви и гаранции, различни от тези по чл. 9 6, ад. 2 от Директива 2009/138/ЕО“ е отчетена стойност от 15 000 000 лева, като капитал от Ред 2. По отношение на тези средства следва да се вземе предвид посоченото по-горе в т. І.3. В тази връзка, застрахователят няма, основание да отчита сумата от 15 000 000 лв. като допълнителни собствени средства от Ред 2 в образец S.23.01.02.01 „Собствени средства“ и съответно тези средства не следва да бъдат взети предвид в общата стойност да допустимите собствени средства за покритие на капиталовото изискване за платежоспособност на застрахователя към 31.10.2025 г. В оспорената от дружеството част от диспозитива на писмото е указано на частния жалбоподател в срок от 5 работни дни от получаване на писмото да представи в КФН коригиран комплект от месечни справки към края на месец октомври 2025 година, като в справка образец S.23.01.02.01 „Собствени средства“ се вземе предвид посоченото в т. ІІІ.3. Противно на твърденията на жалбоподателя, с писмото на КФН в оспорените от него части, не се създават задължения за дружеството, нито се засягат негови права и законни интереси. Това е така защото неизпълнението в срок на дадените указания в това писмо (непредставявето на коригираните документи) не е скрепено с налагането на някакъв вид санкция (административно-наказателна санкция) или с настъпването на други неблагоприятни последици за дружеството - частен жалбоподател. С това писмо не се прилага ПАМ по смисъла на чл. 16, ал. 4 от Закона за Комисията за финансов надзор. При изтичане на дадения от административния орган срок, в случай на неизпълнение от страна на дружеството, ще последва образуване на производство по прилагане на ПАМ, което ще приключи с издаването на индивидуален административен акт, който ще подлежи на обжалване и при неизпълнението на който за частния жалбоподател ще настъпят неблагоприятни правни последици. С оглед изложеното, правилни са изводите на АССГ, че обжалваното писмо не притежава характеристиките на индивидуален административен акт и следователно не подлежи на съдебен контрол. Както правилно е приел и първоинстанционният съд наличието на годен за обжалване административен акт, е абсолютна положителна процесуална предпоставка за съществуване и упражняване правото на жалба, за което съдът следи служебно. Липсата на тази предпоставка е основание за оставяне на подадената жалба без разглеждане и прекратяване на съдебното производство, като недопустимо. По изложените съображения оспореното съдебно определение като законосъобразно следва да се остави в сила. Така мотивиран и на основание чл. 236 вр. с чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на Седмо отделение