Определение № 12180 от 12.11.2024 г. на ВАС по адм. д. № 8690/2024 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по частна жалба, подадена от В. И. Х., Б. К. Х. и Д. Е. М., чрез адвокат С. Спасов, против определение № 3995/15.04.2024 г., постановено по адм. дело № 3579/2024 г. по описа на Административен съд – София-град, с което е оставена без разглеждане жалбата им против мълчалив отказ на КЕВР да се произнесе по искане, обективирано в жалба вх. № Е-13-273-38/21.02.2023 г., и производството по делото е прекратено. Излагат се доводи за неправилност на обжалваното определение поради постановяването му в нарушение на процесуалните правила и необоснованост, поради и което е поискана отмяната му. Ответната страна – Комисия за енергийно и водно регулиране, оспорва частната жалба и моли за нейното отхвърляне. Направено е искане за присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение. Частната жалба е допустима, като подадена в срока по чл. 230 АПК и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна. Производството пред административният съд е образувано по жалба на В. И. Х., Б. К. Х. и Д. Е. М. против мълчалив отказ на КЕВР да се произнесе по искане в жалба вх. № Е-13-273-38/21.02.2023 г. Жалбата е била подадена след като в предходно производство по чл. 197 АПК, с определение № 6134/18.07.2023 г., постановено по адм. дело № 5088/2023 г. по описа на АССГ, е отменено по жалба на същите лица решение № Ж-341 от 11.04.2023 г. на Комисията за енергийно и водно регулиране в оспорената му част по точка 2, и преписката е върната на Комисията за произнасяне в срока по чл. 146 от Наредба № 3 от 21.03.2013 г. за лицензиране на дейностите в енергетиката. Определението на АССГ е оставено в сила с определение № 1081/31.01.2024 г., постановено по адм. дело № 10362/2023 г. на Върховния административен съд. С писмо № 3516 от 03.04.2024 г., преписката е върната на КЕВР за произнасяне, в срока по чл. 146 от Наредба № 3/21.03.2013 г. за лицензиране на дейностите в енергетиката, съгласно дадените от съда указания. Административният съд приел, че преписката е получена от органа на 08.04.2024 г., от когато е започнал да тече срокът за произнасяне, който е двумесечен, евентуално може да бъде продължен с още 2 месеца – т.е. срокът за произнасяне на КЕВР е 08.06.2024 г., евентуално, 08.08.2024 г. Поради това е приел, че не е налице мълчалив отказ и подадената жалба до АССГ е недопустима на основание чл. 159, т. 1 АПК. Определението е валидно, допустимо и правилно. Касационната инстанция споделя изводите на административния съд, че подадената жалба против мълчалив отказ на КЕВР да се произнесе по искане вх. № Е-13-273-38/21.02.2023 г., подадено от В. И. Х., Б. К. Х. и Д. Е. М., е недопустима поради това, че не е налице непроизнасяне в срок от страна на административния орган. Съгласно чл. 146, ал. 1 от Наредба № 3/21.03.2013 г. за лицензиране на дейностите в енергетиката в двумесечен срок от подаване на жалба по чл. 142, ал. 1, т. 1, 2 и 3 и ал. 2 комисията може да съдейства за доброволно уреждане на спора, като срокът може да бъде продължен с още два месеца, ако естеството на спора налага събиране на допълнителни данни и информация от комисията. Видно от материалите по делото, определение № 6134/18.07.2023 г., постановено по адм. дело № 5088/2023 г. по описа на АССГ, ведно с преписката, е изпратено от АССГ на КЕВР за изпълнение на дадените указания на 03.04.2024 г., като е получено от органа на 08.04.2024 г. Правилно административният съд е посочил, че съгласно горепосочената норма крайният срок за произнасяне на КЕВР е 08.06.2024 г., евентуално 08.08.2024 г. Жалбата до АССГ е подадена на 28.03.2024 г., което е преди получаване на преписката от органа. Административният орган не е формирал мълчалив отказ, съответно не е налице непроизнасяне в срок. За пълнота следва да се посочи, че от представеният по настоящата частна жалба отговор от КЕВР е видно, че е налице произнасяне по искането на частните жалбоподатели с Решение № Ж-430/20.05.2024 г. – т.е. налице е произнасяне с изричен акт. Поради изложените съображения, определението е постановено в съответствие със закона и следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода от спора, следва да бъде уважено искането на КЕВР за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, което настоящата инстанция определя в размер на 100 лева. Воден от горното, Върховният административен съд, трето отделение,