Решение № 6996 от 23.06.2026 г. на ВАС по адм. д. № 3884/2026 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК, във връзка с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Образувано е по касационна жалба на Н. К. Е., чрез пълномощника адвокат В. Христов, против решение № 248/23.02.2026г. на Административен съд – Силистра постановено по адм. дело № 154/2025 г., с което е отхвърлена жалбата й против решение № 1040-18-13/07.04.2025г. на директора на ТП на НОИ – гр. Силистра и потвърдените с него задължителни предписания № ЗД-1-18-01857903/17.02.2025г. на контролен орган при ТП на НОИ – гр. Силистра за заличаване на данните, подадени от осигурителя по реда на чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО спрямо осигурено лице Б. С. М.. В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на решението, поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила и нарушение на материалния закон. Касаторът твърди, че първоинстанционният съд е допуснал нарушение чл. 172а, ал.2 АПК, тъй като не е обсъдил и не е изложил конкретни мотиви по отношение на оплакванията в жалбата. Оспорва изводите на съда за материална законосъобразност на оспорения административен акт, поради противоречието им със събраните по делото писмени и гласни доказателства. Касаторът сочи, че не е страна по предходния трудов договор на Б. М., сключен с Б.Б. Х. ЕООД и обстоятелството, че е установено неизпълнение на този договор, е извън предмета на делото, който е ограничен до това дали Б. М. действително е извършвала трудова дейност по трудовия договор от 15.03.2022 г. с работодател и осигурител Н. К. Е.. Оспорва преценката на съда относно събраните по делото гласни доказателства и конкретно изводите му, че всички свидетели са в близка връзка със земеделския производител и наетата работничка, както и че освен Б. М., други работници преди и след бременността й не са ангажирани в земеделското стопанство. В тази връзка сочи, че стопанството на Н. К. Е. е малко по размер, обемът на работата в него е ограничен и земеделската дейност е със сезонен характер. Освен това от показанията на разпитаните по делото свидетели е установено, че съпругът, синът и снаха й, са помагали в стопанството. Свидетелят С. С. А. не е в родствени връзки със страните по делото и свидетелства за преките си впечатления, че Б. М. е извършвала работа, тъй като я е водел и връщал от работа със своя автомобил. Счита, че съдът неправилно не е кредитирал като доказателство представеният „дневник на стопанството“, като счита, че представянето му за периода от 2022 г. до 2024 г. е във връзка с искане на ТП – Силистра на НОИ от 14.03.2025 г. Поддържа, че по делото са представени платежни ведомости за периода м.03.2022 г. – м.12.2024 г., фишове за заплати за периода от м.03 – м.08.2022 г. и в периода от м.10.2022 г. – м.12.2024 г. и РКО от м.04.2022 г. до м.09.2022 г. и от м.11.2022 г. до м.01.2025 г., които съдът е следвало да вземе предвид. Искането е за отмяна на решението. Претендира разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът – директор на ТП на НОИ – Силистра, чрез юрк. Н. Николова оспорва касационната жалба като нередовна, поради липсата на посочени конкретни пороци на обжалваното съдебно решение, съставляващи касационни основания и като неоснователна, по съображения, изложени в представен по делото писмен отговор. Моли, да се остави в сила първоинстанционното съдебно решение. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът – Б. С. М. не е изразила становище по касационната жалба. Заключението на прокурора от Върховна касационна прокуратура е за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, първо отделение, като взе предвид доводите на страните и извърши проверка на обжалвания съдебен акт съгласно чл. 218 и чл. 220 АПК, приема следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима. Неоснователни са доводите на ответника по касация, че жалбата е нередовна, тъй като не съдържа конкретните пороци на обжалвания съдебен акт, съставляващи касационни основания. В жалбата са посочени конкретни нарушения на съдопроизводствените правила, включително на изискванията на чл. 172а, ал.2 АПК, изразяващи се в липса на мотиви по възраженията на страната и неправилна преценка на доказателствата, които съставляват касационно основание по чл. 209, т. 3 АПК. Разгледана по същество, касационната жалба е основателна по следните съображения: Предмет на оспорване пред Административен съд – Силистра е било решение № 1040-18-13/07.04.2025 г. на директора на ТП на НОИ – гр. Силистра, с което са потвърдени задължителни предписания № ЗД-1-18-01857903/17.02.2025 г. на контролен орган при ТП на НОИ – гр. Силистра, с които на Н. К. Е., от [населено място], общ. Главиница, в качеството й на осигурител земеделски стопанин е разпоредено да заличи данните, подадени по реда на чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО за осигурено лице Б. С. М. за периода 16.03.2022 г. – 31.12.2024 г. С обжалваното съдебно решение съдът е отхвърлил жалбата на осигурителя, като е приел, че оспореното решение е издадено от компетентен по място, материя и степен орган, съгласно чл. 117, ал. 3 от КСО - ръководителят на ТП на НОИ – гр.Силистра, в предвидената в чл. 59, ал. 1 АПК форма и съдържа фактически и правни основания за издаването му. Съдът не е констатирал нарушения на административнопроизводствените правила от категорията на съществените, които да обосноват незаконосъобразност на акта. Приел е, че оспореният акт е издаден в съответствие с материалния закон и целта на закона. Според съда спорният по делото въпрос е следва ли наетото по трудов договор лице Б. С. М. да се третира като осигурено лице по смисъла на § 1, т. 3 от ДР на КСО и в тази връзка следва ли осигурителят – земеделски производител Н. К. Е. да заличи данните, подавани (за това лице) в НОИ по чл. 5, ал. 4, т. 1 КСО. От фактическа страна съдът е установил следното: Н. К. Е. с [ЕГН] е регистрирана като земеделски стопанин на 22.04.2015 г., с адрес за кореспонденция [населено място], общ. Главиница. Основната й икономическа дейност е „отглеждане на други едногодишни растения.“ На 15.03.2022 г. на основание чл. 67, ал. 1,т. 1. във връзка чл. 70, ал. 1 от КТ като работодател е сключила трудов договор № 3/15.03.2022 г. с Б. М. за изпълнение на длъжността „общ работник“, при условията на пълно работно време - 8 (осем) часа, със срок на изпитване 6 месеца и определено трудово възнаграждение 710,00 лева. Подадено е уведомление за сключен трудов договор по чл. 62, ал. 5 от КТ. Работничката е постъпила на работа на 16.03.2022 г. Към момента на извършване на проверката от контролните органи на НОИ Б. М. е ползвала полагаемите й се отпуски за 2023 г. и 2024 г. Трудовият договор е прекратен на 03.01.2025 г., на основание чл. 325, ал. 1, т. 1 от КТ - по взаимно съгласие на страните. За прекратяването на трудовото правоотношение е подадено уведомление по чл. 62, ал. 5 от КТ. За Б. С. М. чрез осигурителя са подадени данни в НОИ с удостоверение приложение № 9 и № 10 към Наредбата за паричните обезщетения и помощи от ДОО (НПОПДОО) за следните документи: болничен лист за периода от 25.08.2022 г. до 08.10.2022 г. за временна неработоспособност поради „бременност“- 09.10.2022 г.; болничен лист за периода от 06.10.2022 г. до 16.11.2022 г. с причина за временна неработоспособност „майчинство“ и болничен лист за периода от 17.11.2022 г. до 06.01.2023 г. с причина за временна неработоспособност „майчинство“. Подадено е заявление за изплащане на парично обезщетение за остатъка от 135 до 140 календарни дни с начална дата 07.01.2023 г., както и заявление за изплащане на парично обезщетение за отглеждане на дете, считано от 09.10.2023 г. до 06.10.2024 г. На Б. М. са изплатени парични обезщетения за бременност и раждане в размер на 19 500 лева и за отглеждане дете до навършване на двегодишна възраст - 9 318 лева. Административното производство е започнало със заповед от 05.11.2024 г. на ръководителя на ТП на НОИ – Силистра за извършване на проверка по разходите на ДОО на земеделски стопанин Н. К. Е. във връзка със сигнал на отдел КПК при ТП на НОИ – Силистра от 23.10.2024 г. по повод вероятност за установяване на неупражнявана трудова дейност от страна на Б. М.. На 17.02.2024 г. са издадени задължителни предписания № ЗД-1-18-01857903/17.02.2025 г. на контролен орган при ТП на НОИ – гр. Силистра, с които на основание чл.108, ал.1, т. 3 КСО осигурителят е задължен да заличи подадените по реда на чл. 5, ал. 4, т.1 КСО данни за Б. С. М. за периода 16.02.2022 г. - 31.12.2024 г. Предписанията са обжалвани по реда на глава осма от КСО пред директора на ТП на НОИ – Силистра, който ги е потвърдил с оспореното решение № 1040-18-13/07.04.2025 г. При обжалването по административен ред от Н. К. Е. са изискани и представени дневник на стопанството за периода от 16.03.2022 г. – 31.12.2024 г., договори за наем на земеделска земя в [населено място] от 01.07.2021 г., от 01.07.2023 г. и от 01.07.2024 г. и длъжностна характеристика за длъжността „общ работник“. В хода на съдебното производство са събрани гласни доказателства. От показанията на свидетеля Н. Ш. Е. – съпруг на Н. Е. съдът е установил, че Б. М. е снаха на сестра му. С Н. живеят в [населено място], Б. живее в [населено място]. Двете села са на разстояние около 10-15 км. Б. работела като полевъдка от началото на пролетта до края на лятото през 2022 г. Започнала работа и след месец разбрали, че е бременна. След края на майчинството - м.октомври 2024 г. се върнала на работа и е работила до началото на м. януари 2025 г. От показанията на А. Н. – син на Н. Е., съдът е установил, че свидетелят е бил освободен от работа, поради прекратяване на трудовия договор и е започнал да помага в земеделското стопанство на родителите си. Към това стопанство работела и съпругата му. Свидетелят е заявил, че Б. М. се е придвижвала от [населено място] до [населено място] с автобус и когато такъв е нямало, някакво момче я е придвижвало - свидетелят С. А.. Други хора не са били ангажирани да помагат в стопанството за периода преди и след майчинството на Б. М.. С. С. А. - приятел на съпруга на Б. е свидетелствал, че два - три пъти седмично е водил Б. в [населено място], когато няма автобус или когато няма с какво да се придвижи. Б. е носела работни дрехи, мотика, игли за тютюн, метла. Съпругът на Б. му се обаждал няколко пъти да закара съпругата му на земеделското стопанство в [населено място], тъй като той самият нямал книжка, нямал и кола. При така установените факти, съдът е обосновал извод, че Б. М. не е полагала реално труд по действителния трудов договор. Доказателствената тежест за установяване на реалното полагане на труд, е на жалбоподателката, която посредством писмените и гласни доказателства не установява реалност на положения труд от страна на работничката. В тази връзка съдът е изложил съображения, че в съдебната практика не съществува идентичност между трудово и осигурително правоотношение. Подписаният трудов договор доказва факта на сключването му, но не и неговото изпълнение. Подаването на данни по чл. 5, ал. 4 КСО в регистъра на осигурените лица, също не е основание за осигуряване. Според съда констатациите на административния орган, че предходен трудов договор, сключен от Б. М. с друг работодател – Б. Б. Х. ЕООД, който се отнася за периода на първото й майчинство, е признат за такъв с фиктивно изпълнение и подадените данни по чл. 5, ал.4, т.1 КСО са заличени служебно, сочат за примерен модел, с цел ползване фондовете на ДОО. Показанията на разпитаните по делото свидетели, не се кредитирани, тъй като всички свидетели, с изключение на С. А., са роднини. Показанията им обосновават тезата на жалбоподателката, но не се подкрепят от данните, събрани в административното и съдебното производство. Като аргумент, че трудова дейност не е осъществявана, съдът е посочил и обстоятелството, че освен Б. М. в земеделското стопанство не са ангажирани други работници, преди и след нейната бременност и майчинство. Приел е, че документацията, необходима да удостовери изпълнението на трудовия договор е съставена постфактум, тъй като не е представена в 3-дневния срок, когато първоначално е поискана. С тези мотиви е обоснован краен извод, че Н. К. Е., в качеството й на осигурител не е доказала, че работничката Б. М. реално е осъществявала трудова дейност и има качеството на осигурено лице по смисъла на КСО, поради което подадените от осигурителя данни по чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО за посочената работничка, следва да бъдат заличени. Решението е валидно и допустимо, но неправилно постановено. Основателни са възраженията в касационната жалба за допуснати от съда съществени нарушения на съдопроизводствените правила, които са довели и до неправилно приложение на материалния закон. Съдът е установил предмета на спора – относно извършването на трудова дейност по смисъла на чл.10, ал.1 КСО от страна на Б. М. по валидно сключен трудов договор от 15.03.2022 г. с работодател Н. К. Е. – земеделски стопанин и качеството й осигурено лице по смисъла на §1, т. 3 от ДР на КСО. Неправилно и в противоречие със събраните по делото писмени и гласни доказателства съдът е приел, че осигурителят не е доказал реалното полагане на труд по трудовото правоотношение на длъжността „общ работник“. Фактът, че по предходен трудов договор, сключен от Б. М. с друг работодател - Б. Б. Х. ЕООД е установено, че трудова дейност не е осъществявана, не води автоматично до извод, че труд не е полаган и по трудовия договор, сключен с Н. К. Е. в следващ период, считано от 16.03.2022 г. (В този смисъл е и решение № 4544/27.04.2026 г. на ВАС, шесто отделение по адм. дело № 7920/2025 г.) Неизпълнението на друг трудов договор, сключен с друг работодател, което се поддържа като основно фактическо основание за потвърждаване на предписанията от ответника, е изцяло ирелевантно за изпълнението на процесното трудово правоотношение. Това е фактически въпрос, който подлежи на установяване във всеки конкретен случай по съответното трудово правоотношение. В това отношение са основателни и доводите на касатора, че предмета на делото е ограничен до това дали Б. М. действително е извършвала трудова дейност по трудовия договор, сключен на 15.03.2022 г. с работодател и осигурител Н. К. Е.. Фактът, че земеделският производител не е имал други наети лица, сам по себе си не е достатъчен да се приеме, че единственият нает работник не е полагал труд в конкретния период от време. Твърдението, че трудовият договор е прекратен веднага след изтичане на майчинството не се подкрепя от доказателства. От констатациите в оспорения административен акт е видно, че заявлението за изплащане на обезщетение за отглеждане на малко дете е за периода от 09.10.2023 г. до 06.10.2024 г. Трудовият договор е прекратен на 03.01.2025 г. Необосновано и в противоречие с доказателствата по делото съдът е приел, че съставените от осигурителя документи не следва да бъдат кредитирани. Това, че дневникът на стопанството е воден от 16.03.2022 г. до 11.10.2024 г. не го дискредитира като годно писмено доказателство. Противно на приетото от съда, дневникът на стопанството е представен в 3 – дневния срок, в който е поискан от административния орган. Съгласно чл.180 ГПК писменото доказателство е следвало да бъде обсъдено във връзка с останалите доказателства по делото и по-конкретно с представените график на работното време и присъствена форма за Б. М. за периода м. март – август 2022 г. Основателно в тази връзка е оплакването в касационната жалба за липса на мотиви в решението по релевантните за спора факти и представените доказателства. Нарушението е съществено, тъй като ако не бе допуснато, първоинстанционният съд би стигнал до различен извод относно качеството осигурено лице на Б. М. и законосъобразността на оспорения административен акт и потвърдените с него задължителни предписания. От представените по делото договори за наем на земеделска земя, договори за изкупуване на тютюн и данъчна информация от ТД на НАП – Варна, офис Силистра, безспорно е установено, че осигурителят е извършвал дейност като земеделски производител и че е декларирал приходи от дейността, включително и от отглеждане на тютюн. Директорът на ТП на НОИ – Силистра неправилно е възприел причините, посочени от осигурителя за наемане на близък човек като общ работник, поради това, че лехите за тютюн се отглеждат в личния двор на земеделския стопанин, като твърдение, че земеделската дейност се осъществява в двора. Н. К. Е. не е твърдяла, че осъществява дейността си като земеделски стопанин в двор, който е УПИ. По отношение на лехите с тютюн в двора, свидетелят Н. Е. е дал показания, че от м.март до м.април лехите с тютюн се правят вкъщи, докато се изнесат на полето. После на полето са засаждали тютюна. Събраните гласни доказателства кореспондират с изисканите и представени от осигурителя в хода на проверката график на работното време и присъствени форми, разплащателни ведомости, трудов договор, дневник на болнични листове и писмени обяснения от 05.12.2024 г. Поради това неправилно административният орган е приел, че договорите за наем са на поземлени имоти, а не на УПИ и сочи това обстоятелство като фактическо основание, че труд не е полаган. При тези доказателства, неправилно съдът е приел, че труд не е полаган от Б. М., осигурителното правоотношение не е възникнало съгласно чл.10, ал.1 КСО и тя не е осигурено лице по смисъла на § 1, т. 3 КСО. Поради това неправилни са и изводите му за законосъобразност на решението на директора на ТП на НОИ - Силистра, с което са потвърдени дадените на осигурителя задължителни предписания на основание чл.108, ал.1, т. 3 КСО за заличаване на данните по чл. 5, ал.1, т. 4 КСО, подадени за това лице за периода от 16.03.2022 г. до 31.12.2024 г. Решението, с което жалбата на осигурителя Н. К. Е. е отхвърлена, е неправилно поставено и следва да бъде отменено. На основание чл. 221, ал. 2 АПК спорът следва да се реши по същество, като се отмени оспореният административен акт, с който задължителните предписания по чл.108, ал.3, т.1 КСО са потвърдени. При този изход на спора следва да се отмени решението и в частта за разноските. На касационния жалбоподател следва да се присъдят направените деловодни разноски пред двете съдебни инстанции в общ размер на 596,56 евро. Водим от горното, Върховният административен съд, първо отделение,