Определение № 10678 от 30.10.2025 г. на ВАС по адм. д. № 10440/2025 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба от С. Г. Г., чрез адв. А. Димитров против определение № 7743 от 09.09.2025г., постановено по адм. дело №1852/2025г. по описа на Административен съд - Пловдив. В частната жалба са изложени доводи за неправилност и незаконосъобразност на оспореното определение с доводи, че изводите на съда противоречат на чл.120, ал.2 от Конституцията на Република България и чл.6 от ЕКПЧ, гарантиращи достъп до съд при спор за права и задължения. По подробно развити съображения в частната жалба се иска са отмяна на оспореното определение. Ответникът – началник на Регионално управление на образованието - Пловдив в представен писмен отговор, оспорва частната жалба. Счита оспореното определение за правилно и моли да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, в настоящия тричленен състав на пето отделение, намира частната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежна страна срещу подлежащ на оспорване с частна жалба съдебен акт и в срока по чл.230 от АПК. Разгледана по същество е неоснователна. С оспореното определение, АС - Пловдив е приел, че е сизиран с жалба на Г. срещу отказ на РУО - Пловдив, обективиран в писмо изх. № АД - 02 - 755 от 18.08.2025г., с което е отказано извършването на проверка и произнасяне с нарочен акт по подаден сигнал от жалбоподателката по смисъла на чл.107, ал.4 АПК. Съдът е приел, че този отказ не подлежи на съдебен контрол и подадената жалба е недопустима на основание чл.159, т.1 от АПК. По тези съображения е оставил без разглеждане жалбата и прекратил производството по делото. Обжалваното определение е правилно. Видно от приложените по делото доказателства от С. Г. е подаден сигнал на 03.07.2025г. за нарушаване права на ученичка и наличие на дискриминационно третиране в СУ "Св. Патриарх Емтимий" гр. Пловдив, изпратен до Комисия за защита от дискриминацията и Регионално управление на образованието - Пловдив. С уведомлението от 12.08.2025г. Г. е поискала от РУО - Пловдив предприемане незабавно на необходимите конкретни действия по компетентност за извършване на проверка по сигнала и уведомяване за резултатите в предвидения в закона срок. Оспореното пред АС - Пловдив писмо изх. № АД -02 -755/18.08.2025г. на началник РУО - Пловдив е изпратено в отговор на уведомление на Г., относно подаден сигнал вх. № ПД -04 - 157/03.07.2025г. С писмото е потвърдено, че РУО - Пловдив ще участва в производството пред КЗД по подадения сигнал с твърдения за извършени нарушения от директора на СУ "Св. Патриарх Евтимий" гр. Пловдив и дискриминация спрямо Г., в случай, че бъде конституирана като страна по делото. Правилно от събраните по делото доказателства, съдът е стигнал до извод, че писмото има характер на решение, постановено по сигнал на гражданин, по смисъла на чл. 123, ал. 1 от АПК, което съгласно чл. 124, ал. 2 от АПК не подлежи на обжалване. Противно на изложеното в частната жалба, настоящият състав споделя извода на АС- Пловдив, че оспореното писмо не представлява индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 АПК. В случая е подаден сигнал от Г. за действия и бездействия от страна на ръководството на СУ "Св. Патриарх Евтимий" гр. Пловдив, определени като дискриминационни и в противоречие с основни принципи на равно третиране в сферата на образованието. Според правната регламентация на уредените в Глава осма от АПК административни производства и конкретно на производството по подаване на сигнали като контролно средство, актът, с който административният орган се произнася по сигнал не е индивидуален административен акт по смисъла на чл.21 от АПК. С оглед изричната разпоредба на чл.124, ал.2 от АПК не подлежи на обжалване, нито изричното произнасяне, нито непроизнасянето по сигнала. Отговорът по сигнала или отказа за произнасяне не съдържат белезите на индивидуален административен акт, който да подлежи на съдебно оспорване. Неоснователно е и твърдението на жалбоподателя, че оспореното определение противоречи на разпоредбата на чл. 120, ал. 2 от Конституцията. Съгласно тази норма гражданите и юридическите лица могат да обжалват всички административни актове, които ги засягат освен изрично посочените със закон. В случая обжалването на акта, постановен по подаден сигнал, изрично е изключено с разпоредбата на чл.124, ал.2 от АПК, поради което не е налице твърдяното нарушение. Не е налице противоречие на обжалваното определение и с разпоредбата на чл.6 от ЕКПЧ, която гарантира защита от наказателно преследване на лице. Настоящото производство няма такъв характер. Изводът на административния съд за недопустимост на подадената жалба е правилен и се споделя изцяло от настоящия съдебен състав. Предвид изложеното и на основание чл.236 от АПК, във връзка с чл.221, ал.2 от АПК, настоящият състав на Върховния административен съд, пето отделение