Определение № 116 от 21.03.2022 г. на ВКС по т. д. № 563/2022 г.

Постъпила е молба от „Пътно строителство“ АД, [населено място], за спиране изпълнението на въззивно решение №217 от 20.12.2021г. по в.т.д. №210/2021г. на Добрички окръжен съд, в частта, с която след частична отмяна и потвърждаване на решение №622/13.04.2020г. по гр.д.№2348/2017г. на Добрички районен съд, поправено по реда на чл.247 от ГПК с решение №260147/22.02.2021г. по същото дело и изменено по реда на чл.248 от ГПК с определение №260257/28.09.2020г. по същото дело, „Пътно строителство“ АД, [населено място], е осъдено да заплати на ищеца „Агроевроплант“ ЕООД на основание чл.79 ал.1 от ЗЗД, вр. чл.20 ал.1 и чл.21 от Наредба №2/31.07.2003г. за въвеждане в експлоатация на строежите в Република България и минималните гаранционни срокове за изпълнени строителни и монтажни работи, съоръжения и строителни обекти, сумата от 17 617,96 лева, обезщетение за вреди от неизпълнение на договорно задължение в размер на разходи за поправка на проявили се след разрешаване на ползването му дефекти в обект „Зърнобаза в [населено място]“, изграден в изпълнение на сключен между страните договор за строителство от 30.11.2012г., ведно със законната лихва, считано от 04.07.2017г. до окончателното изплащане на сумата. Решението е постановено при участието на „Агрострой –Д“ АД и „Елика – Елеватор“ ООД, като трети лица - помагачи на страната на ответника. От „Пътно строителство“ АД, [населено място], е подадена касационна жалба вх.№984 от 21.02.2022г. срещу въззивно решение №217 от 20.12.2021г. по в.гр.д. №210/2021г. на Добрички окръжен съд, в частта, с която след частична отмяна и потвърждаване на решение №622/13.04.2020г. по гр.д.№2348/2017г. на Добрички районен съд, поправено по реда на чл.247 от ГПК с решение №260147/22.02.2021г. по същото дело и изменено по реда на чл.248 от ГПК с определение №260257/28.09.2020г. по същото дело, „Пътно строителство“ АД, [населено място], е осъдено да заплати на ищеца „Агроевроплант“ ЕООД на основание чл.79 ал.1 от ЗЗД, вр. чл.20 ал.1 и чл.21 от Наредба №2/31.07.2003г. за въвеждане в експлоатация на строежите в Република България и минималните гаранционни срокове за изпълнени строителни и монтажни работи, съоръжения и строителни обекти, сумата от 17 617,96 лева, обезщетение за вреди от неизпълнение на договорно задължение в размер на разходи за поправка на проявили се след разрешаване на ползването му дефекти в обект „Зърнобаза в [населено място]“, изграден в изпълнение на сключен между страните договор за строителство от 30.11.2012г., ведно със законната лихва, считано от 04.07.2017г. до окончателното изплащане на сумата. Касационната жалба е подадена в рамките на преклузивния срок по чл.283 от ГПК. По делото е представено копие от платежен документ, с който е преведено по сметката за обезпечения на ВКС обезпечение в размер на сумата 17617, 96 лв. Представена е и служебна бележка от 21.03.2022г., от счетоводството на ВКС на РБ, удостоверяваща постъпване на сумата по сметката на съда. При тези данни настоящият съдебен състав намира, че са налице предпоставките на чл.282 ал.2 от ГПК за спиране изпълнението на въззивното решение в обжалваната му част, поради което подадената молба следва да бъде уважена. Воден от горното Върховният касационен съд, състав на Първо търговско отделение