Определение № 486 от 04.02.2025 г. на ВКС по гр. д. № 236/2025 г.

Производството е по чл. 303 и сл. ГПК. Образувано е по подадената от Н. Л. Д. чрез адвокат Г. Д. от АК – К. молба за отмяна на влязлото в сила Решение № 260038 от 17.09.2020 г. по гр.д.№ 1597/2018 г. по описа на Районен съд – Кюстендил в частите му, с които, по предявения от В. Ж. К. срещу Б. Д. М. иск с правно основание чл. 108 ЗС е признато за установено, че В. Ж. К. е собственик на следния недвижим имот: 1/4 (една четвърт) идеална част от дворно място, реално източната половина, находящо се в [населено място], на [улица], цялото с площ празно и застроено от 2 980 кв.м. по нот.акт № 149, том VIII, д.№ 4010/1997 г. на Нотариуса при КРС, а реално на място с площ от 3 955 кв.м., както и реално на 1/2 (една втора) ид.част от източната самостоятелна част на жилищната сграда със самостоятелен вход и представляваща отделно жилище, включително 1/2 (една втора) ид. част от източната барака и 1/4 (една четвърт) ид.част от стопанската постройка, западната й част, при съседи за целия имот: път, [улица]и земеделски земи, която ид.част от дворно място с посочените сгради попада в поземлени имоти с идентификатори *** и *** по КККР на [населено място], одобрени със Заповед № РД-18-96 от 28.10.2008 г. на Изпълнителния Директор на АГКК, както и Б. Д. М. е осъдена да предаде на В. Ж. К. владението на 1/2 ид. част от дворно място, реално източната половина, находящо се в [населено място] на [улица], цялото с площ празно и застроено от 2 980 кв.м. по нот.акт, а реално на място с площ от 3 955 кв.м., източната половина представляваща оконтурената в червен цвят част от скицата към експертно заключение вх.№ 7210 от 26.03.2019 г. на в.л. инж. Л. В., която, приподписана от съда, е неразделна част от заключението и от решението, както и реално на източната самостоятелна част на жилищната сграда със самостоятелен вход, вкл. източната барака и половината от стопанската постройка, западната й част, при съседи за целия имот: път, [улица]и земеделски земи, която ид.част от дворно място с посочените сгради попада в поземлени имоти с идентификатори *** и *** по КККР на [населено място], одобрени със Заповед № РД-18-96 от 28.10.2008 г. на Изпълнителния Директор на АГКК и в тежест на Б. Д. М. са възложени разноски. Постъпил е отговор по реда на чл. 306, ал. 3 ГПК от Б. Д. М., според която молбата за отмяна е основателна. Препис от молбата е връчен и на В. Ж. К., от която не е постъпил отговор по реда на чл. 306, ал. 3 ГПК. Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение, като съобрази доводите, изложени в молбата за отмяна, намира, че същата е процесуално недопустима по следните съображения: Изложени са твърдения, че Н. Л. Д. е закупила 1/2 от наследството на Ж. К. В., поради което тя, а не майка й Б. Д. М. е следвало да участва като страна в производството по гр.д.№ 1597/2018 г. на РС – Кюстендил. Счита, че като не е участвала в приключилото дело са налице основанията по чл. 303, ал. 1, т. 5 и т. 6 ГПК и влязлото в сила решение следва да бъде отменено. Заявените от молителката твърдения не обективират обстоятелства, попадащи в приложното поле на чл. 303, ал. 1, т. 5 и т. 6 ГПК. Данните по делото мотивират извод, че именно по причина на неучастието й в производството по гр.д.№ 1597/2018 г. на РС – Кюстендил и поради отсъствието на основание силата на пресъдено нещо на постановеното по това дело решение да разпростре действието си спрямо Н. Л. Д., молителката не се явява обвързана от силата на пресъдено нещо на влязлото в сила решение. Това е причината, поради която Н. Л. Д. не е легитимирана да иска отмяна на влязлото в сила решение по гр.д.№ 1597/2018 г. на РС – Кюстендил. Производството по подадената от нея молба се явява процесуално недопустимо и следва да бъде прекратено. Ако в отношенията между Н. Л. Д. и В. Ж. К. е налице неразрешен правен спор, за защита на правата си Н. Л. Д. ще следва да води самостоятелен процес. Воден от изложеното, състав на ВКС, Второ отделение на Гражданската колегия