Определение № 153 от 23.11.2009 г. на ВКС по н. д. № 652/2009 г.

С определение № 90 от 04.11.2009 г. председателят на Районен съд – гр. Л. е прекратил производството по ч.н.д. № 375/2009 г. и го е изпратил на Върховния касационен съд за произнасяне по реда на чл. 43, т. 3 НПК. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура е на становище, че делото следва да се разгледа от друг, еднакъв по степен съд. Върховният касационен съд провери данните по делото, становището на прокурора и намери следното: Искането за промяна подсъдността на делото е ОСНОВАТЕЛНО. Пред Районен съд – гр. Л. е образувано ч.н.д. № 1292/2009 г. по жалба на П. Т. Л. против постановление на Районна прокуратура – гр. Л. от 18.09.2009 г. за прекратяване на производството по Д. № 4/2009 г. по описа на МВР – гр. Л., водено срещу неизвестен извършител за престъпление по чл. 129, ал. 1 НК. С разпореждане № 1* от 15.10.2009 г., постановено по същото дело производството е прекратено и изпратено за разглеждане на Районен съд – гр. Л. на основание чл. 36, ал. 1 НПК. Последният не може да образува състав поради отвода и на двамата съдии на основание чл. 29, ал. 2 НК, тъй като майката на тъжителя П. Т. Л. - д - р М. Л. обслужва абонаментно служителите от РС – гр. Л., където работи като съдебен архивар и тъщата на евентуалния извършител на престъплението по чл. 129, ал. 1 НК Н. М. В. - Ц. Н. Т. В този смисъл изводите на съдиите от РС – гр. Л., че биха възникнали съмнения за тяхната предубеденост и заинтересованост от изхода на делото са правилни и законосъобразни. Осигуряването на справедлив процес изисква промяна на подсъдността на делото, чрез възлагането му за разглеждане на друг, еднакъв по степен съд, какъвто е Районен съд – гр. Л.. По изложените съображения и на основание чл. 43, т. 3 НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение