Определение № 135 от 13.04.2021 г. на ВКС по гр. д. № 1369/2021 г.

Производството е по 282 ал.2 ГПК. Образувано е по молба на Община Пловдив,представлявана от З. Д. – кмет, за спиране изпълнението на решение № 260045/23.03.2021 г. по в.гр.д.№ 77/21 г. на Апелативен съд – Пловдив.,с което молителят е осъден да заплати на И. П. Т. сума в размер на 153 361,24 лв. ,представляващи дължим остатък от обезщетение за неоснователно обогатяване на Община Пловдив за сметка на И. П. Т. за извършени строително монтажни работи по изграждането на сграда с идентификатор **** по КККР на [населено място],със застроена площ от 84 кв.м. и с административен адрес-гр. Пловдив, [улица],невъведена в експлоатация,от което обезщетение по предявен частичен е присъдена сума в размер на 10 000 лв.с влязло в сила решение по гр.д.№ 15744/2013г. на ПРС, ведно със законната лихва върху главницата от 153 361.24 лв.,считано от датата на завеждане на исковата молба в съда-12.04.2017г. до окончателното и изплащане,както и сума в размер на 34 440,64 лв. ,представляваща обезщетение за забавено плащане на главницата от 153 361.64 лв. за периода от 27.01.2015г.до 12.04.2017г.,за което е издаден изпълнителен лист. Върховният касационен съд, намира, че искането е процесуално допустимо,тъй като подадената от молителя касационна жалба против въззивното решение не спира изпълнението му съгласно чл.282 ал.1 ГПК. Налице са изискванията на чл. 282 ал.2, т.1 ГПК,съгласно който спирането на изпълнението е обусловено от задължението на молителя /длъжник по изпълнението/ да представи надлежно обезпечение, което по решенията относно парични вземания е присъдената сума,която в настоящия случай е 187 802 лв.Сумата е внесена като обезпечение по сметката на Върховния касационен съд и към 13.04.2021 г.е постъпила по сметката за обезпечения на ВКС,видно от издадената служебна бележка. Предвид изложеното и на основание чл. 282 ал.2 ГПК Върховният касационен съд, състав на четвърто отделение