Определение № 9033 от 23.09.2026 г. на ВАС по адм. д. № 8614/2026 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по частна жалба, подадена от К. И. Б., жив. в гр. София, срещу определение № 19870/21.05.2026 г. по адм.дело №3692/2026 г. на Административен съд - София - град /АССГ/, с което e оставена без разглеждане частната му жалба срещу определение № 17619/11.05.2026 г. по същото дело. Частният жалбоподател поддържа, че определението е нищожно и изцяло незаконосъобразно, иска отмяната му, задължаване на АССГ да администрира и изпрати във ВАС първоначалната му частна жалба, ведно с делото и квитанцията за внесена държавна такса. Ответникът по частна жалба - и.ф. председател на Държавна агенция "Национална сигурност" /ДАНС/, в писмен отговор чрез процесуален представител, иска оставяне на частната жалба без разглеждане и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Върховният административен съд, състав на пето отделение, като взе предвид, че частната жалба е подадена в срока по чл.230 от АПК от страна, за която определението е неблагоприятно, намира същата за допустима. За да се произнесе по съществото й, съдът взе предвид следното: АССГ, тричленен състав, за да постанови обжалваното определение, е изложил мотиви, че подадената частна жалба на К. Б. срещу определение № 17619/11.05.2026 г. по адм.дело №3692/2026 г. на АССГ е процесуално недопустима, тъй като е подадена срещу определение, което не подлежи на обжалване. Посочено е, че определение № 17619/11.05.2026 г. е постановено в производство по подадена частна жалба срещу друго определение на АССГ и на основание чл.235, ал.2 АПК е окончателно. Определението е валидно, допустимо и правилно. Определението е постановено от надлежен съдебен, тъй като съгласно чл.213а, ал.2 АПК вр. чл.236 АПК компетентен да провери допустимостта на частната жалба е съдът, постановил обжалваното определение, какъвто е и настоящият случай. Правилна е преценката на АССГ, че определение № 17619/11.05.2026 г. е окончателно и не подлежи на обжалване, поради което частната жалба срещу него е недопустима. Това е така, защото с определение № 17619/11.05.2026 г. е оставено в сила определение №9228/09.03.2026 г. по адм.дело №1576/2026 г. на АССГ, с което е оставена без разглеждане частна жалба на Б. срещу разпореждане №7390/23.02.2026 г. по адм.дело №1576/2026 г. на АССГ. С разпореждането е отхвърлена молбата, подадена от Б. с искане за налагане на глоба на основание чл.304 АПК на ДАНС, представлявана от председателя й, за неизпълнение на влязло в сила съдебно решение №11/10.01.2013 г. по адм.дело №С-72/2010 г. на АССГ. Определение № 17619/11.05.2026 г. е постановено в производство по частна жалба срещу друго определение, съдържа произнасяне по същество на частната жалба и като такова е окончателно. Изчерпан е инстанционният ред за проверка на съдебните актове по АПК. Съгласно чл.235, ал.2 АПК определението на съда, с което се произнася по същество по частната жалба е окончателно и не подлежи на обжалване. Частната жалба срещу такова определение е недопустима, както правилно е посочил АССГ. В случая производството не е прекратено поради нередовност на частната жалба, а поради нейната недопустимост, така, че доводите на частния жалбоподател относно внесената държавна такса са неотносими към основанието за прекратяване на производството. При недопустимост на частната жалба срещу определение № 17619/11.05.2026 г., няма правна възможност за проверка на дължимостта на присъдените със същото определение разноски от настоящата съдебна инстанция. Предвид изложеното определението като правилно, следва да бъде оставено в сила. На ДАНС следва да се присъди претендираното юрисконсултско възнаграждение в размер на 110 евро, платимо от К. И. Б.. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо, във вр. с чл. 236 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение,