Определение № 1462 от 15.05.2025 г. на ВКС по т. д. № 929/2025 г.

Производството е по чл. 282, ал. 2 ГПК. Образувано е по молба на кооперация „КООПЕРАТИВНА ОРГАНИЗАЦИЯ НА ИНВАЛИДИ „РАЛИЦА““ за спиране на изпълнението на невлязло в сила въззивно решение, постановено по в.т.д. № 609/2023 г. на АС-Пловдив, с което след отмяна на първоинстанционното решение в отхвърлителната му част молителят е осъден да заплати на „ИНСТАЛ“ ООД на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 вр. чл. 266, ал. 1 и чл. 86 ЗЗД допълнително към вече присъдените вземания следните суми: 31 394,52 лв. – главница (наред с присъдената от първоинстанционния съд сума от 24 686,69 лв.) и 23 638,58 лв. – лихва за забава (наред с присъдената от първоинстанционния съд сума от 102,86 лв.). От данните по настоящото дело се установява, че молителят е подал в срок редовна касационна жалба срещу осъдителното въззивно решение, както и е наредил паричен превод по особената сметка за обезпечения на ВКС в размер от 55 033,10 лв. Заверяването на сметката е удостоверено от служител на съда. Наред с това е представено доказателство за нареден в полза на ищеца паричен превод на сумата от 33 674,74 лв. с основание „присъдени суми“ съгласно първоинстанционното решение, което в осъдителната си част е влязло в сила. При тези факти настоящият състав намира молбата за основателна – налице е невлязло в сила осъдително въззивно решение, обжалвано от молителя, и е представено обезпечение в посочения в чл. 282, ал. 2, т. 1 ГПК размер, равен на присъдената с решението сума. Така мотивиран, Върховният касационен съд