Определение № 8350 от 04.08.2025 г. на ВАС по адм. д. № 4824/2025 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на „Люлин 2012“ ЕООД, чрез процесуален представител адв. С. Жеков против Определение №12101/08.04.2025 г. постановено по адм. дело. 9697/2024 по описа на Административен съд София – град. Изложени са мотиви за съществени нарушение на съдопроизводствените правила – касационни основания по чл. 209, т. 3. Иска се неговата отмяна, като делото бъде върнато за продължаване на съдопроизводствените действия. Претендират се сторените по делото разноски. Отвеникът - Директорът на Столична здравноосигурителна каса, чрез процесуален представител гл. юрисконсулт Т. Колева, оспорват частната жалба като неоснователна. Върховният административен съд, шесто отделение, намира, че жалбата е подадена в срока по чл. 230 АПК, от надлежна страна и срещу акт, подлежащ на съдебен контрол, поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество е основателна по следните съображения: Между страните е бил сключен договор № 226505/01.01.2024 г. за отпускане на лекарствени продукти, медицински изделия и диетични храни за специални медицински цели за домашно лечение, заплащани напълно или частично от НЗОК/РЗОК. Със Заповед № ЗОА-0534/15.10.2024 г. на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция по лекарствата на издаденото разрешение на "Люлин 2012" ЕООД, № АП-1026-1/09.07.2021 г. за търговия на дребно с лекарствени продукти в аптека е прекратено. На 03.12.2024 е сключено допълнително споразумение, чрез което по взаимно съгласие се прекратява и сключеният между НЗОК и „Люлин 2012“ ЕООД договор от 01.01.2024 г. Въз основа на изложеното, съдът е приел, че не е налице правен интерес от оспорване на Заповед № РД-15-32/30.09.2024 г., съгласно чл. 159, т. 4 АПК. Определението е неправилно. Съдът неправилно е приел, че жалбата е недопустима поради липса на правен интерес, без да съобрази, че такъв следва да е налице и към момента на постановяване на съдебния акт, или най-малкото жалбоподателят е следвало да бъде поканен да го конкретизира. Съгласно чл. 159, т. 4 АПК, жалбата е недопустима, когато липсва правен интерес от нейното разглеждане. Наличието на правен интерес е положителна процесуална предпоставка, за която съдът следи служебно, и която трябва да е налице както при подаване на жалбата, така и до приключване на съдебното производство. Това обаче не освобождава съда от задължението да осигури на страната възможност да обоснове или конкретизира правния си интерес, когато това не е направено с достатъчна яснота. В настоящия случай, АдмС – София град е приел, че с последващото допълнително споразумение от 03.12.2024 г. между страните, с което е прекратен договор № 226505/01.01.2024 г., предмет на процесната заповед, за жалбоподателя е отпаднал правният интерес от оспорването ѝ. Съдът е основал извода си на настъпили факти след подаването на жалбата, без обаче да даде възможност на жалбоподателя да изрази становище дали въпреки това поддържа интерес от съдебно оспорване на акта и в какво точно се състои този интерес. Практиката на ВАС (Определение № 1334 от 02.02.2023 г. по адм. д. № 12947/2022 г., ВАС, IV о. и Определение № 4744 от 26.03.2019 г. по адм. д. № 2882/2019 г., ВАС, VI о.,) е последователна в смисъл, че когато съдът констатира неяснота или съмнение относно наличието на правен интерес, е длъжен да даде указания на страната да го конкретизира, преди да постанови определение за прекратяване на производството. Следователно, постановявайки определение за прекратяване на съдебното производство поради липса на правен интерес, без да е дал възможност на жалбоподателя да обоснове такъв, Административен съд – София град е нарушил разпоредбите на чл. 7 и чл. 11 АПК (служебно начало и състезателно начало), както и правото на защита на страната. Освен това, съдът не е съобразил, че самата заповед представлява индивидуален административен акт с преки последици за правната сфера на жалбоподателя, който може да има правен интерес от установяване на нейната незаконосъобразност, включително с оглед на бъдещи правни отношения, каквито са договорните или регулаторни отношения с НЗОК. Поради изложеното, обжалваното определение следва да бъде отменено, а делото върнато на Административен съд – София град за продължаване на съдопроизводствените действия, включително с възможност за жалбоподателя да изложи подробни доводи относно правния си интерес от оспорване на административния акт. Водим от горното и на основание чл. 235 АПК, Върховният административен съд, шесто отделение