Решение № 3165 от 19.03.2026 г. на ВАС по адм. д. № 7917/2025 г.

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 323, ал. 1 от Закона за съдебната власт (ЗСВ).

Образувано е по жалба на Р. И. И. - прокурор в Районна прокуратура – Благоевград срещу решение по т. 3.2 от протокол № 22 от проведено на 25.06.2025 г. заседание на Прокурорска колегия на Висшия съдебен съвет, относно произнасяне по решение на дисциплинарния състав по дисциплинарно дело № 9/2024 г. по описа на Висшия съдебен съвет, с което е наложено на Р. И. - прокурор в Районна прокуратура - Благоевград, дисциплинарно наказание по чл. 308, ал. 1, т. 1 от ЗСВ „забележка“, за допуснати от нея дисциплинарни нарушения по чл. 307, ал. 3, т. 1 и т. 2 от ЗСВ, изразяващи се в системно неспазване на сроковете, предвидени в процесуалните закони и допуснато бездействие, довело до неоправдано забавяне на производството, както и дисциплинарно нарушение по чл. 307, ал. 3, т. 4 ЗСВ, изразяващо се в неизпълнение на служебните й задължения по чл. 46, ал. 2, т. 1 и чл. 196, ал. 1, т. 2 от НПК.

В жалбата са релевирани доводи за незаконосъобразност на оспорваното решение поради допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Твърди, че административният акт е постановен при липса на мотиви, тъй като не е посочена конкретната норма, регламентираща материалното правомощие и обуславяща компетентността за приемането му, не е упоменато и фактическото основание, а като мотиви изцяло е възприето изложеното в Решение № ВСС-9844/13.06.2025 г. на дисциплинарния състав на ВСС. Счита, че по отношение обвинението за извършено нарушение по чл. 307 ал. 3 т. 1 от ЗСВ не е изследван въпросът относно фактическата и правна сложност на посочените като забавени дела и дали е спазен разумният срок, а възраженията на магистрата в тази насока не са обсъдени. Сочи, че не е спазено изискването на чл. 309 от ЗСВ дисциплинарното наказание да се определя съобразно тежестта на нарушението, формата на вината, обстоятелствата, при които е извършено нарушението и поведението на нарушителя. Мотивира се, че в случая не се касае за неспазване на процесуални срокове, тъй като нормата на чл. 196, ал. 1, т. 2 от НПК не предвижда срок за произнасяне на прокурора и не следва да се прави аналогия с чл. 242, ал. 4 от НПК. Навежда аргументи, че по отношение обвинението за извършени нарушения по чл. 307, ал. 3, т. 2 и т. 4 от ЗСВ, в решението не са изложени фактически обстоятелства, сочещи за неизпълнение на други служебни задължения, извън тези по чл. 307, ал. 3, т. 1 от ЗСВ. Иска се отмяна на оспореното решение.

Ответникът – Прокурорска колегия на Висшия съдебен съвет (ПК на ВСС), чрез юриск. Кирилов, оспорва основателността на жалбата. В писмена защита излага съображения за законосъобразност на оспореното решение, като постановено от компетентен орган, при спазване на материално и процесуалноправните норми и в съответствие с целта на закона. Иска се отхвърляне на оспорването.

Заинтересованата страна - Административен ръководител на Районна прокуратура – Благоевград, чрез прокурор Димова – зам. ръководител на Районна прокуратура – Благоевград изразява становище за неоснователност на жалбата.

Върховният административен съд, състав на шесто отделение, като обсъди поотделно и в съвкупност събраните по делото доказателства и съобрази доводите на страните, в изпълнение нормата на чл. 168 от АПК, приема за установено от фактическа страна следното:

Предложението за образуване на дисциплинарно производство е направено от административния ръководител на РП – Благоевград за налагане на дисциплинарно наказание на Р. И. – прокурор в РП – Благоевград за допуснати от нея дисциплинарни нарушения по смисъла на чл. 307, ал. 3, т. 1, т. 2 и т. 4 от ЗСВ – системно неспазване на сроковете, предвидени в процесуалните закони по аргумент от чл. 242, ал. 4 от НПК и забавяне на разследването по 13 бр. досъдебни производства, постъпили за преглед и указания; неизпълнение на други служебни задължения, изразяващи се в непроизнасяне в 3 дневен срок по молба за връщане на веществено доказателство по НП № 4870/2023 г. по описа на Районна прокуратура – Благоевград.Същото е постъпило във ВСС на 04.10.2024 г.

С решение по т. 4 от Протокол № 36 от заседанието на ПК на ВСС, проведено на 23.10.2024 г., на осн. чл. 316, ал. 1 от ЗСВ е образувано дисциплинарно производство за налагане на дисциплинарно наказание на оспорващата. Съобразно чл. 316, ал. 3 от ЗСВ е избран чрез жребий дисциплинарен състав.

Съгласно представените уведомителни писма, ведно с известие за доставяне и списък на призованите лица, за заседанията на дисциплинарния състав редовно и надлежно, в съответствие с чл. 317, ал. 1 от ЗСВ, са уведомявани привлеченото към дисциплинарна отговорност лице и вносителят на предложението. (л. 120 – 127 и л. 134 - 143 от дисциплинарното дело).

Видно от представените протоколи дисциплинарният състав по д. дело № 9/2024 г. по описа на ВСС е провел при закрити врата заседания на 22.01.2025 г. и 12.03.2025, спазвайки нормата на чл. 318, ал. 1 от ЗСВ. Оспорващата е участвала лично и с адв. Г. Добрев в проведените заседания.

В съответствие с чл. 318, ал. 3 от ЗСВ дисциплинарният състав е изяснил фактите и обстоятелствата по извършеното нарушение, като е събирал писмени доказателства по реда на АПК, в това число заверено копие на административна преписка № А-782/2024 г. на РП – Благоевград, представена с предложението за образуване на дисциплинарно производство и писмени доказателства, приети с определение на дисциплинарния състав по протокол от 22.01.2025 г. (л. 154 - 320 от д. дело). На основание чл. 319, ал. 1 от ЗСВ, дисциплинарният състав е приел решение № ВСС-9844/13.06.2025 г. по д. дело 9/2024 г. по описа на ВСС (л. 353 - 371), с което:

1. Установил, че с писмо от 21.01.2024 г., административният ръководител на РП - Благоевград е обърнал внимание на прокурор И., че срокът за изготвяне на Европейска заповед за арест по НП № 5870/2023 г. по описа на РП – Благоевград, ДП № 281/2023 г. по описа на 01 РУ – Благоевград, е изтекъл. С оглед на това, приел, че към датата на образуване на дисциплинарното производство – 23.10.2024 г. е изтекъл шестмесечният срок по чл. 310, ал. 1 от ЗСВ за образуване на дисциплинарно производство, за извършени дисциплинарни нарушение по чл. 307, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ЗСВ, по отношение на цитираното досъдебно производство, поради което на основание чл. 310, ал. 1 от ЗСВ предложил на ПК на ВСС да прекрати производството, в частта относно системно неспазване на сроковете, предвидени в процесуалните закони от страна на прокурор Р. И. относно посочения случай;

2. Установил допуснато дисциплинарно нарушение по чл. 307, ал. 3, т. 4 от ЗСВ, предвидено в процесуалните закони, по НП № 4870/2023 г. по описа на РП – Благоевград, ДП № 291/2023 г. по описа на ОД на МВР – Благоевград, изразяващо се в неизпълнение от страна на прокурор И. да се произнесе в тридневен срок по молба за връщане на доказателства. ДП е прекратено в законоустановения срок като произнасяне, но по отношение молбата за връщане на доказателства, просрочието е 22 дни;

3. Установил допуснати дисциплинарни нарушения по чл. 307, ал. 3, т. 1 и 2 от ЗСВ, предвидени в процесуалните закони, по следните досъдебни производства:

3.1. НП № 1198/2019 г. по описа на РП – Благоевград, ДП № 175/2019 г. по описа на 01 РУ – Благоевград, което на 12.08.2024 г. е разпределено на наблюдаващия прокурор Р. И. на доклад от водещия разследването за преглед и указания. Едномесечния срок за произнасяне е изтекъл на 12.09.2024 г. и към момента на внасяне на предложението ДП се е намирало при наблюдаващия прокурор и няма произнасяне. По досъдебното производство има неспазване на срока за решаването му, предвиден в чл. 242, ал. 4 от НПК. (5 работни дни отпуск от 26.08.2024 г. до 30.08.2024 г. и 10 работни дни отпуск от 09.09.2024 г. до 20.09.2024 г.);

3.2. НП № 5475/2023 г. по описа на РП - Благоевград, ДП № 248/2023 г. по описа на 01 РУ – Благоевград, което на 18.06.2024 г. е разпределено на наблюдаващия прокурор Р. И. на доклад от водещия разследването за преглед и указания. ДП е изпратено на разследващия орган с указания на 31.07.2024 г. По досъдебното производство има неспазване на срока за решаването му, предвиден в чл. 242, ал. 4 от НПК. Установеното просрочие на наблюдаващия прокурор е 13 дни;

3.3. НП № 5871/2023 г. по описа на РП - Благоевград, ДП № 261/2023 г. по описа на 02 РУ – Благоевград, което на 22.01.2024 г. е разпределено на наблюдаващия прокурор Р. И. на доклад от водещия разследването за преглед и указания. ДП е изпратено на разследващия орган с указания на 29.03.2024 г. По досъдебното производство има неспазване на срока за решаването му, предвиден в чл. 242, ал. 4 от НПК. Установеното просрочие на наблюдаващия прокурор е 26 дни;

3.4 НП № 5887/2023 г. по описа на РП - Благоевград, ДП № 153/2022 г. по описа на ОСлО при ОП – Благоевград, което на 24.10.2023 г. е разпределено на наблюдаващия прокурор Р. И. на доклад от водещия разследването за преглед и указания. По ДП е изготвен сигнал чрез ОП – Благоевград до АП – София на 06.02.2024 г. ДП е изпратено по компетентност на ОП - Благоевград на 07.03.2024 г. По досъдебното производство има неспазване на срока за решаването му, предвиден в чл. 242, ал. 4 от НПК. Установеното просрочие на наблюдаващия прокурор е 101 дни (6 работни дни отпуск – 08.01.2024 г. и от 15.01.2024 г. до 19.01.2024 г.);

3.5. НП № 6561/2023 г. по описа на РП - Благоевград, ДП № 284/2023 г. по описа на 02 РУ – Благоевград, което на 18.12.2023 г. е разпределено на наблюдаващия прокурор Р. И. на доклад от водещия разследването за преглед и указания. ДП е изпратено на разследващия орган с указания на 01.02.2024 г. По досъдебното производство има неспазване на срока за решаването му, предвиден в чл. 242, ал. 4 от НПК. Установеното просрочие на наблюдаващия прокурор е 14 дни (6 работни дни отпуск – 08.01.2024 г. и от 15.01.2024 г. до 19.01.2024 г.);

3.6. НП № 7146/2023 г. по описа на РП - Благоевград, ДП № 309/2023 г. по описа на 02 РУ – Благоевград, което на 22.12.2023 г. е разпределено на наблюдаващия прокурор Р. И. на доклад от водещия разследването за преглед и указания. ДП е изпратено на разследващия орган с указания на 26.03.2024 г. По досъдебното производство има неспазване на срока за решаването му, предвиден в чл. 242, ал. 4 от НПК. Установеното просрочие на наблюдаващия прокурор е 64 дни (6 работни дни отпуск – 08.01.2024 г. и от 15.01.2024 г. до 19.01.2024 г.);

3.7. НП № 8275/2023 г. по описа на РП - Благоевград, ДП № 362/2023 г. по описа на 02 РУ – Благоевград, което на 22.03.2024 г. е разпределено на наблюдаващия прокурор Р. И. на доклад от водещия разследването за преглед и указания. ДП е изпратено на разследващия орган с указания на 23.05.2024 г. По досъдебното производство има неспазване на срока за решаването му, предвиден в чл. 242, ал. 4 от НПК. Установеното просрочие на наблюдаващия прокурор е 31 дни (6 работен ден отпуск – 16.05.2024 г.);

3.8. НП № 8346/2023 г. по описа на РП - Благоевград, ДП № 363/2023 г. по описа на 02 РУ – Благоевград, което на 06.12.2023 г. е разпределено на наблюдаващия прокурор Р. И. на доклад от водещия разследването за преглед и указания. ДП е изпратено на разследващия орган с указания на 24.01.2024 г. По досъдебното производство има неспазване на срока за решаването му, предвиден в чл. 242, ал. 4 от НПК. Установеното просрочие на наблюдаващия прокурор е 18 дни (6 работни дни отпуск – 08.01.2024 г. и от 15.01.2024 г. до 19.01.2024 г.);

3.9. НП № 9101/2023 г. по описа на РП - Благоевград, ДП № 60/2024 г. по описа на ОД на МВР – Благоевград, което на 16.08.2024 г. е разпределено на наблюдаващия прокурор Р. И. на доклад от водещия разследването за преглед и указания. Едномесечния срок за произнасяне е изтекъл на 16.09.2024 г. и към момента на внасяне на предложението ДП се е намирало при наблюдаващия прокурор и няма произнасяне. По досъдебното производство има неспазване на срока за решаването му, предвиден в чл. 242, ал. 4 от НПК. (5 работни дни отпуск от 26.08.2024 г. до 30.08.2024 г. и 10 работни дни отпуск от 09.09.2024 г. до 20.09.2024 г.);

3.10. НП № 9300/2023 г. по описа на РП - Благоевград, ДП № 423/2023 г. по описа на 01 РУ – Благоевград, което на 06.02.2024 г. е разпределено на наблюдаващия прокурор Р. И. на доклад от водещия разследването за преглед и указания. ДП е изпратено на разследващия орган с указания на 01.04.2024 г. По досъдебното производство има неспазване на срока за решаването му, предвиден в чл. 242, ал. 4 от НПК. Установеното просрочие на наблюдаващия прокурор е 26 дни (6 работни дни отпуск – 08.01.2024 г. и от 15.01.2024 г. до 19.01.2024 г.);

3.11. НП № 9506/2023 г. по описа на РП - Благоевград, ДП № 410/2023 г. по описа на 02 РУ – Благоевград, което на 16.08.2024 г. е разпределено на наблюдаващия прокурор Р. И. на доклад от водещия разследването за преглед и указания. Едномесечния срок за произнасяне е изтекъл на 16.09.2024 г. и към момента на внасяне на предложението ДП се е намирало при наблюдаващия прокурор и няма произнасяне. По досъдебното производство има неспазване на срока за решаването му, предвиден в чл. 242, ал. 4 от НПК. (5 работни дни отпуск от 26.08.2024 г. до 30.08.2024 г. и 10 работни дни отпуск от 09.09.2024 г. до 20.09.2024 г.);

За посочените нарушения дисциплинарният състав на ВСС предложил на ПК на ВСС да наложи на Р. И. И. - прокурор в РП - Благоевград, дисциплинарно наказанието по чл. 308, ал. 1, т. 1 от ЗСВ „забележка“.

Преписката по дисциплинарно дело № 9/2024 г. по описа на ВСС срещу Р. И. – прокурор в РП - Благоевград е внесена за насрочване на заседание на ПК на ВСС. Такова заседание е насрочено за 25.06.2025 г., като за същото са уведомени оспорващата и административният ръководител- вносител на предложението за образуване на дисциплинарно производство.

След изслушване на явилата се в проведеното заседание прокурор Р. И. и нейния адвокат Г. Добрев, членовете на ПК на ВСС с девет гласа “за” и нула “против”, са взели решение, обективирано в т. 3 от протокол № 22 от 25.06.2025 г. на ПК на ВСС, с което е наложено на Р. И. - прокурор в РП - Благоевград, дисциплинарно наказание по чл. 308, ал. 1, т. 1 от ЗСВ „забележка“, за допуснато от нея дисциплинарно нарушение по чл. 307, ал. 3, т. 1 и т. 2 от ЗСВ, изразяващо се в системно неспазване на сроковете, предвидени в процесуалните закони и допуснато бездействие, довело до неоправдано забавяне на производството, както и дисциплинарно нарушение по чл. 307, ал. 3, т. 4 от ЗСВ, изразяващо се в неизпълнение на служебните й задължения по чл. 46, ал. 2, т. 1 и чл. 196, ал. 1, т. 2 от НПК.

Решението е връчено лично на прокурор Р. И. на 02.07.2025 г.

При така установената фактическа обстановка настоящият съдебен състав достигна до следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима като подадена от надлежна страна, при наличие на правен интерес, в срока по чл. 323, ал. 1 от ЗСВ, срещу акт, подлежащ на съдебно оспорване, визиран изрично в нормата на чл. 314, ал. 7 от ЗСВ.

Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на административния акт съгласно чл. 168 във вр. с чл. 146 от АПК, жалбата е основателна.

Решението на ПК на ВСС е прието от компетентен орган по смисъла на чл. 311, т. 2 от ЗСВ, в границите на предоставените му правомощия и в изискуемата форма. В тази връзка не се споделят доводите на жалбоподателя за незаконосъобразност на оспорения акт като издаден от некомпетентен орган, поради изтекъл мандат. Позоваването на решение на Съда на Европейския съюз от 30.04.2025 г. по съединени дела С-313/23, С-316/23 и С-332/23, във връзка с изтеклите мандати и липсата на функционална и материална компетентност при членовете на Инспектората към ВСС, приравнявайки последиците и за членовете на настоящия състав на ПК на ВСС не се споделя от настоящия състав на съда. Съобразно дадените в посоченото решение на СЕС указания, националната съдебна юрисдикция следва при преценка законосъобразността на оспорения административен акт да провери неподатливостта на външно влияние на органа, както и обективността и безпристрастността му във връзка с упражняването на неговите функции, като гаранция за независимост, чрез съобразяване на всички факти в рамките на производството. Това могат да бъдат изказвания на отделните членове на колективния орган по време на обсъждането на съответното решение, дадени мнения и становища при други техни изяви, които по същество биха могли да ограничат магистратската независимост, предхождани или последвани от изявления и действия на политически представители, които, участвайки по силата на Конституцията на Република България в конституирането на колективния орган, са осъществили засягане по същество на магистратската независимост. Възможно е други обективни факти, установени с доказателства в рамките на самото административно или съдебно производство, да показват наличие на неправомерен натиск върху членовете на колективния орган да приемат едно или друго решение, свързано с упражняваните от него функции. По настоящото дело не са налице такива твърдения и установявания, поради което не би могло да се презюмира, че при упражняването на правомощията по чл. 30, ал. 2 и ал. 5 от членовете на ПК на ВСС с изтекъл мандат се пораждат оправдани съмнения у правните субекти за използване на правомощията и функциите на посочения орган за нарушаване независимостта на магистратите, т. е. за засягане на прокурорската независимост по начина и до степента, приети в утвърдената практика на СЕС по тълкуването на чл. 19, ал. 2 от ДЕС вр. чл. 47 от ХОПЕС.

Оспореният акт е приет и с необходимото мнозинство и при наличен кворум съгласно нормата на чл. 320, ал. 6 от ЗСВ. При постановяването му обаче, не е спазено административно- производственото правило на чл. 318, ал. 3 от ЗСВ, което задължава дисциплинарния състав да изясни фактите и обстоятелствата по извършените нарушения. Изясняването на спорните факти е от значение за преценката относно наличие на дисциплинарно нарушение по смисъла на чл. 307, ал. 2 от ЗСВ, което по своята тежест обосновава основание за ангажиране на дисциплинарната отговорност.

Действително, съгласно чл. 320, ал. 7, изр. второ от ЗСВ за мотиви на решението се смятат и мотивите на решението на дисциплинарния състав, когато предложението му бъде прието. Проведеното дисциплинарно производство и приетото по делото решение са част от предвидената административна процедура, поради което мотивите могат да се намират и в съпътстващите документация по приключване на започналото административно производство по налагане на дисциплинарно наказание. В случая, ПК на ВСС изцяло е възприел фактическата обстановка, правните изводи и мотивите, изложени в решението на дисциплинарния състав на ВСС, с оглед на това, че при приемането му различни констатации не са изразени. В този смисъл е и разпоредбата на чл. 34, ал. 3 от ЗСВ, съгласно която за мотиви на решението, с което се приема направеното предложение, се смятат мотивите на вносителя му, както и изказванията на членовете на ВСС в негова подкрепа. Следователно, за мотиви на решението на ПК на ВСС, с което се приема направено предложение за налагане на дисциплинарно наказание, се смятат изложените от дисциплинарния състав на ВСС – вносител на предложението, доводи.

В случая, Дисциплинарният състав на ВСС, в нарушение повелята на чл. 318, ал. 3 от ЗСВ, не е изяснил фактите и обстоятелствата, изложени във възраженията на страната, във връзка с вмененото дисциплинарно нарушение. Не са подложени на преценка аргументите на привлеченото към дисциплинарна отговорност лице, че твърдените просрочия не са се отразили на хода на разследването, съответно не са довели до неоправдано забавяне по процесните досъдебни производства. В хода на дисциплинарното производство въпросът дали процесните производства са приключили с прокурорски акт в законоустановения срок по чл. 242, ал. 4 от НПК, не е изследван при част от делата. При установяване дали твърдяното от дисциплинарната комисия забавяне на производството е налице, дисциплинарно- наказващият орган е длъжен да се произнесе за процесуалните срокове по НПК, какъв е бил обемът на планираната работа за срока на разследването и какви процесуални действия жалбоподателката е пропуснала да извърши, респ. не са били извършени поради недоброто изпълнение на служебните й задължения. Какво е била индивидуалната натовареност на този магистрат в сравнетие с другите прокурори в РП Благоевград. Предвид факта, че по-голямата част от дисциплинарните нарушения са квалифицирани като такива по чл. 307, ал. 3, т. 2 от ЗСВ, а именно действие или бездействие, което неоправдано забавя производството, излагането на конкретни мотиви в тази насока, е условие за законосъобразност на ангажираната дисциплинарна отговорност.

От дисциплинарно- наказващият орган не са изяснени и фактите относно натовареността на прокурор И., която в писмените си обяснения е оспорила изводите за ниската й натовареност. От представените справки за средната натовареност на прокурорите не става ясно на каква база са генерирани посочените данни и дали се касае за отчетена изкуствена натовареност, предвид факта, че броят на внесените от прокурор И. актове в съда и участията й в съдебни заседания надвишава средния брой актове внесени от прокурорите в РП – Благоевград и участията им в съдебни заседания. Това възражение е било направено и при обясненията дадени в хода на проведеното на 25.06.2025 г. заседание на ПК на ВСС. Следва да се уточни, че липсва съпоставка и относно прекратените дела, тъй като не е посочено, че в бройката им е включена и тази на прекратените по давност дела на останалите прокурори от РП – Благоевград, каквито жалбоподателката няма, поради факта, че нейните спрени дела са преразпределени на други прокурори след претърпяна злополука на 20.12.2022 г.

Освен това преценката за натовареността на съответния прокурор, съобразена с характера на възложените му досъдебни производства и с останалите му функционални задължения, позволява обективно да извършва всички процесуално- следствени действия по закон, като тя трябва да се направи за всеки конкретен случай и на тази база да се оформи извод налице ли е виновно неизпълнение на служебните задължения, съставляващо основание за ангажиране на неговата отговорност. Основно изискване към магистрата при изпълнение на служебните му задължения е да осигурява законосъобразно и успешно извършване на разследването по досъдебните производства, което да е с необходимата прецизност и в разумен срок.

Двата компонента са поставени в условията на баланс и съответно при решаване на въпроса за правомерността на служебното поведение на прокурора експедитивността и продуктивността следва да се съизмерват и оценяват на базата на общото количество възложени производства и проявената компетентност и професионална отговорност при тяхното разследване.

Извън анализа на фактите, направен в решението на ДС на ВСС и впоследствие в това на ПК на ВСС, са останали и възраженията относно забавянето на работата по някои дела поради фактическата и правна сложност на преписките и досъдебните производства, които се твърди да са забавени и причината за забавянето оставя неизяснена. Необсъден и неизяснен е останал и спорът относно фактите, които е изложил прокурорът по всяко едно досъдебно производство във връзка с констатациите за просрочието им, както и, че делата са били проверявани единствено по УИС, с оглед на което не всички действия по разследването могат да бъдат отразени. Именно поради тази причина в обясненията си тя е посочила действията, които е извършвала по отделните преписки и изрично е отразила, че само от системата УИС, те не могат да бъдат установени.

Неизяснените факти и обстоятелства във връзка с наличието на пречки от обективно естество, в това число фактическата и/или правна сложност на делата, са довели до неправилно прилагане на материалноправните разпоредби, уреждащи дисциплинарната отговорност на магистрата. В законът за съдебната власт не се съдържа легална дефиниция на понятието „неоправдано забавяне” по смисъла на чл. 307, ал. 2, т. 2 от ЗСВ. Но действието или бездействието на привлечения към дисциплинарна отговорност магистрат следва да е в кумулативна връзка с „неоправданото забавяне” на производството. От приетите за относими факти по делото не се установи по безспорен и несъмнен начин, жалбоподателката с бездействието си неоправдано да е забавила производството, респ. не е доказано нейно виновно поведение, което да е основание за ангажиране на дисциплинарна отговорност. Мотивиран от горното, съдът намира, че не е доказано вмененото на прокурор И. дисциплинарно нарушение по чл. 307, ал. 3, т. 1, т. 2 и т. 4 от ЗСВ.

На следващо място, нито в обжалваното решение на ПК на ВСС, нито в решението на ДС, са изложени фактически обстоятелства, сочещи за неизпълнение на други служебни задължения извън тези по чл. 307, ал. 3, т. 1 и т. 2 от ЗСВ. Не става ясно защо вмененото във връзка с НП № 4870/2023 г. по описа на РП – Благоевград, дисциплинарно нарушение, изразяващо се в просрочие при произнасянето на прокурора по подадена молба за връщане на веществено доказателство, е квалифицирано като неизпълнение на други служебни задължения по смисъла на чл. 307, ал. 3, т. 4 от ЗСВ, при положение, че се касае за произнасяне по реда на чл. 111, ал. 4 от НПК, за което е предвиден 3- дневен срок, т. е. нарушението попада в хипотезата на чл. 307, ал. 3, т. 1 от ЗСВ. В този смисъл органът неправилно е подвел относимите по делото факти към нормата на чл. 307, ал. 3, т. 4 от ЗСВ. Установяването на фактическото основание означава органът да докаже наличието на конкретните правнорелевантни факти и обстоятелства, изпълващи състава на съответната правна норма, мотивирали го да издаде административен акт с конкретно съдържание, което в случая не е точно сторено.

Нарушени са и материалноправните предпоставки за законосъобразност на решението на ПК на ВСС, визирани в чл. 309 от ЗСВ. При определяне на дисциплинарното наказание по този текст на закона се вземат предвид тежестта на нарушението, формата на вината, обстоятелствата, при които е извършено нарушението, и поведението на нарушителя. Приетото в случая решение за налагане на дисциплинарно наказание не се основава на преценка, извършена при съобразяване на изброените критерии, дали по случая е налице неоправдано забавяне на досъдебното производство. Нарушен е принципът за съразмерност, уреден в разпоредбата на чл. 6 от АПК. Спазвайки този принцип административният орган е длъжен да определи наказание, което по вид и размер съответства на тежестта на извършеното нарушение. Такава преценка не е била извършена от ответната страна. За да постигне целта на закона, дисциплинарната отговорност на магистрата следва да бъде реализирана при спазване на административно- процесуалните правила за изясняване на всички факти и обстоятелства от значение за налагане на адекватно и справедливо дисциплинарно наказание. Обжалваното решение на ПК на ВСС не отговаря на целта на закона, тъй като само справедливото и съответно на дисциплинарното нарушение, наказание ще може да предотврати бъдещи нарушения, както и да гарантира постигане на по- висока ефективност при изпълнение на служебните задължения.

По изложените съображения, настоящият съдебен състав счита, че обжалваният акт е издаден в противоречие с материалноправните разпоредби на ЗСВ и при несъответствие с целта на закона. При така установеното наличие на основанията за неговата незаконосъобразност по чл. 146, т. 4 и т. 5 от АПК, оспореното решение по т. 3.2 от протокол № 22 от проведено на 25.06.2025 г. заседание на ПК на ВСС, относно произнасяне по решение на дисциплинарния състав по д. дело № 9/2024 г. по описа на ВСС, с което е наложено на Р. И. - прокурор в РП - Благоевград, дисциплинарно наказание по чл. 308, ал. 1, т. 1 от ЗСВ „забележка“, за допуснати от нея дисциплинарни нарушения по чл. 307, ал. 3, т. 1, т. 2 и т. 4 от ЗСВ, следва да бъде отменено.

Така мотивиран и на основание чл. 172, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,