Определение № 10171 от 15.10.2026 г. на ВАС по адм. д. № 10333/2026 г.

Производството е по чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба, подадена от кмета на община Сливен, чрез процесуалния му представител юрисконсулт М. Стойчева, срещу определение № 1831/11.09.2026 г. постановено по адм. дело № 569/2026 г. на Административен съд- Сливен. С процесното определение, по искане на ОУ "Христо Ботев", [населено място], представлявано от директора М. Г., чрез пълномощника адв. Д. Петров, е спряно допуснатото по силата на закона предварително изпълнение на атакуваната заповед № РД- 15-2133/27.08.2026г. на кмета на община Сливен, до приключване на производството по делото с влязъл в сила съдебен акт. Релевирани са доводи за неправилност на определението, по които се претендира отмяната му и отхвърляне на предявеното искане за спиране на предварително изпълнение. В срока по чл. 232 АПК, ответникът по частната жалба прави възражение, че същата е неоснователна, по подробно изложени съображения за наличие на предпоставките за постановеното спиране по чл. 166 АПК. Върховният административен съд, в настоящия състав на четвърто отделение, като взе предвид доводите на страните и данните по преписката приема за установено следното: Производството пред административния съд е образувано по жалбата на ОУ "Христо Ботев", [населено място], представлявано от директора М. Г., чрез пълномощника адв. Д. Петров, срещу заповед № РД- 15-2133/27.08.2026г. на кмета на община Сливен, за изземване на поземлени имоти, общинска собственост, в землището на [населено място], общ. Сливен. С атакуваното определение, първостепенният съд се е произнесъл по предявеното от ОУ "Христо Ботев", [населено място], искане за спиране на допуснатото по силата на чл. 65, ал.1 от Закона за общинската собственост /ЗОбС/, предварително изпълнение на обжалваната заповед. При това е уважил същото по мотиви, че предварителното изпълнение на административния акт би могло да причини значителни и трудно поправими вреди на оспорващия. Определението е правилно. Съгласно чл. 65, ал. 1 и ал. 2 ЗОбС, общински имот, който се владее или държи без основание, не се използва по предназначение или необходимостта от него е отпаднала се изземва въз основа на заповед на кмета на общината, съответно на кмета на района - в градовете с районно деление. В тези случаи от законодателя е прието, че общественият интерес налага изключване на суспензивния ефект на жалбата срещу заповедта за изземване, поради което чл. 65, ал. 4 ЗОбС предвижда, че обжалването не спира изпълнението, освен ако съдът разпореди друго. Но ЗОбС не сочи предпоставките, при които съдът може да спре изпълнението на административния акт, на основание чл. 65, ал. 4, предложение последно ЗОбС, поради което намира приложение общата разпоредба на чл. 166, ал. 2 и ал. 3, във вр. с ал. 4 АПК, определяща основанията и реда, по които може да се спре предварителното изпълнение на административния акт, допуснато по силата на закона. Съгласно чл. 166, ал. 2, във вр. с ал. 4 АПК при произнасянето на съда по искане за спиране на допуснато по силата на отделен закон, предварително изпълнение, следва да бъде установено, че то би могло да причини на оспорващия значителна или трудно поправима вреда, като при всички случаи в тежест на оспорващия е да докаже конкретните вреди. В разглеждания случай, решаващият съд обосновано е съобразил, че искането за спиране на предварителното изпълнение на оспорения акт /обективирано в подадената до първата инстанция жалба/, съдържа фактически обстоятелства, обосноваващи наличието на вреди за оспорващия. Отчел е, че е налице спор досежно собствеността на поземлените имоти, предмет на заповедта за иззмване, както и обстоятелството, че същите са отдадени под наем и аренда чрез проведени търгове и конкурси на широк кръг лица, чиято правна сфера също ще бъде засегната от предварителното изпълнение на акта. В тази връзка, законосъобразен се явява изводът, че от предварителното изпълнение на заповедта за жалбоподателя ще настъпят значителни и труднопоправими вреди, поради което и са налице предпоставките за допускане на спиране на предварителното изпълнение. Следва да се посочи, че за да е налице основание за спиране е достатъчно съществуването на вероятност за настъпването на вреди от категорията на горепосочените, който извод се налага от тълкуването на израза "би могло". В случая и с оглед представените с жалбата писмени доказателства, такава вероятност съществува. Като е уважил искането за спиране на допуснатото по закон предварително изпълнение на оспорената заповед, първоинстанционният съд е постановил правилно определение, което следва да бъде оставено в сила. Водим от горното, Върховният административен съд, в настоящия тричленен състав на четвърто отделение,