Определение № 8988 от 21.09.2026 г. на ВАС по адм. д. № 5131/2026 г.

Производството е по реда на чл. 176а, ал. 1 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по молба на Столична община, чрез адв. Горанова, с вх. № 21201/03.08.2026 година, с искане за изменение на решение № 8188/20.07.2026 година по адм.д. № 5131/2026 година по описа на Върховния административен съд (ВАС) в частта на разноските. Твърди, че в качеството си на ответник по касационната жалба на ръководителя на Управляващия орган (УО) на Оперативна програма „Региони в растеж“ 2014– 2020 г. (ОПРР) общината е направила разноски за адвокатско възнаграждение, поради което същите следва да бъдат присъдени, с оглед отхвърляне на касационната жалба на насрещната страна като неоснователна. Ответникът, ръководителят на Управляващия орган (УО) на Оперативна програма „Региони в растеж“ 2014– 2020 г. (ОПРР), чрез старши юрисконсулт Иванова, оспорва искането като неоснователно. При извършена служебна проверка за допустимост на искането, съставът на ВАС приема, че същото е подадено в срока по чл. 176а, ал. 1 АПК, от страна с правен интерес. С решение № 8188/20.07.2026 година по адм.д. № 5131/2026 година Върховният административен съд (ВАС) е оставил в сила решение № 2737/22.01.2026 година на Административен съд – София-град по адм.д. № 10140/2024 година. Със същото първоинстанционният съд е отменил по жалба на Столична община, представлявана от В. Терзиев – кмет на СО, Решение № РД-02-14-1739 от 19.09.2024 г., издадено от ръководителя на УО на ОП "Региони в растеж "2014-2020г. в частта по т. 1, т.5 и т.6 от същото; върнал е преписката на ръководителя на Управляващия орган на ОПРР за процедиране на искане за окончателно плащане № 2 на Столична община по административен договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ АДБФП № BG16RFOP001-1.001-0007-C05 „Изграждане, основен и реконструкция на 2 училища на територията на СО“, по Оперативна програма “Региони в растеж“ 2014 – 2020 за изпълнение на проектно предложение ИСУН № BG16 RFOP001-1. 001-0007„Изграждане, основен ремонт/реконструкция на три училища на територията на СО“ на стойност 7 197 869, 14 лв. в частта по т. 1, т. 5 и т. 6; отхвърлил е жалбата на Столична община в останалата част; и е осъдил Министерство на регионалното развитие и благоустройство да заплати на Столична община, сумата от 22 000 евро (двадесет и две хиляди) разноски по делото, както и е осъдил Столична община, да заплати на Министерство на регионалното развитие и благоустройство сумата от 230 евро разноски по делото. С решение № 8188/20.07.2026 година по адм.д. № 5131/2026 година Върховният административен съд (ВАС) е оставил в сила и определение № 12982/02.04.2026 година на Административен съд – София-град, по адм.д. № 10140/2024 година, с което първоинстанционният съд е отхвърлил като неоснователна молба на 18.02.2026г. от Столична община, с правно основание чл. 248 ал. 1 от ГПК, с която се иска изменение на Решение № 2737/22.01.2026г. в частта за разноските и е отхвърлил като неоснователна молба на 06.02.2026г. с правно основание чл. 176а ал.1 от АПК от ръководителя на УО на ОПРР, с която се иска изменение на Решение№ 2737/22.01.2026г. в частта за разноските. В решение № 8188/20.07.2026 година по адм.д. № 5131/2026 година Върховният административен съд (ВАС) е приел, че при този изход на спора, правилността на обжалваното съдебно решение като краен резултат и неоснователността на двете касационни жалби, касационният състав не следва да присъжда разноски. По искането на Столична община направено по реда на чл. 176а, ал.1 АПК, касационният състав на ВАС приема същото за неоснователно: Производството по чл. 176а АПК е акцесорно по характер и цели да отстрани процесуален пропуск, допуснат при произнасянето на съда относно разноските. Преценката за наличие на основания за допълване или изменение на съдебния акт в частта за разноските се извършва съобразно исканията и доказателствата, направени до приключване на устните състезания. При постановяване на решение № 8188/20.07.2026 година по адм.д. № 5131/2026г. Върховният административен съд не е допуснал грешка в частта за разноските, която да се нуждае от изменение или допълване. В решението, чието изменение се иска е налице произнасяне по разноските. Съдът е извършил преценка на цялостния изход на производството, включително на всички подадени жалби. Производството се е развило по две касационни жалби – на Столична община и на ръководителя на УО на ОПРР, и една частна жалба на Столична община, като решението и определението на първоинстанционния съд са оставени в сила. Отговорността за разноски в съдебното производство е регламентирана в чл. 143 от АПК. Текстовете на чл. 143, ал. 1 – 4 от АПК изискват да бъдат заплатени разноски на страната, в чиято полза е постановеният съдебен акт, от страната, за която оспорването е приключило неблагоприятно. В настоящия случай не са налице предпоставките на цитираната разпоредба. В случая и двете страни са иницирали процесуални действия, чрез подаването на касационни жалби и на частна жалба, като никоя от тях не е довела до изменение на съдебните актове на първоинстанционния съд. Поради което всяка страна следва да понесе последиците от собственото си процесуално поведение. При направено искане за присъждане на разноски, съдът е преценил, че с оглед изхода на правния спор – неоснователност на касационните жалби, разноските следва да се понесат от страните в касационното производство, така както са направени, поради което приема за неоснователни исканията за присъждане на същите. Безспорно в производството пред касационната инстанция Столична община е имала и процесуалното качество на ответник по касация, като това не представлява самостоятелно основание за присъждане на разноски предвид гореизложеното, както и с оглед на това, че: В случая, качеството на ответник не може да бъде разглеждано отделно от процесуалното качество на страната като касатор по собствената й касационна жалба. В случая и двете страни са били едновременно и касатори и ответници по касация. При цялостния изход на спора качеството на ответник по насрещната касационна жалба не може да бъде разглеждано изолирано и да обоснове присъждане на разноски, още повече, че съставът на ВАС изрично е приел, че при този изход на спора, правилността на обжалваното съдебно решение като краен резултат и неоснователността на двете касационни жалби, касационният състав не следва да присъжда разноски. Последният извод в случая е правилен и тъй като: представените от Столична община доказателства за извършени разноски не позволяват да се установи конкретният размер на претендираните разноски за отговор на касационната жалба. В представените документи сумата е посочена общо като възнаграждение за „касационна жалба/отговор на касационна жалба“ без да е посочено каква част от нея се отнася именно до изготвянето на отговор на касационна жалба. При това положение не са доказани по основание и размер конкретните разноски, чието присъждане се претендира от страната в качеството й на ответник. С оглед изложените съображения настоящият състав не намира основание за изменение на решението си в частта за разноските. Воден от гореизложеното, съставът на ВАС