Решение № 24 от 23.02.2010 г. на ВКС по т. д. № 588/2009 г.

Решение № 24 от 23.02.2010 г. на ВКС по т. д. № 588/2009 г., I т. о., ТК, докладчик председателят Никола Хитров Производството е по реда на чл. 290 и сл. ГПК. Образувано е по касационна жалба от Д. ч. министъра на РРБ против решение № 344/23.01.2009 г. по в. гр. д. № 406/2008 г. на С. ОС, с което е оставено в сила решение № 271/7.04.2008 г. по гр. д. № 846/2007 г. на С. РС, с което на основание чл. 108 ЗС във вр. с п. 39, ал. 1 ПЗР ЗИДЗК, се признава за установено по отношение на Д., представлявана от министъра на РРБ, че ТВК С. п. каса С. е собственик на процесния недвижим имот заедно с построената в него триетажна обществена сграда и осъжда Д. да предаде на ТВК С. п. каса владението върху описания недвижим имот, като са присъдени и разноски. В изложението от държавата ч. министъра на РРБ се сочи, че въпросът за активната легитимация на ищеца е решен в противоречие с ТР № 6/2006 г. ОСГК, съгласно което възстановяването на собствеността на имоти по п. 39 ЗИДЗК от 2003 г. на кооперации и кооперативни съюзи, които са възстановили дейността си по реда на чл. 49 ЗК, настъпва по право и се реализира по исков ред, а ищцовата кооперация не е такава-възстановена. Всъщност, касае се за ТР № 6/2005 г от 10.05.2006 г. Първоинстанционният съд приема, че се касае за възстановена кооперация, което било видно от решение от 18.05.94 г. по ф. д. № 657/94 г. на С. ОС, а въззивният съд потвърждавайки първоинстанционното решение с обжалваното въззивно решение приема, че ищцовата кооперация не е възстановена, а съществувала към момента на одържавяването и към настоящия момент. Приетото от въззивния съд за основателност на ревандикационния иск по чл. 108 ЗС, противоречи на т. 5 ТР 6/2005 г., тъй като ако кооперацията не е била възстановена по смисъла на чл. 49 ЗК, а съществувала, то в този случай не се прилага последното предложение на т. 5, а второто. Това противоречие рефлектира върху правото на осъществяване на петиторна защита по общия исков ред. По изложените съображения, налице е приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване и затова последното е допуснато с определение № 627/4.11.2009 г. ВКС - I т. о., за да се произнесе, взе предвид следното: С ПМС № 218/2.03.51 г. п. те банки в страната се превръщат от датата на постановлението в клонове на БНБ - чл. 3, и активите на п. те банки преминават по право върху БНБ - чл. 7. Следователно, кооперацията е одържавена от 2.03.1951 г. и престава да съществува. Вписването на промени в членовете на УС и на КС, както и на устава с решение от 18.05.94 г. по ф. д. № 657/94 г. на С. ОС, не води до възстановяване на кооперацията. Т. е. кооперацията не е съществуваща или възстановена. Обжалваното въззивно решение е недопустимо. Съгласно т. 1 ТР 2/95 г. ОСГК на връщане по реда на ПМС № 192/91 г. подлежи това имущество, върху което се възстановяват права на кооперации по силата на п. 1, ал. 1 от ДР на ЗК - 91 г. Това е имущество, което е било собственост на кооперативни организации и е иззето от тях и одържавено след 10.09.44 г. Освен това: а/ условията за връщане посочени в чл. 1, ал. 1 ПМС 192/91 г. са достатъчни само когато в него не са инвестирани държавни средства., б/ адм. орган по чл. 1, ал. 2 ПМС 192/91 г. е длъжен да преценява наличието на всички предвидени условия за издаване на заповед за връщане на кооперации на тяхното иззето и одържавено имущество, когато в него са инвестирани държавни средства. Въпреки че са сходни по редакция, разпоредбите на двата ЗК относно възстановяване на собствеността върху одържавено кооперативно имущество имат различно действие и приложно поле. Правото на собственост по п. 1 ЗК от 1991 г. се възстановява по силата на самия закон, както е прието и в ТР 2/95 г. ОСГК, а връщането му става по реда на ПМС № 192/91 г. В п. 1 ЗК от 1999 г. също се посочва, че се възстановява право на собственост, но това не е ново реституционно основание, тъй като ако предпоставките на отменения ЗК са били налице, правото на собственост вече е възстановено по силата на п. 1 ДР на този закон. Като се има предвид, че новият п. 1 свързва действието на нормата с датата 7.02.93 г., а това е 18 м. срок в който трябваше да се направи искането за връщане на кооперативното имущество по адм. ред съгласно ПМС 192/91 г., както и съобразно п. 1, ал. 4 на ЗК от 1999 г., следва извода, че сега действащия ЗК не провежда нова реституция, а продължава този процес във фазата на връщане на заявеното в срока до 7.02.93 г., но непредадено до приемането на новия ЗК от 99 г. възстановено кооперативно имущество. Това е адм. процедура по Наредбата за условията и реда за връщане на кооперации и КС на тяхно иззето, одържавено или преразпредлено имущество след 10.09.44 г. - ДВ, 65/2000 г. Тази процедура не е свързана с възстановяване право на собственост, тъй като този ефект е настъпил по силата на п. 1 от ЗК - отм. Освен това, при действието на последния провеждането на адм. процедура не беше задължително, като кооперациите имаха възможност да търсят възстановеното си имущество по общия исков ред съгласно чл. 1, ал. 2, т. 4 и п. 3 от ПМС 192/91 г. Такава възможност при сега действащия ЗК не е предвидена, поради което исковете за собственост за възстановено кооперативно имущество, предявени след влизане в сила на ЗК от 99 г. биха били недопустими. Кооперациите, които са направили искане в срока по ПМС 192/91 г., не са си върнали имуществото и не са го потърсили по общия исков ред, би трябвало да продължат по реда на п. 1, ал. 4 ЗК от 99 г. и Наредбата приета с ПМС 162/2000 г. По изложените съображения, искът е недопустим, поради което обжалваното решение е недопустимо и следва да се обезсили, а производството по делото да се прекрати със законните последици на основание чл. 78, ал. 4 ГПК. Водим от горното и на основание чл. 293, ал. 4 ГПК, ВКС - I т. о.