Определение № 5709 от 10.05.2024 г. на ВАС по адм. д. № 4259/2024 г.

Производството е по чл. 229 и сл. АПК. Образувано е по частна жалба от А. Палеари, чрез процесуалния й представител адв. Т. Илиева, и е против определение № 934 от 02 февруари 2024 г., постановено по адм. дело № 874/2023 г. по описа на Административен съд Бургас. С доводи за неправилност и незаконосъобразност се иска неговата отмяна. Писмени възражения в срока по чл. 232 АПК са депозирани. Върховният административен съд, второ отделение, в настоящия състав, намира частната жалба за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 230 АПК и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения. С атакуваното определение, на основание чл. 159, т. 4 АПК, е отменено протоколно определение за даване ход на делото по същество, постановено в открито съдебно заседание на 03 януари 2024 г., оставена е без разглеждане жалбата на А. Палеари против заповед № 18-3480 от 27 март 2023 г. на началника на СГКК Бургас, поради недопустимост и е прекратено производството по делото. В частната жалба се навеждат доводи за нарушаване на процесуалните правила. За да прекрати производството по делото, образувано по жалбата, на първо място съдът е приел, че за жалбоподателя не е налице правен интерес от обжалването на заповедта, тъй като към момента на иницииране и провеждане на административното производство, приключило с обявяване на процесното изменение на КККР, Палеари не е вписана в кадастралният регистър на недвижимите имоти като собственик или носител на вещни права върху недвижимият имот, засегнат от изменението. На следващо място е посочил, че дори да се приеме, че след промяната на разпоредбата на чл.2, ал.5 от ЗКИР /ДВ, бр.41/2019/, с право на жалба разполага всяко лице, притежаващо документ, който удостоверява тези права, за жалбоподателката отново липсва правен интерес от настоящото оспорване, тъй като съгласно скица - проект №15-331961-27 март 2023г., изменението засяга поземлен имот с идентификатор 07079.830.35, чийто собственик, съгласно кадастралния регистър е Н. Казлачева, а не А. Палеари. Относно твърдението, че жалбоподателката е собственик на 80.66/600 кв.м. и д. части от недвижим имот, представляващ УПИ XV-41 в кв.5 по плана на кв. Крайморие, урегулиран с площ от 600 кв.м., по силата на Заповед №197/28.01.2009г. на кмета на Община Бургас, съдът е посочил, че Палеари не е придобила собствеността върху 80.66/600 кв.м.ид.ч. от УПИ XV - 41 в кв. 5 по плана на кв. Крайморие, гр. Бургас, с административен адрес: гр. Бургас, кв. Крайморие, поради неплащане на покупната цена на община Бургас и липсата на сключен с Общината договор, в тази връзка. Така постановеното определение е законосъобразно като краен резултат, но със следните коригиращи мотиви. От настоящия съдебен състав се споделят мотивите относно факта, че касаторът не е носител на право на собственост или на друго вещно право върху 80.66/600 кв.м. ид. части от недвижим имот, представляващ УПИ XV-41 в кв.5 по плана на кв. Крайморие. Видно от представените доказателства, че на на заседание на Общински съвет Бургас е било взето решение да се продаде на А. Палеари общинска част от недвижим имот, представляващ 80,66/600 кв.м. ид.ч. от УПИ XV - 41 в кв.5 по плана на кв. Крайморие, целият с площ от 600 кв.м., за сумата от 4531,68 лв. Съгласно писмо от 10 ноември 2023г. на директор на дирекция „Управление на общинската собственост“, в Община Бургас не са били налични документи за заплащане на покупната цена и не е бил сключен договор за продажба на общинския недвижим имот, тъй като липсата данни купувачите да са заплатили стойността на имота, ведно с дължимите данъци и такси по сделката в определения в Заповед №197/28 януари 2009г. на кмета на Община Бургас едномесечен срок, считано от датата на съобщаване на заповедта. В писмото е посочено, че в резултат на гореописаното, купувачите - С. Казлачев и А. Палеари са изгубили правата си по цитираната заповед и по Решение на Общински съвет Бургас, прието по т. 49 от дневния ред на проведеното на 18 и 20 декември 2008 г. и производството по продажбата е прекратено. Следователно след като Палеари не е заплатила стойността на имота и не е сключила договор с Общината, не е придобила собственост на 80,66/600 кв.м. ид.ч. от УПИ XV - 41 в кв.5 по плана на кв. Крайморие, т.е. същата няма право на собственост в горепосоченият недвижим имот, което я лишава от правен интерес от обжалване. Видно от доказателствата по делото жалбоподателката Полеари, след образуване на първоинстанционното производство, е продала придобитата по наследство недвижима собственост в сградата, намираща се в процесния имот. Отпаднал е правният й интерес от жалбата, обстоятелство, за което съдът следва да следи служебно и при отпадането му трябва да прекрати производството независимо в какво фаза е то. Верен е крайният извод, че частната жалбоподателка няма право на жалба срещу изменението, одобрено с оспорената заповед и нейната жалба срещу същия административен акт правилно е оставена без разглеждане като недопустима - подадена от лице с отпаднал правен интерес. Предвид това, че обжалваното определение на Административен съд Бургас е валидно и допустимо, както и правилно като краен резултат и съобразно коригиращите в настоящото определение мотиви - следва да бъде оставено в сила. Независимо от изхода на спора, в полза на ответната страна не следва да се присъждат разноски, каквито са поискани с отговора, тъй като не са представени доказателства за сторени такива. По изложените съображения Върховният административен съд, второ отделение, в настоящия състав