Определение № 13223 от 18.12.2025 г. на ВАС по адм. д. № 11881/2025 г.

Образувано е по частна жалба подадена от С. Ц. Ц. срещу Определение №9914 от 12.11.2025 г. на Административен съд (АС) - Бургас по адм. дело № 2193/2025 г. С определението, на основание чл. 159, т. 5 АПК е оставена без разглеждане жалба, вх. № 769000-78915 от 06.11.2025 г. по описа на сектор „Пътна полиция“ (ПП) при Областна дирекция на Министерството на вътрешните работи (ОД на МВР) – Бургас, подадена от С. Ц. Ц. срещу Заповед за прилагане на принудителна административна мярка (ЗППАМ) № 24-0769-000315 от 01.03.2024 г. издадена от началник на група в сектор ПП към ОД на МВР – Бургас и е прекратено производството по делото. Частният жалбоподател - С. Ц. Ц. сочи, че обжалваното определение е неправилно. Счита, че не са налице описаните в определението процесуални пречки за разглеждането на жалбата й, поради което тя е процесуално допустима. Излага, че първоинстанционният съд неправилно е приел, че към датата на подаване на жалбата – 06.11.2025 г. оспорването е просрочено. Заповедта за прилагане на принудителната административна мярка (ПАМ) й е съобщена на 31.10.2025 г., видно от отбелязването в акта, удостоверено със саморъчния й подпис. Оспорва на по-ранна дата да са правени опити да й бъде връчена заповедта. Ако такива са били правени, тя не е била в състояние да разбира свойството и значението на тези действия. Спрямо връчването на 31.10.2025 г., което е единственото надлежно връчване, оспорването не е просрочено. В жалбата си е посочила основания, които навеждат както на незаконосъобразност, така и на нищожност на административния акт. Нищожните актове могат да се оспорват без ограничение във времето. Предвид изложеното прави искане определението да бъде отменено. Ответникът по частната жалба – началникът на група в сектор „Пътна полиция“ към Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи - Бургас, не изразява становище по жалбата. Върховният административен съд, Седмо отделение, намира, че частната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 230 от АПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от оспорването. Разгледана по същество частната жалба е основателна. За да постанови определението си съдът е изложил, че производството е образувано по жалба, вх. № 769000-78915 от 06.11.2025 г. по описа на сектор ПП при ОД на МВР – Бургас, подадена от С. Ц. Ц. срещу ЗППАМ № 24-0769-000315 от 01.03.2024 г. издадена от началник на група в сектор ПП към ОД на МВР – Бургас. Със заповедта е приложена ПАМ „временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство (СУМПС) до отпадане на основанието за това“, на основание чл. 171 т. 1 б. „а“ от ЗДвП. На 07.03.2024 г. заповедта е изпратена от издателя си на органите на Първо РУ - Бургас при ОД на МВР – Бургас, за връчване на адресата по местоживеене. На 25.09.2024 г., около 15:00 часа, С. Ц. е открита от служители на Първо РУ на адрес – град Бургас, [улица], пред [вход]. Служителите са се идентифицирали (със своята длъжност, фамилия и структурно звено) пред Ц., след което са я уведомили, че следва да получи донесената от тях ЗПАМ, индивидуализирана с номера, датата и съдържанието си (временно отнемане на СУМПС, на основание чл. 171 т. 1 б. „а“ от ЗДвП). След като е поканена да получи заповедта, С. Ц. е отказала изрично това. Отказът е удостоверен от връчителя с ръкописно отбелязване върху текста на заповедта, в което са описани името и длъжността на присъствалия свидетел, също служител на Първо РУ. От свидетеля е положен подпис под отбелязването, че адресатът отказва да получи акта. От връчителя е изготвена подробна докладна записка за констатирания изричен отказ заповедта да бъде получена. На 31.10.2025 г. заповедта е връчена втори път и е получена лично от С. Ц., като за връчването е извършено ръкописно отбелязване върху самата заповед. При така установеното съдът е приел, че на 25.09.2024 г. С. Ц. е надлежно уведомена за издадената заповед. Връчителят е идентифицирал по несъмнен начин адресата и лично го е уведомил за факта на издаване на заповедта, която го засяга, описал е административния акт с неговите номер и дата, обявил е съдържанието на диспозитива и правното основание за волеизявлението на административния орган. Направен е и (неуспешен) опит за физическо връчване на заповедта на С. Ц., чийто отказ е удостоверен с нарочно отбелязване и подпис на присъстващия свидетел – очевидец, служител на МВР. Съдът е посочил, че по делото няма доказателства, а няма и твърдения от жалбоподателя, че към конкретната дата - 25.09.2024 г., тя обективно не е била в състояние да разбира свойството и значението на действията на околните или собствените си действия, от което съдът е направил извод, че към тази дата Ц. е можела да разбере, че получава административен акт, чийто адресат е. Срокът за обжалване на заповедта по чл. 149 ал. 1 АПК е започнал да тече на 26.09.2024 г. и е изтекъл на 09.10.2024 г. (работен ден). Жалбата е подадена на 06.11.2025 г., след изтичане на законоустановения срок за обжалване. Съдът е изложил, че спрямо повторното връчване на ЗППАМ на 31.10.2025 г. оспорването е своевременно, но е приел, че още на 25.09.2024 г. издаденият акт е бил връчен надлежно на жалбоподателя, а след документирания изричен отказ за физическото му предаване/получаване е започнал да тече срок за обжалване по чл. 149 ал. 1 АПК, който е пропуснат към 06.11.2025 г. Предвид посоченото съдът е оставил жалбата без разглеждане и е прекратил производството по делото. Определението е неправилно. Първоинстанционният съд неправилно е приел, че Ц. е била надлежно уведомена за оспорения акт на 25.09.2024 г., поради което жалбата й от 06.11.2025 г. е подадена след изтичане на срока за оспорването й и правото й на съдебна защита е преклудирано. Съгласно чл. 61, ал. 1 АПК административният акт, съответно отказът да се издаде акт, се съобщава по реда на чл. 18а в тридневен срок от издаването му на всички заинтересовани лица, включително на тези, които не са участвали в производството". Действащата разпоредба на чл. 18а АПК, към която препраща чл. 61, ал. 1 АПК, не предвижда възможност за връчване при отказ на индивидуален административен акт от административния орган. Относима към процесния случай е хипотезата на чл. 18а, ал. 7 АПК, която предвижда устно уведомяване, по разпореждане на административния орган или съда, което се удостоверява писмено с подпис на извършилото го длъжностно лице, като на адресата се съобщава, че може да получи документите в 7-дневен срок, след изтичането на който те се смятат за връчени. В разглеждания случай обаче, извършеното на 25.09.2024 г. връчване при отказ на заповедта не обективира валидно извършена процедура по съобщаване на административния акт по реда на ал. 7 от чл. 18а АПК. На първо място липсва предхождащо разпореждане на издалия заповедта административен орган за устно уведомяване на адресата за съдържанието й. В изпратеното на 07.03.2024 г. до органите на Първо РУ - Бургас при ОД на МВР – Бургас писмо е посочено единствено, че заповедта се изпраща за да бъде предявена на лицето, да му бъде връчен срещу подпис екземпляр от нея и след това да се върне преписката, в която е отразена датата на връчване на заповедта. Наред с това липсват данни при връчването на 25.09.2024 г, осъществилите го служители да са съобщили на адресата, че може да получи заповедта в 7-мо дневен срок, след изтичането на който тя се смята за връчена, което се потвърждава от изготвената от връчителя на заповедта на 25.09.2024 г. докладна записка. Посоченото изискване е част от фактическия състав на съобщаването по реда на алинея 7 и неизпълнението в пълнота на визираните в разпоредбата изисквания прави съобщаването нередовно, поради което то не може да породи целените правни последици. При така установените по делото релевантни факти изводът на първоинстанционния съд за просрочие на жалбата на Ц. се явява неправилен. Обжалваното определение е неправилно и следва да бъде отменено, а делото следва да бъде върнато на първоинстанционния съд за продължаване на съдебното производство по жалбата на Ц. срещу ЗППАМ № 24-0769-000315 от 01.03.2024 г. издадена от началник на група в сектор ПП към ОД на МВР – Бургас. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 2 вр. с чл. 236 АПК, Върховният административен съд