Определение № 134 от 28.05.2013 г. на ВКС по гр. д. № 1263/2011 г.

Производство по чл. 248, ал.3 ГПК. С молба вх. № 1232 от 06.02.2013 година, подадена от [фирма], [населено място] е направено искане за изменение на решение № 446/12 от 22.01.2013 година на Върховен касационен съд, Четвърто гражданско отделение по гр.д. № 1263 по описа за 2011 година в частта му за разноските. Поддържа се, че на ответника по касация не са присъдени съдебни разноски съобразно отхвърлената част от иска, а присъдените на касатора разноски са определени при очевидна фактическа грешка при сбора на сумите. Ответникът по молбата ТПК „В.”, [населено място] поддържа, че молбата е неоснователна. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира, че искането за изменение на определението в частта му за разноските е допустимо и основателно. С определение № 332 от 13.03.2013 година е допуснато касационно обжалване на решение № 314 от 21.06.2011 година по гр.д. № 207/2011 година на Пловдивски апелативен съд в частта му, с която предявеният от [фирма], [населено място] против ТПК „В.”, [населено място] иск с правно основание чл. 86, ал.1 ЗЗД е уважен за сумата 70000 лева. С решение № 446 от 22.01.2013 година по съществото на делото предявеният от [фирма], [населено място] против ТПК „В.”, [населено място] иск с правно основание чл. 86, ал.1 ЗЗД е отхвърлен за сумата 35973,40 лева. Присъдени са съдебни разноски на касатора ТПК „В.” в размер на 2465 лева. С решението не са присъдени съдебните разноски на ответника по касация [фирма], въпреки заявеното за това искане и представеният списък по чл. 80 ГПК. В производството пред касационната инстанция, касаторът ТПК „В.” е направил съдебни разноски общо в размер на 1930 лв. ( в т.ч. 1430 лева държавна такса и 500 лева адвокатско възнаграждение по договор за правна помощ с адвокат И. Ц. от 17.10.2012 г.). Ответникът по касационната жалба [фирма] е направил съдебни разноски общо в размер на 3500 лева, съставляващи възнаграждение, изплатено по договор за правна помощ с адвокат В. В. от Пловдивска адвокатска колегия от 10.08.2011 г. С оглед изхода на делото – претенцията на касатора за отхвърляне на иска е уважена до размер на 35973,40 лева от 70000 лева, в която част е допуснато касационно обжалване, дължимите му се разноски възлизат на 971,55 лева, вместо присъдените при очевидна фактическа грешка при пресмятането 2465 лева. Разноските на ответника по касация, съобразно отхвърлената част от иска (34026 лева от 70000лева), възлизат на 1701,30 лева. Предвид изложеното, налице са условията на чл. 248, ал. 3 ГПК за изменение на постановеното решение в частта му за съдебните разноски по отношение на ответника по касация [фирма], комуто следва да бъде присъдена сумата 1701,30 лева. Налице са и условията на чл. 247, ал. 1 ГПК за поправяне на очевидна фактическа грешка в размера на присъдените на касатора ТПК „В.” съдебни разноски, които следва да бъдат редуцирани до 971,55 лева. Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение