Решение № 6066 от 30.04.2013 г. на ВАС по адм. д. № 11338/2012 г.

Решение № 6066 от 30.04.2013 г. на ВАС по адм. д. № 11338/2012 г., I о., докладчик съдията Маруся Димитрова Производство по чл. 121 и сл. ДПК (отм.) и чл. 208 и сл. АПК. Касаторът "Арно инвест" ООД моли да бъде отменено решение № 1007/08.06.2012 г. по адм. д. № 2519/2011 г. на Бургаския административен съд, с която е отхвърлена жалбата му против РА № 0201100715/25.07.2011 г. на ТД на НАП - Бургас в частта, с която са определение задължения по ЗДДС за м. 6.2009 г. до размер 1819,61 лв. с 391,29 лв. лихви, в частта, с която са определени задължения по ЗДДС за м. 9.2009 г. и м. 6.2010 г., и в частта по ЗКПО за 2008 г. като неправилно. Поддържа, че са допуснати касационни основания необоснованост, нарушения на материалния и процесуалния закон. Подробни съображения излага в жалбата си. Моли жалбата против РА в обжалваната част да бъде уважена и да му бъдат присъдени разноски. Ответникът по касационната жалба Директора на ДОУИ - Бургас, редовно призован, не изпраща представител. В дадения срок не е подал възражение. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационните жалби. Върховният административен съд, I отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и изложените в нея отменителни основания по чл. 218 АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е допустима и подадена в срок, а разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение административният съд е отхвърлил жалбата на "Арно инвест" ООД против РА № 0201100715/25.07.2011 г. на ТД на НАП - Бургас в частта, с която са определение задължения по ЗДДС за м. 6.2009 г. до размер 1819,61 лв. с 391,29 лв. лихви, в частта, с която са определени задължения по ЗДДС за м. 9.2009 г. и м. 6.2010 г., и в частта по ЗКПО за 2008 г. Съдът е обсъдил подборно събраните по делото доказателства и е възприел фактическа обстановка съобразена с тях. От правилно установените факти съдът е достигнал до обоснован извод за законосъобразно определяне на задълженията по ЗДДС и ЗКПО на касатора в обжалваната част от РА. Правилен е изводът на съда за наличие на условия по чл. 122, ал. 1, т. 2 ДОПК за провеждане на ревизията по реда на чл. 122 и сл. ДОПК. Съдът е обсъдил подробно възраженията на ревизираното лице, които се повтарят в касационната жалба и е достигнал до правилни изводи за тяхната неоснователност, които се споделят напълно от касационната инстанция и не следва да бъдат повтаряни. По делото категорично е доказано при една от продажбите на недвижими имоти превеждане на по-значима сума от купувачът от посочената в нотариалния акт, който факт правилно е преценен от органите по приходите и съдът като данни за наличие на укрити приходи по чл. 122, ал. 1, т. 2 ДОПК и основание за провеждане на ревизията по реда на чл. 122 и сл. ДОПК, и определяне на данъчната основа за облагане по ЗДДС и ЗКПО по чл. 122, ал. 2 ДОПК. Съдът е обсъдил приетото заключение на вещото лице от техническата експертиза и правилно е приел същото за обосновано. В заключението е посочено от къде са взети данните за аналозите, ползвани от вещото лице за изработване на заключението. Неоснователно е възражението за нарушение на чл. 27, ал. 3 ЗДДС като в РА са определяни пазарни цени на продадените имоти без да са налице условията на закона за това. След като по време на ревизията са установени данни за укрити приходи и основание по чл. 122, ал. 1, т. 2 ДОПК за провеждане на ревизията по особения ред, данъчната основа за облагане по ЗДДС законосъобразно е определена по чл. 122, ал. 4 ДОПК, а не по изискванията на материалния закон. Съдът законосъобразно е отхвърлил жалбата против РА в обжалваната част. Решението като правилно в обжалваната част следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, I отделение,