Определение № 422 от 02.12.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1364/2011 г.

Производството е по чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК. Образувано е по подадена от Л. Г. П. молба за отмяна на решение № 10702 от 2. 10. 2009 г. по гр. д. № 5539/2009 г. на СГС, ІІІ Д с-в, с което е оставена без уважение жалбата на молителя срещу действия на частния съдебен изпълнител по изп.д. № № 20067810400340/2006 г., 20067810400341/2006 г. и 20067810400342/2006 г., изразяващи се в отказ на съдебния изпълнител от 2. 05. 2007 г. за извършване на нова оценка на недвижимия имот, по отношение на който е насочено изпълнението, както и в насрочване на публична продан на идеална част от недвижим имот. Твърди се, че молителят е бил лишен от възможността да участва в производството по чл. 332, ал. 1 ГПК /отм./, тъй като жалбата му незаконосъобразно е разгледана в закрито съдебно заседание, без призоваване на жалбоподателя. Поддържа се, че независимо от обстоятелството, че при предходно разглеждане на жалбата съдебният състав е отменил определението си за допускане на съдебно-оценителна експертиза поради невнасяне на депозит за възнаграждение за вещо лице от жалбоподателя, при новото разглеждане на делото съдът е следвало да разгледа жалбата в открито заседание и предостави отново възможност за внасяне на депозит и изслушване на експертиза. Иска се отмяна на решението и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на Софийски градски съд. Ответникът по молбата М. Л. Б. изразява становище за недопустимост на молбата, поради подаването й след срока по чл. 305, ал. 1, т. 5 ГПК, а при условията за евентуалност – за неоснователност на същата. Върховният касационен съд, извършвайки проверка на допустимостта на искането за отмяна, прие следното: Молбата за отмяна е недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане, а образуваното по нея производство – прекратено. Недопустимостта на молбата произтича, на първо място, от подаването й след изтичане на срока по чл. 305, ал. 1, т. 5 ГПК. Правото да се иска отмяна е ограничено с преклузивен тримесечен срок. В случаите, когато искането е основано на чл. 303, ал. 1, т. 5, пр. 1 ГПК – допускане на процесуални нарушения, лишили страната от възможност да участва в делото, тримесечният срок тече от узнаване на решението /чл. 305, ал. 1, т. 5 ГПК/. Когато се иска отмяна на необжалваеми съдебни решения, този срок тече от обявяване на решението в съответната книга под съответен номер и на съответна дата, от който момент се поражда и обективна възможност за страната да узнае за постановеното решение. Това е така, тъй като ГПК не съдържа норма, задължаваща съда да съобщава на страните момента на обявяване в съответната книга на неподлежащи на обжалване съдебни решения, момента на влизане в сила на неподлежащи на обжалване съдебни решения, нито да изпраща на страните препис от такива решения /чл. 7, ал. 2 ГПК се отнася само за съдебни актове, подлежащи на самостоятелно обжалване/. А обективната възможност за узнаване на решението се поражда от обявяването му в съответната книга. В случая необжалваемото съдебно решение, чиято отмяна се иска, е постановено на 24. 09. 2009 г. и е обявено в съответната книга на 2. 10. 2009 г., с пореден № 10702, а молбата за отмяна е подадена на 12. 03. 2010 г. – след изтичане на тримесечния срок. Дори да се приеме, че молбата е подадена в срок /предвид разглеждането на жалбата по чл. 332, ал. 1 ГПК отм. в закрито заседание/, то тя е подадена срещу неподлежащ на отмяна по реда на чл. 303 ГПК съдебен акт. Съгласно приетото в ППВС № 2/1977 г., т. 2, на отмяна подлежат само актовете, които се ползват със сила на пресъдено нещо и по които спорните въпроси не могат да бъдат пререшавани. Решенията по чл. 435 ГПК, съотв. чл. 332, ал. 1 ГПК /отм./, постановени по жалби срещу отказ на съдебния изпълнител да определи нова оценка на недвижим имот, по отношение на който е насочено изпълнението, и срещу извършено от съдебния изпълнител, чрез обявление, насрочване на публична продан на недвижим имот, не разрешават материалноправен спор по същество, не се ползват със сила на пресъдено нещо и не попадат в обхвата на актовете, подлежащи на отмяна по реда на извънинстанционното производство. Ответникът по молбата не претендира присъждане на деловодни разноски, а и няма данни такива да са направени. По изложените по-горе съображения Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение