Решение № 1919 от 8.02.2011 г. на ВАС по адм. д. № 8424/2010 г.

Решение № 1919 от 8.02.2011 г. на ВАС по адм. д. № 8424/2010 г., I о., докладчик председателят Мариника Чернева Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по две касационни жалби: подадена от Джелил Мустафа Мехмедали от с. Бенковски, Община Добричка и от директора на дирекция "ОУИ" - Варна при ЦУ на НАП срещу Решение № 910/29.04.2010 г. по адм. дело № 2879/2009 г. на Административен съд - Варна, Първо отделение, шести състав. Джелил Мустафа Мехмедали от с. Бенковски, Община Добричка атакува съдебното решение в частта, с която е отхвърлена жалбата му срещу Ревизионен акт № 08-900242/05.08.09 г. на орган по приходите при ТД на НАП - Добрич, потвърден с Решение № 588/07.10.2009 г. на директора на дирекция "ОУИ" - Варна при ЦУ на НАП, с което по реда на чл. 122 от ДОПК са му определени основа за облагане с ДДС за 2006 г. в размер на 47444.96 лв. и ДДС за 2006 г. - 9488.99 лв.; за 2007 г. основа за облагане с ДДС - 65723.39 лв. и ДДС за 2007 г. - 13144.68 лв. и за 2008 г. основа за облагане - 168460.15 лв. и ДДС - 33692.03 лв. и съответните лихви. В жалбата се поддържа неправилност на решението поради нарушение на материалния и процесуалния закон - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Претендира се отмяна на решението в тази му част и отмяна на актовете на данъчната администрация. Касационната жалба подадена от директора на дирекция "ОУИ" - Варна при ЦУ на НАП е срещу решението в частта, с която е отменен Ревизионен акт № 08-900242/05.08.09 г. на орган по приходите при ТД на НАП - Добрич, потвърден с Решение № 588/07.10.2009 г. на директора на дирекция "ОУИ" - Варна при ЦУ на НАП в частта, с която на Джелил Мустафа Мехмедали по реда на чл. 122 от ДОПК са определени основа за облагане за 2006 г. за разликата над 47444.96 лв. до 58443.62 лв. и дължим ДДС за разликата над 9488.99 лв. до 11688.72 лв.; с която е определена основа за облагане за 2007 г. за разликата над 65723.39 лв. до 69503.95 лв. и ДДС за 2007 г. за разликата над 13144.68 лв. до 13900.79 лв. и с която е определена основа за облагане за 2008 г. за разликата над 168460.15 лв. до 197082.87 лв. и ДДС за 2008 г. за разликата над 33692.03 лв. до 39416.57 лв. и съответните лихви. В жалбата се поддържа неправилност на решението поради нарушение на материалния и процесуалния закон - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Претендира се отмяна на решението в тази му част и отхвърляне изцяло на жалбата на физическото лице. Джелил Мустафа Мехмедали от с. Бенковски, Община Добричка оспорва жалбата на директора на дирекция "ОУИ" - Варна при ЦУ на НАП в приложено по делото писмено становище. Директора на дирекция "ОУИ" - Варна при ЦУ на НАП в качеството си на ответник, не взема становище по жалбата на Джелил Мустафа Мехмедали от с. Бенковски, Община Добричка. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на и на двете касационни жалби. Жалбите са подадени в срок и от надлежни страни, поради което са процесуално допустими. Разгледани по същество, двете жалби са неоснователни: За да постанови оспореното решение, административният съд е приел за безспорно установено, че за ревизирания данъчен период жалбоподателят - физическо лице е получавал парични средства с неустановен произход. При тези данни съдът е приел, че приходният орган законосъобразно е преминал към облагане на данъчния субект по реда на чл. 122, ал. 1, т. 2 ДОПК. Неоснователни са и твърденията на жалбоподателя, че органът на приходите не е извършил анализ на относимите обстоятелства по чл. 122, ал. 2, т. 6, 9 и 12 ДОПК. Анализът на критериите по чл. 122, ал. 2 от ДОПК има за цел определената по особения ред данъчна основа да е максимално близка до действителната. Фактическите констатации следва да са обосновани със съответните доказателства, а не да почиват на предположения и при анализа за определяне на основата за облагане по чл. 122, ал. 2 от ДОПК следва да се съобразяват само относимите за конкретния случай критерии. В случая органът по приходите е извършил анализ на относимите обстоятелства при определяне на основата за облагане на жалбоподателя по чл. 122 ДОПК с вида осъществявана от лицето дейност, като е взел предвид получените добиви от земеделски производители от същия или близък район на землищата, в които е обработвал съответните култури жалбоподателя, включително е извършил анализ и на относимите към него обстоятелства по цитираните разпоредби. С оглед на гореизложеното, наличието на основанията по чл. 122, ал. 1 ДОПК е подкрепено от събраните доказателства, поради което фактическите констатации в акта се смятат за верни до доказване на противното. В тежест на жалбоподателя е да опровергае фактическите констатации на органа по приходите. С оглед събраните доказателства в хода на ревизията и представените в настоящото производство от земеделските производители ЕТ "Стоян Стоянов", ЕТ "Жеко Жеков", ЗКПУ "Медовина" са установени средни добиви по култури, както следва: за 2006 г. среден добив царевица - 362.15 кг/дка; за 2007 г. среден добив пшеница - 292.41 кг/дка, среден добив слънчоглед - 79.06 кг/дка, среден добив ечемик - 293.33 кг/дка; за 2008 г. среден добив пшеница - 530.28 кг/дка и слънчоглед - 218.37 кг/дка. Прието е, че по безспорен и категоричен начин са установени и средни пазарни цени по продукция от културите, както следва - 0.17 лв./кг царевица 2006 г.; за 2007 г. - 0.40 лв./кг пшеница, 0.76 лв./кг слънчоглед и 0.296 лв./кг ечемик; за 2008 г. - 0.258 лв./кг пшеница и 0.44 лв./кг слънчоглед. С оглед установения среден добив на царевица 2006 г. - 362.15 кг/дка при установен от органа по приходите 397.75 кг/дка, съдът е приел, че основата за облагане по ЗДДС е в размер на 47444.96 лв. - среден добив 362.15 кг/дка - деклариран среден добив от жалбоподателя от 208.58кг/дка за 1817.34 дка обработвани 2006 г. с тази култура при цена от 0.17 лв./дка/ и ДДС за 2006 г. е в размер на 9488.99 лв., вместо определения от органа по приходите размер на данъчната основа - 58443.62 лв. и ДДС - 11688.72 лв. С оглед установения среден добив на слънчоглед 2007 г. - 79.06 кг/дка при установен от органа по приходите 85 кг/дка, съдът е приел, че основата за облагане по ЗДДС е в размер на 29670.08 лв. - среден добив 79.06 кг/дка - деклариран среден добив от жалбоподателя от 32.44кг/дка за 837.40 дка обработвани 2007 г. с тази култура при цена от 0.76 лв./дка/. С оглед установения среден добив на пшеница 2007 г. - 292.41 кг/дка при установен от органа по приходите 261.50 кг/дка и забраната за влошаване положението на жалбоподателя, съдът е приел, че основата за облагане по ЗДДС е в размер на установения от органа по приходите 21528 лв. - среден добив 261.50 кг/дка - деклариран среден добив от жалбоподателя от 191.39 кг/дка за 767.66 дка обработвани 2007 г. с тази култура при цена от 0.40 лв./дка/. С оглед установения среден добив на ечемик 2007 г. - 293.33 кг/дка от органа по приходите, съдът е приел, че основата за облагане по ЗДДС е в размер на установения от органа по приходите 14525.31 лв. - среден добив 293.33 кг/дка - деклариран среден добив от жалбоподателя от 97.04 кг/дка за 250 дка обработвани 2007 г. с тази култура при цена от 0.296 лв./дка/. Правилни са изводите на Съда, предвид на това, че в настоящото производство жалбоподателят не е ангажирал допълнителни доказателства и не е опровергал констатациите на органа по приходите по отношение на тази култура. С оглед на гореизложеното, правилно е прието, че основата за облагане с ДДС за 2007 г. е в размер на 65723.39 лв., определената основа за слънчоглед - 29670.08 лв., пшеница - 21528 лв. и ечемик - 14525.31 лв., вместо определената от органа по приходите 69503.95 лв. и съответно дължимия ДДС за 2007 г. е установен в размер на 13144.68 лв., вместо определения от органа по приходите 13900.79 лв. С оглед установения среден добив на слънчоглед 2008 г. - 218.37 кг/дка при установен от органа по приходите 257.75 кг/дка, съдът е приел, че основата за облагане по ЗДДС е в размер на 84437.04 лв. - среден добив 218.37кг/дка - деклариран среден добив от жалбоподателя от 102.20 кг/дка за 1651.91 дка обработвани 2008 г. с тази култура при цена от 0.44 лв. /дка/, вместо определения от органа по приходите размер на данъчната основа - 113059.76 лв. С оглед установения среден добив на пшеница 2008 г. - 530.28 кг/дка при установен от органа по приходите 525.75 кг/дка и предвид забраната за влошаване положението на жалбоподателя, съдът е приел, че основата за облагане по ЗДДС е в размер на установения от органа по приходите 84023.11 лв. - среден добив 525.75 кг/дка - деклариран среден добив от жалбоподателя от 315.30 кг/дка за 1547.50 дка обработвани 2008 г. с тази култура при цена от 0.258 лв./дка/. С оглед гореизложеното данъчната основа за облагане с ДДС за 2008 г. правилно е определена в размер на 168460.15 лв. определената основа за слънчоглед 84437.04 лв. и за пшеница - 84 023.11 лв., вместо определената от органа по приходите в размер на 197082.87 лв. и съответно дължимия ДДС за 2008 г. е определен в размер на 33692.03 лв. вместо определения от органа по приходите 39416.57 лв. С оглед на гореизложеното, правилни са изводите на Съда, че РА в частта, с която е определена основа за облагане с ДДС за 2006 г. в размер на 47444.96 лв. и ДДС за 2006 г. - 9488.99 лв.; за 2007 г. основа за облагане с ДДС - 65723.39 лв. и ДДС за 2007 г. - 13144.68 лв. и за 2008 г. основа за облагане - 168460.15 лв. и ДДС - 33692.03 лв. е правилен и законосъобразен. В частта, с която е определена основа за облагане за 2006 г. за разликата над 47444.96 лв. до 58443.62 лв. и ДДС за разликата над 9488.99 лв. до 11688.72 лв.; с която е определена основа за облагане за 2007 г. за разликата над 65723.39 лв. до 69503.95 лв. и ДДС за 2007 г. за разликата над 13144.68 лв. до 13900.79 лв. и с която е определена основа за облагане за 2008 г. за разликата над 168460.15 лв. до 197082.87 лв. и ДДС за 2008 г. за разликата над 33692.03 лв. до 39416.57 лв. РА правилно е приет за неправилен и незаконосъобразен и е отменен. Постановеното решение е правилно. Не са налице сочените в двете касационни жалби основания за отмяна на оспореното решение. Същото е постановено при спазване на съдопроизводствените правила и правилно приложение на материалния закон. Административният съд е извършил съвкупна преценка на доказателствения материал по делото, включително и на изслушано и неоспорено от страните заключение на вещо лице по ССЕ. Изложил е задълбочени и подробни мотиви, които настоящата инстанция споделя, поради което счита, че не следва да бъдат изцяло преповтаряни. По делото е безспорно установено, че по отношение на физическото лице в хода на ревизията е констатирано наличие на обстоятелства по чл. 122, ал. 1, т. 2 ДОПК, поради което данъчните задължения на лицето правилно са определени при условията на чл. 122 - 124 ДОПК. Съгласно чл. 124, ал. 2 ДОПК, в производството по обжалване на ревизионния акт при ревизия по чл. 122 от същия закон, фактическите констатации в него се смятат за верни до доказване на противното. Въз основа на доказателствения анализ решаващият съд е извел обосновани изводи, че за отменителната част от решението констатациите на ревизионния акт са оборени. Относно останалите задълженията на жалбоподателя, с оглед на доказателствата по делото, съдът правилно е приел, че получените от жалбоподателя суми са с доказан произход. При тези обстоятелства, обжалваното решение се явява правилно, поради което следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора, на страните не се следват разноски. Предвид изложеното, Върховният административен съд - Първо "А" отделение, на основание чл. 221, ал. 2 АПК