Определение № 404 от 26.10.2020 г. на ВКС по гр. д. № 2883/2020 г.

Производство по чл. 274, ал. 2, изреч. 2, във вр. с ал. 1, т. 2 и с чл. 248, ал. 3, изр. 2 от ГПК. Образувано е по частна жалба на ищеца по делото И. И. Р. срещу определение № 178/30.06.2020 г., постановено по гр. дело № 4847/2019 г. на Трето гражданско отделение на Върховния касационен съд, (ІІІ-то гр. отд. на ВКС). С обжалваното определение е допълнено в частта за разноските определение № 454/22.05.2020 г., постановено по същото дело, като ответниците И. Я. Р., С. Я. Р., Х. М. П. и В. Н. П. са осъдени да заплатят на частния жалбоподател-ищец сумата 500 лв., до който размер са намалени поради прекомерност, направените от него разноски по делото за заплатено адвокатско възнаграждение в размер 2 500 лв. Частната жалба срещу така постановеното определение е процесуално допустима – подадена е в срок от процесуално легитимирано за това лице срещу подлежащо на обжалване определение на ВКС. В жалбата се излагат оплаквания и доводи за неправилност на обжалваното определение. Поддържа се, че съдът намалил разноските за адвокатско възнаграждение под минималния размер, предвид броя на предявените по делото искове и броя на ответниците, като в тази връзка жалбоподателят се позовава на разпоредбите на чл. 2, ал. 5 и чл. 9, ал. 3 от Нар. № 1/09.07.2004 г. за МРАВ. Ответниците И. Я. Р., С. Я. Р., Х. М. П. и В. Н. П. не са подали отговори на частната жалба. Разгледана по същество, частната жалба е частично основателна по следните съображения: С допълненото определение № 454/22.05.2020 г. е оставена без разглеждане касационната жалба на ответниците срещу решение № 409/30.08.2019 г. по възз. гр. дело № 366/2019 г. на Великотърновския окръжен съд, с което, като е потвърдено първоинстанционното решение по делото, са уважени предявените от частния жалбоподател искове по чл. 26, ал. 2, пр. 5 от ЗЗД, по чл. 17, ал. 1 от ЗЗД и по чл. 33, ал. 2 от ЗС, всеки един от които е с цена в размер 2 246.44 лв. (посочена от частния жалбоподател-ищец в молба от 29.01.2018 г. пред първоинстанционния съд). За касационното производство жалбоподателят-ищец е направил разноски за адвокатско възнаграждение в размер 2 500 лв. За да намали същите до присъдения размер от 500 лв. по своевременно направеното възражение на ответниците по чл. 78, ал. 5 от ГПК, съставът на ІІІ-то гр. отд. на ВКС е приел, че касационното производство е приключило с оставяне на касационната жалба без разглеждане, предвид което адвокатският хонорар е несъразмерен на фактическата и правна сложност на делото, както и че сумата от 500 лв. е установеният минимум в чл. 9, ал. 3 от Нар. № 1/09.07.2004 г. за МРАВ. Настоящият съдебен състав също намира (а и това не се оспорва с частната жалба), че предвид оставянето без разглеждане касационната жалба на ответниците, срещу която адвокатът-пълномощник на частния жалбоподател-ищец е подал единствено отговор, с което се изчерпват процесуалните действия по защитата му, то фактическата и правна сложност на така развилото се процесуално недопустимо касационно производство е минимална, респ. – разноските за адвокатското възнаграждение следва да са в минималния размер, определен съгласно разпоредбите на Нар. № 1/09.07.2004 г. за МРАВ. Поначало основателно е позоваването от страна на частния жалбоподател на чл. 2, ал. 5 от Нар. № 1/09.07.2004 г. за МРАВ, съгласно която разпоредба, минималното адвокатско възнаграждение, респ. – направените разноски за такова се определят съобразно вида и броя на предявените искове – за всеки от тях поотделно. Съгласно трайно установената съдебна практика, тази разпоредба има предвид единствено броя на обективно съединените искове, независимо от броя на ищците или ответниците, т.е. – независимо от броя на субективно съединените искове – аргумент от чл. 72 от ГПК. При това положение, при приложението на чл. 2, ал. 5, във вр. с чл. 7, ал. 2, т. 2 от Нар. № 1/09.07.2004 г. за МРАВ, следва, че в случая минималният размер на адвокатското възнаграждение, респ. – на разноските за такова за една инстанция (касационната) възлиза на сумата 1 161.75 лв. (= 3 х 387.25 = 3 х (300 + 7 % х 1 246.44)). Тъй като (както вече беше посочено) процесуалните действия по защитата на частния жалбоподател в касационното производство се изчерпват с подаването на отговора на касационната жалба, приложима е и разпоредбата на чл. 9, ал. 3 от Нар. № 1/09.07.2004 г. за МРАВ, съгласно която минималният размер на адвокатското възнаграждение, респ. – на разноските за такова в случая възлиза на ѕ от 1 161.75 лв., т.е. – на сумата 871.31 лв., а не на сумата 500 лв., както е прието в обжалваното определение (който минимум, установен в същата разпоредба, би бил приложим само ако след редуцирането с ѕ би се получила сума, по-малка от 500 лв.). По изложените съображения, обжалваното определение следва да се отмени в частта относно размера на присъдените разноски, като вместо сумата 500 лв., в полза на частния жалбоподател-ищец следва да се присъди горепосочената сума 871.31 лв. Мотивиран от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение