Определение № 916 от 05.07.2011 г. на ВКС по гр. д. № 826/2011 г.

Производството е по чл.288 от ГПК. Образувано е по искане на Ц. к. с. за допускане на касационно обжалване на въззивно решение на Софийски апелативен съд № 304 от 21.02.2011 г. по гр.д.№ 646/ 2010 г., с което е потвърдено решение на Софийски градски съд по гр.д.№ 12965/ 2009 г. и по този начин жалбоподателят е осъден да заплати на Н. Х. Л. – А. сумата 68 049,95 лв – обезщетение за ползване без основание на собствен на ищцата недвижим имот. В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване жалбоподателят повдига материалноправният въпрос може ли да се предяви иск по чл.59 от ЗЗД, когато ищецът разполага с възможност да защити правата си по чл.31 ал.2 от ЗС. Според него въззивният съд е отговорил на този въпрос в противоречие с практиката на ВКС, като се позовава на ППВС № 1 от 1979 г. Освен това касаторът повдига материалноправният въпрос дали разпоредбата на чл.31 ал.2 от ЗС се прилага по отношение на имоти, които са урегулирани в общ имот с устройствен план. Счита, че въпросът има значение за точното прилагане на закона и развитието на правото. На посочените основания моли въззивното решение да бъде допуснато до касационно обжалване. Ответната страна не взема становище по жалбата. Съдът, след като обсъди направените доводи и прецени материалите по делото, намира жалбата за допустима, обаче искането за допускане на касационно обжалване на решението е неоснователно. И двата поставени от касатора правни въпроса не обуславят въззивното решение. За да уважи иска, въззивният съд е приел за установено, че ищцата и други физически лица са собственици на недвижим имот от 1 770 кв.м., а Ц. кооперативен съюз не е съсобственик на този имот, но го е владял и ползвал за исковия период без основание. Това е установено с влязло в сила решение между същите страни и въпросът не може да се пререшава. Поради това е отхвърлил доводите, че върху имота има съсобственост и е приел, че ищцата не разполага с право по чл.31 ал.2 от ЗС, а ответника дължи да я обезщети по правилата на чл.59 от ЗЗД. Тези изводи са изцяло в унисон с цитираното от касатора ППВС № 1/ 1979 г. Поддържаното в касационната жалба противоречие би било налице, ако въззивният съд бе държал мотиви, че имотът е съсобствен, въпреки което ищцата разполага с право да търси обезщетение за ползването му от друг съсобственик по реда на чл.59 ал.1 от ЗЗД, а не по чл.31 ал.2 от ЗС. Доколкото обаче съдът не е приел за установени факти, въз основа на които върху имота да е възникнала съсобственост между ищцата и ответника, въпросът дали при евентуално наличие на такава, обезщетението би се дължало по чл.31 ал.2 от ЗС, не обуславя въззивното решение. Съгласно Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС въпрос, който не предпоставя крайните изводи на въззивния съд, не може да бъде основание за допускане на касационно обжалване, независимо от това дали е решен в противоречие с установената практика и има ли значение за точното прилагане на закона и развитието на правото. По изложените съображения Върховният касационен съд