Определение № 239 от 26.03.2014 г. на ВКС по гр. д. № 1751/2014 г.

Производството е по реда на чл.274, ал.3 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на М. Д. Д. против определение от 10.10.2013 г., постановено по ч.гр.д.№ 301/2013 г. от състав на Апелативен съд – Бургас. Частната касационна жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. С обжалваното определение, състав на Апелативен съд – Бургас, е потвърдил определение на въззивен съд, с което е оставено без уважение молба на М. Д. за освобождаване от внасяне на държавна такса в размер на 150 лева. Съдът е приел, че ищецът има участия в търговски дружества, притежава банкови сметки и средства по тях и недвижимо имущество, като въпреки наложените обезпечителни мерки от НАП, ищецът не е лишен от възможността да реализира доходи от имуществото си, а само от възможността да се разпорежда с него. Въз основа на горните изводи, съдът е приел, че ищецът разполага с възможността да реализира доходи, респ. да заплати държавната такса в размер на 150 лева. В изложението на касационните основания към частната касационна жалба не се съдържа конкретен правен въпрос, който да е разрешен от въззивния съд при наличието на предпоставките на чл.280, ал.1, т.1-3 ГПК. Съдържат се оплаквания по същество на молбата за освобождаване от държавна такса, които следва да се разгледат едва при наличието на предпоставките относно допустимостта на касационното обжалване, както и твърдения и факти, ирелевантни към производството по допустимост на касационното обжалване. Предвид изложеното, не са налице предпоставки за допускане на касационното обжалване. Водим от горното, състава на ВКС, четвърто отделение на гражданската колегия