Определение № 434 от 19.06.2020 г. на ВКС по т. д. № 1927/2019 г.

Производството е по реда на чл.288 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на „УниКредит лизинг” ЕАД срещу решение №1293 от 30.05.2019 г. по т.д.№1659/2018 г. на САС. С обжалваното решение е обезсилено решение №1594 от 09.08.2017 г. по т.д.№3421/2014г. на СГС, с което са отхвърлени предявените от „Крансистемс” ЕООД срещу „УниКредит лизинг” ЕАД искове: по чл.59 от ЗЗД за сума в размер на 79 200 лв., пазарната стойност на товарен автомобил марка „Скания“, модел „124 Topline“ с рама № XLER4X20004455625 към 03.06.2009 г. и по чл.86, ал.1 от ЗЗД за сумата от 24 000 лв., лихва за забава върху главницата от 79 200 лв. за периода от 03.06.2011 г. до 02.06.2014 г. и делото е върнато на СГС за ново произнасяне. В жалбата се излагат съображения, че решението е недопустимо, предвид липсата на правомощие за въззивния съд да обезсили първоинстанционно решение при нередовност на исковата молба, евентуално неправилно, поради нарушения на императивна процесуалноправна норма – чл.269 от ГПК, на основни съдопроизводствени правила, на практиката на ВКС и поради необоснованост. В изложение по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК се поддържа, че решението е вероятно недопустимо, евентуално очевидно неправилно, като общото основание за допускане на касационно обжалване е обосновано с произнасяне на въззивния съд по следния въпрос, за който се твърди, че е решен в противоречие със задължителната практика на ВКС, обективирана в ТР №1/2013 г. по т.д№1/2013 г. на ОСГТК на ВКС и в ТР №1/2001 г. по т.д.№1/2001 г. на ОСГК на ВКС: При нередовност на исковата молба въззивният състав следва ли да обезсили първоинстанционното решение или следва сам да реши спора по същество. Ответникът по касация „Крансистемс” ЕООД заявява становище за липса на основания за допускане на касационно обжалване, евентуално за неоснователност на жалбата. Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като прецени наведените от страните доводи, намира следното: Касационната жалба е процесуално допустима - подадена е от надлежна страна в предвидения в закона срок, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че първоинстанционното решение е недопустимо, тъй като съставът на СГС се е произнесъл по непредявен, по смисъла на чл.270, ал.3, изр.3 от ГПК, иск по чл.59 от ЗЗД, което е основание за обезсилване на решението на първата инстанция и за връщане на делото за ново разглеждане на предявените искове по чл.79, ал.1 от ЗЗД /за обезщетение за вреди от договорно неизпълнение и по чл.86, ал.1 от ЗЗД за обезщетение за вреди от забава за плащане на главницата/. Изводът на въззивния съд е направен с оглед изложените в исковата молба факти и обстоятелства и искането, обективирано в петитума на исковата молба, уточнена с молбата от 24.01.2019 г., депозирана пред въззивния съд, предвид констатираната от последния, нередовност на исковата молба – ищецът е твърдял, че поради неизпълнението на договорните отношения между страните е претърпял щета, като не е придобил собствеността на автомобила, за който вече е платил, като с две уточнителни молби е заявил, че претендира процесната сума на извъндоговорно основание и отново е твърдял, че между страните са възникнали облигационни отношения. Впоследствие с допълнителната искова молба не е поддържал твърдението в исковата молба, че лизингополучателят е следвало да му продаде процесния автомобил, но е посочил, че ответникът е следвало да му върне собствеността на процесния товарен автомобил и да заплати след извършеното прихващане разликата в цените на двата товарни автомобила и полуремаркето, тъй като ответникът „доколкото е страна в тристранните споразумения от 09.12.2008г., то за него /ответника/ е възникнало задължението да прехвърли процесния автомобил именно на ищцовото дружество“ и че „претендираната в исковата молба сума в размер на 79 200 лева е действителната стойност на товарния автомобил „Скания Р124ТорLine“ и представлява претърпяната от ищцовото дружество щета“. Настоящият състав намира, че касационно обжалване не може да бъде допуснато. Решаващите изводи на въззивния съд сочат, че прилагането на чл.270, ал.3, изр.3 от ГПК е обусловено от наличното несъответствие между произнасянето в решението на първата инстанция и предметните предели на правния спор, очертани в уточнителната молба от 24.01.2019 г., а не от констатираната от съда нередовност на исковата молба, отстранена с посочената уточнителна молба. От друга страна, констатирайки посочената нередовност на исковата молба и давайки възможност на ищеца да уточни предявените искове, а впоследствие и обезсилвайки постановеното от СГС решение, приемайки че е разгледан непредявен иск, въззивният съд е процедирал изцяло в съответствие, както със задължителната практика на ВКС за правомощията на въззивния съд при констатирана за пръв път от него нередовност на исковата молба /обективирана в ТР №1/2013 г. по т.д№1/2013 г. на ОСГТК на ВКС и в ТР №1/2001 г. по т.д.№1/2001 г. на ОСГК на ВКС/, така и с константната практика на ВКС по приложение на разпоредбата на чл.270, ал.3, изр.3 от ГПК, според която основанието на чл.270, ал.3, изр.3 от ГПК е налице само при разгледан непредявен иск, т.е. когато в нарушение на диспозитивното начало съдът се е произнесъл по предмет, за който не е бил сезиран или когато е определил предмета на делото въз основа на обстоятелства, на които страната не се позовава. В този смисъл не се установява поддържаната от касатора вероятна недопустимост на решението, както и селективното основание по отношение на формулирания в изложението по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК въпрос, а тъй като при постановяване на обжалваното решение не е допуснато нарушение на императивна материалноправна норма, на съдопроизводствените правила, установяващи правото на защита и на равенството на страните в процеса, нито фактическите изводи на въззивния съд са направени при грубо нарушение на логическите и опитните правила, не се установява и твърдяната очевидна неправилност на въззивното решение. За да е очевидно неправилен, въззивният акт следва да страда от особено тежък порок, който може да бъде констатиран от касационната инстанция без извършване на присъщата на същинския касационен контрол проверка за обоснованост и законосъобразност на решаващите правни изводи на въззивния съд и на извършените от него съдопроизводствени действия, като всяка друга неправилност, произтичаща от неточно тълкуване и прилагане на закона - материален и процесуален, и от нарушаване на правилата на формалната логика при постановяване на акта, представлява основание за отмяна на съдебния акт, но едва след допускане на касационно обжалване при наличие на някое от специфичните за достъпа до касационен контрол основания. Мотивиран от горното и на основание чл.288 от ГПК, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,