Определение № 6802 от 18.06.2026 г. на ВАС по адм. д. № 5509/2026 г.

Производството е по реда на чл. 135, ал. 6 вр. ал. 4 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по повдигнат спор за подсъдност между тричленен състав на Върховния административен съд (ВАС) и Административен съд - Варна относно това кой е компетентният съд да разгледа жалбата на „Е-Маркетинг“ ЕООД срещу Решение № 176 от 13.02.2026 г. на Министерски съвет (МС), в частта, в която оспорващият не е включен като одобрен кандидат в Програмата за хуманитарно подпомагане на разселени лица от Украйна с предоставена временна закрила в Република България, приета с Решение № 317 на МС от 2022 г., изменена и допълнена с Решения на МС № 535, 665, 856, 909, 963, и 1038 от 2022 г., № 141, 212, 323, 400, 454, 660 и 939 от 2023 г., № 297, 554 и 890 от 2024 г. и № 115 и 201 от 2025 г., съгласно Списък № 31 за отчетен период 05.03.2025 г. – 31.03.2025 г. и за отчетен период 01.04.2025 г. до 30.04.2025 г. Първоначално сезиран с жалба е бил Върховният административен съд, който с Определение № 4057/14.04.2026 г., постановено по адм. дело № 2852/2026 г., е изпратил делото по компетентност на Административен съд – Варна и е прекратил образуваното производство. В съдебния акт са изложени съображения, според които предметът на спора не попада сред изборените в чл. 132, ал. 2 АПК изключения, които подлежат на разглеждане като първа инстанция от ВАС. Прието е, че оспореното решение е издадено от Министерски съвет, но с него не се упражняват конституционните му правомощия по ръководство и осъществяване на държавното управление, поради което на основание чл. 132, ал. 1 АПК родово компетентен да се произнесе по жалбата е административен съд. С Определение № 5450/30.04.2026 г., постановено по адм. дело № 1197/2026 г. по описа на Административен съд – Варна, на основание чл. 135, ал. 2 вр. ал. 1 АПК, производството по делото е прекратено и делото е изпратено по подсъдност на ВАС, тъй като съдът е приел, че не е родово компетентен да рагледа жалбата на „Е-Маркетинг“ ЕООД. Изложени са съображения, според които решението на Министерски съвет касае разпределяне на бюджетни средства, което попада в обхвата на осъществявано дръжавно управление чрез мерки за подпомагане и разходване на публични средства съгласно чл. 105 и чл. 106 КРБ. Прието е, че актовете от посочената категория са израз на политическите концепции за управление на Министерски съвет и се издават от него в качеството му на орган на власт, а не по повод на правоотношения, които предполагат компетентност на административните съдилища да разглеждат спора. С Определение № 6304/18.05.2026 г., постановено по адм. дело № 1197/2026 г. по описа на Административен съд – Варна, при излагане на идентични с посочените по-горе съображения, административният съд е повдигнал спор за подсъдност и е изпратил делото на ВАС, прекратявайки производството. Настоящият петчленен състав на Първа колегия на Върховния административен съд, за да се произнесе по повдигнатия спор за подсъдност, намира следното: Съгласно чл. 132, ал. 2, т. 2 АПК на Върховния административен съд са подсъдни оспорванията срещу актовете на Министерския съвет, министър-председателя, заместник министър-председателите и министрите, издадени при упражняване на конституционните си правомощия по ръководство и осъществяване на държавното управление; в случаите, предвидени в закон, както и когато тези органи са делегирали правомощията си на съответните длъжностни лица, издадените от тях административни актове се оспорват пред съответния административен съд. Нормата на чл. 125, ал. 2 от Конституцията на Република България определя, че Върховният административен съд се произнася по спорове за законността на актовете на Министерския съвет и на министрите, както и на други актове, посочени в закона. С Решение № 8 от 23.04.2018 г. на Конституционния съд по к. д. № 13/2017 г., при тълкуване на чл. 125, ал. 2 от Конституцията на Република България, е прието, че тази разпоредба задължава Върховния административен съд да се произнася като първа инстанция по спорове за законността на административните актове, издадени от Министерския съвет и от министрите при упражняване на конституционно възложените им функции и правомощия по ръководството и осъществяването на държавното управление. В мотивите на решението е посочено, че „Върховният административен съд осъществява пряк контрол за законност като първа инстанция по отношение на актовете на Министерски съвет и министрите, които са определени като административни такива и са израз на политическите им концепции за управление. Това са актове, издавани при упражняване на публична власт в изпълнение на конституционно установените им правомощия по ръководство на държавно управление, които актове могат да засягат както публичния интерес, така също и права, свободи и законни интереси на отделните граждани или организации. Извън вложените в тълкувателната разпоредба разум и логика е да се приеме, че задължението за пряк контрол за законност обхваща и актовете, издавани от Министерски съвет и от министрите, с които макар да се засягат права и законни интереси на граждани и юридически лица, не се осъществяват властнически правомощия, произтичащи от Конституцията.“. Съгласно т. 1 от Решение № 5/2019 г. по к.д. № 12/2018 г. на Конституционния съд на Република България с израза „в случаите, предвидени в закон“ критерият за изключване от подсъдността на ВАС на посочената категория актове на МС, министър-председателя и министрите, е функцията, която изпълнява органът – само когато актът е издаден извън случаите на упражняване на конституционните им/му правомощия по ръководство и осъществяване на държавното управление. Оспореното Решение № 176 от 13.02.2026 г. на Министерски съвет по своята същност не попада в категорията актове, с които се упражнява правомощие по ръководство и осъществяване на държавното управление, при пряко изпълнение на конституционни правомощия. То урежда отпускането на помощ/доплащане на помощ на лица, осигурили нощувка по Програмата, без да засяга общите правила на управление или да е пряко във връзка с правомощията по чл. 105 - 107 от Конституцията. Оспореното решение, макар да е обвързано с приетата Програма, респективно с разпоредбата на чл. 2, ал. 2 ЗУБ, не касае непосредствено предоставянето на временна закрила по чл. 1а, ал. 3 ЗУБ, въведена с Решение на Съвета на Европейския съюз, а финансовата компенсация на лицата по т. 3 от Програмата. Решението не е част от въпросната програма, като предметът и преките му адресати се различават от тези на програмата, касаят различна сфера на правно регулиране, поради което и правните последици на двата акта са различни и съответно разглеждането на споровете относно тях е свързано с различен режим на подсъдност. Оспореното Решение № 176 от 13.02.2026 г. на Министерски съвет разпорежда предоставянето на помощ и доплащане на помощ на лица, предоставили нощувка по Програмата за хуманитарно подпомагане на разселени лица от Украйна с предоставена временна закрила в Република България, като така преразпределя икономическата тежест от упражняването на правата по чл. 39, ал. 1, т. 3 ЗУБ на лицата с предоставена временна закрила. То не се отличава от административни актове на други органи на изпълнителната власт, които не притежават функции по ръководство и осъществяване на държавното управление. За неговото оспорване се прилага типичната родова подсъдност по чл. 132, ал. 1 АПК. В този смисъл са Определение № 4055/14.04.2026 г., постановено по адм. дело № 3330/2026 г. по описа на ВАС, Петчленен състав, и Определение № 3744/02.04.2026 г., постановено по адм. дело № 3329/2026 г. по описа на ВАС, Петчленен състав. По изложените съображения спорът е родово подсъден на съответния местно компетентен административен съд, а именно – на Административен съд - Варна. Водим от горното и на основание чл. 135, ал. 6 вр. ал. 4 АПК, Върховният административен съд, петчленен състав на Първа колегия,