Определение № 3818 от 13.07.2026 г. на ВКС по гр. д. № 2925/2026 г.

Производството е по чл.282 ГПК. Образувано е по молба на Център за спешна медицинска помощ – София за спиране на изпълнението на невлязло в сила въззивно решение на Софийски градски съд № 3633 от 28.05.2026 г. по гр.д.№ 9156/ 2025 г., в частта му, с която е потвърдено решение на Софийски районен съд по гр.д.№ 74162/ 2024 г. в частта му, в която след като е признато за незаконно и е отменено на основание чл.344 ал.1 т.1 КТ уволнението на А. К. Г., извършено със заповед № 310/02.12.2024 г. на директора на Център за спешна медицинска помощ – София, А. Г. е възстановен на заеманата до уволнението длъжност „лекар“. Молителят твърди, че е подал касационна жалба срещу посоченото решение и моли изпълнението му в частта, в която А. Г. е възстановен на заеманата длъжност, да бъде спряно. Излага доводи, че предварителното изпълнение на акта в тази му част би му причинило сериозни и трудно поправими вреди. Върховният касационен съд намира искането за неоснователно. Съдебното решение, с което е уважен предявен от работник/служител срещу работодател иск по чл.344 ал.1 т.2 КТ за възстановяване на заемана преди незаконно уволнение длъжност, е конститутивно. Правната промяна, която то предизвиква, настъпва от момента на влизането му в сила. Преди този момент решението не подлежи на предварително изпълнение, съответно искането за спиране на изпълнението до произнасяне по касационната жалба е неоснователно. По изложените съображения Върховният касационен съд