Определение № 134 от 03.06.2022 г. на ВКС по т. д. № 740/2021 г.

Производството е по чл.248 ГПК. Постъпила е молба, вх.№ 3872/29.04.2022г., от адвокат С. Е. Б., в качеството му на постоянен синдик на „С. Инвестмънт“ ЕООД, ЕИК[ЕИК], с правно основание чл.248 ГПК, с искане за изменение на постановеното по делото определение № 201/12.04.2022г. в частта за разноските, като „С. Инвестмънт“/ в несъстоятелност/, а не адвокат С. Е. Б., да бъде осъдено да заплати направените по делото разноски, както и евентуално искане по чл.247 и чл.251 ГПК. Не е постъпил в срок отговор на молбата от другите страни по делото. Върховният касационен съд, състав на I ТО, въз основа на поддържаното в молбата и данните по делото, приема следното: Производството по т.д.№ 740 по описа на ВКС за 2022г. е образувано по касационна жалба на адвокат С. Е. Б., осъществяващ функцията на постоянен синдик на „С. Инвестмънт“/в несъстоятелност/, против решение № 260056/29.10.2020г., постановено по възз.т.д.№ 318/2019г. по описа на АС - Пловдив.С него е обезсилено решение № 96/21.02.2019г., постановено по т.д.№ 264/2016г. по описа на ОС - Пловдив, за отхвърляне на предявените от „Трансатлантик У. Корп“ – дружество, учредено в Р.П. на 19.03.2010г. и вписано в Държавната служба по вписванията на П. в информационен картон № 695045, документ № 1744480, при участието като съищец на синдика на „С. Инвестмънт“, срещу „Първа инвестиционна банка“ АД и „С. Инвестмънт“ – в несъстоятелност, искове по чл.135 ЗЗД, попадащи в правния обсег на специалната искова защита по чл.649, ал.1 ТЗ, за признаване за относително недействителни по отношение на ищеца на сключените на 22.02.2012г. договори за учредяване на договорна ипотека, обективирани в НА № 26, т. I, рег.№ 1318, н.д.№ 20/2012г. и НА № 25, т. I, рег.№ 1516, н.д.№ 19/2012г., и е осъдено„С. Инвестмънт“ – в несъстоятелност да заплати ДТ в размер на 2070.58лв. По касационната жалба е образувано т.д.№ 740 по описа на ВКС за 2021г., като, на осн. чл.649, ал.6 ТЗ, не е внесена, тъй като не е била предварително дължима, ДТ за допускане до касационно обжалване в размер на 30лв. С постановеното по делото определение 201/12.04.2022г не е допуснато касационно обжалване на решение № 260056/29.10.2020г., постановено по възз.т.д.№ 318/2019г. по описа на АС - Пловдив, е осъден касаторът адвокат С. Е. Б., осъществяващ функцията на постоянен синдик на „С. Инвестмънт“/ в несъстоятелност/, на осн. чл.81, във вр. чл. 78, ал.3 и 5 ГПК, да заплати на ответника по касация „Първа инвестиционна банка“ АД сума в размер на 450лв., представляваща дължимо юрисконсултско възнаграждение. Молбата за изменение на постановеното по делото определение по чл.288 ГПК в частта за разноските е допустима, като подадена в срока по чл.248, ал.1 ГПК, от надлежна страна и е изпълнена процедурата по чл.248, ал.2 ГПК. Разгледана по същество, молбата с правно основание чл.248 ГПК е основателна и постановеното по делото определение № 201/12.04.2022г. следва да бъде изменено и допълнено в частта за разноските, като не синдикът, а дружеството в несъстоятелност, следва да бъде осъдено да заплати разноските на „Първа инвестиционна банка“ АД за юрисконсултско възнаграждение в размер на 450 лв. и дължимата ДТ за допускане до касационно обжалване в размер на 30лв. С оглед на този резултат, молбата, вх. № 3873/29.04.2022г., с правно основание чл.247 и чл.251 ГПК следва да се остави без разглеждане. Мотивиран от горното, съдът