Решение № 6859 от 19.06.2026 г. на ВАС по адм. д. № 32/2026 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е касационната жалба на М. П. М. срещу решение № 39514 от 27.11.2025 г., постановено по адм. дело № 4706/2025 по описа на Административен съд София-град (АССГ). Касаторът навежда доводи за неправилност на оспореното съдебно решение поради нарушение на материалния закон, необоснованост, съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Твърди, че съдът не е обсъдил предложения с исковата молба и с уточнението начин на изчисляване на обезщетението, а именно- въз основа на възнаграждението, което е получавано от "държавен одитор", който има функции, професионална квалификация и ранг, близки до заеманата от него длъжност "главен юрисконсулт". Твърди материална незаконосъобразност поради неспазване на чл.104, ал.1 от ЗДСл, чл. 14, ал. 3 от ЗЗДискр., чл. 67, ал.5 от ЗДСл, Наредбата за заплатите на служители в държавната администрация. Иска оспореното решение да бъде отменено и да се постанови ново по същество на спора като бъде присъдено обезщетение по чл. 104, ал.1 от ЗДСл в размер на 14 311,72 лв., ведно със законната лихва. Подробни съображения в подкрепа на твърденията и исканията са изложени в касационната жалба и в открито заседание. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на другата страна. Ответната страна Изпълнителна агенция „Сертификационен одит на средствата от европейски земеделски фондове“ (ИА СОСЕЗФ), чрез адв. Д. Манчева, оспорва касационната жалба по съображения в писмен отговор и писмена молба. Счита подадената касационна жалба за неоснователна, а оспореното решение за правилно. Иска касационната инстанция да потвърди оспореното решение като правилно. Претендира разноски по представен списък. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, Пето отделение, като взе предвид, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК, намира същата за допустима. На основание чл. 218 от АПК след извършване на проверка по допустимостта на съдебното решение, настоящият съдебен състав на Върховния административен съд, пето отделение, намира, че като недопустимо решението следва да бъде обезсилено по следните съображения: Съдебното производство пред първоинстанционния съд е образувано по искова молба на М. М. против ИА СОСЕЗФ за присъждане на обезщетение по чл. 104, ал. 1 от Закона за държания служител (ЗДСл) в размер на основната заплата, определена към момента на признаване на уволнението за незаконно или на неявяването му да заеме службата за периода от 05.06.2024 г. до 05.12.2024 г. вкл., ведно със законната лихва върху сумата. В исковата молба ищецът е посочил, че моментът на признаване на уволнението за незаконно е 19.03.2025 г. – датата на постановяване на решение № 2874/19.03.2025 г. по адм. дело № 53/2025 на ВАС, Второ отделение, с което е отменена Заповед № ЧР-38/05.06.2024 г. на изпълнителния директор на ИА СОСЕЗФ (л. 39), с която на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл е прекратено служебното правоотношение на ищеца, заемащ длъжност „главен юрисконсулт“ с ранг IV старши в дирекция „Финансово-стопанска и административно-правна дейност“ към ИА СОСЕФЗ, считано от 05.06.2024 г. Ищецът е претендирал обезщетение по чл. 104, ал. 1 от ЗДСл като е посочил две цени на иска в условията на алтернативност- или 14 311, 72 лв. или 11184, 63 лв. и законната лихва от подаването на заявление № 137 от 21.03.2025 г. до ИА СОСЕЗФ. За да обоснове така посочените размери на претенцията си ищецът в исковата молба /л.13 / е развил съображения и посочил конкретни факти за един и същ период от време - 5.06.2024 г. до 5.12.2024 г.: 1. Изчисляване въз основа на възнагражденията на двама държавни служители В. С. и Л. З., държавни одитори, на които по длъжностни характеристики са възложени функции, присъщи на съкратената длъжност "главен юрисконсулт". Така изчисленото обезщетение е поискано в размер на 14311, 72 лв. 2.Изрично на л. 17 в исковата молба е посочено- ако съдът не приеме този начин за изчисляване на обезщетението, същото да бъде определено въз основа на основната му месечна заплата към момента на прекратяване на служебното правоотношение, но актуализирана с 15 % предвид заповед РД-104/ 13.08.2024 г. на изпълнителния директор на ИА СОСЕЗФ (л. 182-183) и чл. 13, ал. 1 от Вътрешните правила за заплатите на служителите в ИА СОСЕЗФ (л. 191-196), при получена годишна оценка за 2023 г. "изпълнението надвишава изискванията". Въз основа на така изчисленото обезщетение се претендират 11 184, 63 лв., след приспадане на полученото по-ниско възнаграждение през процесния период от време, докато е заемал държавна служба в Министерство на икономиката и индустрията, ведно със законната лихва. С разпореждане от 4.06.2025 г. /л.96/ съдът е оставил исковата молба без движение на основание чл.127 и чл. 128 от ГПК и дал указания на ищеца да уточни искането си за обезщетение, като посочи конкретна цена на иска, изложение на обстоятелствата, на които основава претенцията си и в какво се състои искането. В отговор за указанията е постъпило уточнение /л. 98/, в което ищецът отново е посочил, че претенциите са алтернативни- иск по чл.104, ал.1 от ЗДСЛ в размер на 14 311, 72 лв., със законната липва от 21.03.2025 г. или иск по чл.104, ал.1 от ЗДСл в размер на 11 184, 63, ведно със законната лихва от датата на искането на плащането от 21.03.2025 г. до окончателното изплащане. Като фактически основания отново е развил същите факти и правни съображения, с които е обосновал вече двете различни по размер и начин на изчисляване претенции. С решението административният съд е приел, че предявеният иск е допустим и основателен. Относно фактическият състав на чл. 104, ал. 1 от ЗДСл съдът е приел следното: 1. налице е отмяна на Заповед № ЧР-38/05.06.2024 г. на изпълнителния директор на ИА СОСЕЗФ, с която е прекратено служебното правоотношение на ищеца като незаконна, 2. За периода 05.06.2024 г. – 01.07.2024 г. ищецът не е заемал друга държавна служба и не е извършвал друга работа по трудово или извънтрудово правоотношение, а за останалия претендиран период 01.07.2024 г. – 05.12.2024 г. ищецът е заемал друга държавна длъжност с по-ниска индивидуална месечна заплата и следователно е претърпяна имуществена вреда, 3. По отношение на дължимия размер на обезщетението първоинстанционният съд е приел, че релевантният момент за определяне на обезщетението е 05.06.2024 г. и месечното възнаграждение на ищеца. Съдът е приел, че дължимото обезщетение следва да се изчисли като за основа се вземе получаваната индивидуалната месечна заплата на ищеца за длъжността „главен юрисконсулт“ – 4 155 лв., актуална към прекратяване на служебното му правоотношението за периода 05.06.2024 г. – 12.08.2024 г. вкл., а за периода от 13.08.2024 г. – 05.12.2024 г. същото следва да се увеличи с 15%, т.е. индивидуалната месечна заплата е 4 778,25 лв. При тези съображения съдът е посочил, че този начин на определяне на обезщетението е развит във втория вариант на ищеца с разликата, че увеличението следва да се изчисли от 13.08.2024 г. Присъдено е обезщетение от 9 773,86 лв., ведно със законната лихва от 25.04.2025 г. до окончателното изплащане, като до пълния размер от 11 184,63 лв. искът е отхвърлен като неоснователен. Присъдена е мораторната лихва върху обезщетението за периода от 21.03.2025 г. до 25.04.2025 г. в размер на 125,56 лв. Решението е постановено при нередовна искова молба, поради което следва да бъде обезсилено, а делото върнато на същия съд за ново разглеждане от друг съдебен състав. Принципно и на основание чл.103, ал.1 от ГПК ищецът може да предяви с една и съща искова молба срещу същия ответник няколко иска, ако те са подсъдни на същия съд и подлежат на разглеждане по реда на едно и също исково производство, като са допустими от закона и други начини за обективно съединяване на искове. Известни са няколко вида обективно съединяване на искове- кумулативно, евентуално и алтернативно. При алтернативното съединяване на искове ищецът иска от съда да уважи един от предявените искове, без да посочва единия като главен, а другия като евентуален, защото всеки иск си има своето основание и петитум, които трябва да бъдат ясно дефинирани. Допустимо е алтернативно обективно съединяване на искове, когато ищецът разполага с няколко конкуриращи се притезания или с няколко основания на същото право, като му е безразлично по силата на кое от конкуриращите се притезания ще получи престация или въз основа на кое от конкуриращите се основания ще му бъде признато претендираното право. Съдебната практика е приела, че това е допустимо например в хипотеза на съединяване на иск за собственост с иск за заплащане на обезщетение. / ТР №114/ 1.11.1963 г. на ОСГК на ВС/. Когато обаче двете претенции взаимно се изключват, съдът не може да уважи и двете. Ищецът и първоначално и с уточнение е посочил, че претендира обезщетение на едно и също правно основание, в различни размери и на различни обстоятелства, в условията на алтернативност. В случая обаче не са налице две конкуриращи се притезания, нито две различни основания за признаване на претендираното право на обезщетение по чл.104, ал.1 от ЗДСл. Още по-малко на ищеца му е безразлично какво обезщетение ще получи. Съдът е сезиран с иск за обезщетение в размер на основната на ищеца заплата, определена към момента на признаване на уволнението му за незаконно. Поради това в тази хипотеза е недопустимо предявяване на два обективно алтернативно съединени иска с различна обстоятелствена част, имаща отношение към начина на определяне на основната заплата и съответно към цените на исковете. Това е така, защото се търси защита на едно материално право, на което ищецът е титуляр и по разпоредбата на чл.104, ал.1 от ЗДСл предметът е един и същ. Следователно в случая е налице неопределеност на петитума на иска по чл.104, ал.1 от ЗДС, което е недопустимо, защото има за последица постановяване на съдебно решение с неясни обективни предели на пресъденото нещо. Именно поради тази причина ищецът е недоволен с касационната жалба от размера на присъденото обезщетение, но в същото време за него не съществува път на защита срещу неприсъждане с решението на обезщетение в размер над 11 184,63 лв. до 14 311,72 лв., каквато е цената на иска по първия иск. И е така, защото съдът няма произнасяне по такова искане. Решението е постановено по нередовна искова молба, следва да бъде обезсилено, а делото върнато на съда за ново разглеждане след отстраняване на нередовността на исковата молба по реда на чл.128 от ГПК вр. с чл.144 от АПК. Предвид изложеното и на основание чл.221, ал.3 от АПК, Върховният административен съд, състав на пето отделение