Определение № 568 от 11.03.2024 г. на ВКС по т. д. № 292/2024 г.

Производство по чл. 274, ал. 3 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на Г. И. И. срещу определение № 817/22.11.2023 г. по в.ч.т.д. № 617/2023 г. на Апелативен съд Варна, с което е оставена без уважение жалба на И. срещу определение 1290/18.09.2023 г. на Окръжен съд Варна за оставяне без уважение на възражение, че спорът, предмет на т. д. № 106/2023 г., подлежи на разглеждане по общия исков ред. Жалбоподателят прави оплакване за неправилност на определението. Поддържа твърденията си, че е потребител и следва производството по т. д. № 106/2023 г. да се разглежда по общия ред. Не представя изложение на основания за допускане на касационно обжалване. Твърди наличие на очевидна неправилност на атакувания съдебен акт. Моли за отмяна на определението и постановяване на друго, с което да се приеме, че делото подлежи на разглеждане по общия ред. Ответникът по частната жалба „Първа инвестиционна банка“ АД я оспорва като неоснователна и моли да бъде потвърдено определението на Апелативен съд Варна. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на първо търговско отделение, като взе в предвид изложените доводи и провери данните по делото, намира следното: Частната касационна жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК от легитимирана да обжалва страна срещу акт, в който е указана обжалваемост, и отговаря на изискванията за редовност, поради което се явява процесуално допустима. За да постанови атакуваното в настоящото производство определение, съставът на Апелативен съд Варна е съобразил, че производството пред Окръжен съд Варна е образувано по предявен от „Първа инвестиционна банка“ АД срещу Г. И. И. иск с правно основание чл. 422 ГПК за установяване дължимостта на парични суми по заповед за незабавно изпълнение, произтичащи от договор за банков кредит, сключен с „Ф. Дивелъпмънт“ ЕООД и солидарно задължения с дружеството негов законен представител Г. И. И., който в последващ момент е прехвърлил дяловете си в капитала на дружеството на Т. Ж.. Като се е позовал на практика, формирана по чл. 290 ГПК, въззивният съд е преценил, че Г. И. не попада в категорията лица, регламентирана от §13, т. 1 ДР на ЗЗП, а именно няма качеството потребител. Делото, висящо пред Окръжен съд Варна, е търговско и следва да се разглежда по реда на Глава 32 ГПК. Достъп до касация следва да бъде допуснат с цел проверка за вероятна недопустимост на обжалваното определение, която настоящата инстанция дължи служебно с оглед задължителните постановки на ТР № 1/2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС. В чл. 274, ал. 1 ГПК законодателят предвижда, че на обжалване с частна жалба подлежат определенията, които преграждат по-нататъшно развитие на делото, както и тези, за които това е предвидено изрично в закона. В категорията актове по чл. 274 ал. 1 т. 1 ГПК попадат всички определения, които временно или окончателно препятстват развитието на производството, независимо дали обжалването им е изрично уредено – в този смисъл са мотивите към т. 1 на ТР № 5/12.07.2018 г. по тълк.д. № 5/2015 г. на ОСГТК на ВКС. В случая обжалваното първоинстанционно определение нито временно, нито окончателно препятства развитието на производството. В същото време чл. 369 ал. 2 1 ГПК предвижда право на жалба само срещу определението, с което съдът постановява производството да продължи по общия, а не по специалния ред на Глава 32-ра ГПК. В този смисъл са постановени и определение № 483/05.07.2013 г. по ч.т.д. № 2525/2013 г. на II т.о., определение № 255/10.04.2013 г. по ч.т.д. № 1661/2013 г. на II т.о., както и определение № 827/2023 г. по ч.т.д. № 1473/2023 г. на I т.о. на ВКС. Като е разгледал подадената от Г. И. частна жалба срещу отказа на първоинстанционния съд да разгледа дело № 106/2023 г. по общия ред, въззивният съд е постановил недопустим акт, който следва да бъде обезсилен. С тези мотиви и на основание чл. 274, ал. 3 ГПК настоящият състав на първо търговско отделение на ВКС