Определение № 8555 от 21.08.2025 г. на ВАС по адм. д. № 8138/2025 г.

Производството е по чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по частна жалба на "ВИВАКОМ БЪЛГАРИЯ" ЕАД срещу определение №1041 от 28.07.2025 г. по адм.д. № 823/2025г. по описа на Административен съд София- област /АССО/, с което е отхвърлена жалбата му срещу Разпореждане за допускане на предварително изпълнение на Решение №226/10.07.2025г. на Комисия за регулиране на съобщенията. С това решение КРС дава на "ВИВАКОМ БЪЛГАРИЯ" ЕАД задължителни указания в срок до три месеца да изпрати оферта на „Йеттел България“ ЕАД (Йеттел) за виртуален достъп до абонатна линия, която да урежда техническите, финансовите и други относими условия, необходими за реализацията на достъпа и е отхвърлено искането на "ВИВАКОМ БЪЛГАРИЯ" ЕАД за спиране на допуснатото предварително изпълнение на Решение №226/10.07.2025г. на Комисия за регулиране на съобщенията в частта му по т. 4. Частният жалбоподател намира определението за постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, доколкото съдът не е обсъдил всички възражения на жалбоподателя, изложени в първоначалната му жалба. Неправилно съдът е приел, че КРС е доказала наличие на обществен интерес, въпреки че липсват мотиви на административния орган и само бланкетно е посочено засягането на конкуренцията. Освен това е налице нарушение и на материалния закон, защото "ВИВАКОМ БЪЛГАРИЯ" ЕАД не предоставяло услуги по ЗЕС и не можело да бъде субект на права и задължения по ЗЕС, съответно и да бъде страна по спор, с правно основание някоя от нормите на същия закон. Пред АССО "ВИВАКОМ БЪЛГАРИЯ" ЕАД твърди, че в настоящия случай не са налице и двете кумулативни предпоставки, предвидени в законовата норма, с която КРС е обосновало акта си, тъй като дружеството-жалбоподател не е предприятие по смисъла на ЗЕС и дружеството не е регистрирано в КРС в “Регистър на лицата, уведомили комисията за намеренията си да предоставят обществени електронни съобщителни мрежи или услуги“. Аргументира се, че тъй като не предоставя услуги по ЗЕС, не може да бъде субект на права и задължения по ЗЕС и съответно - не може да бъде страна по спор по реда на чл. 56 от ЗЕС, както и че дружеството няма и собствена електронна съобщителна мрежа и че това е известно и на КРС. Подчертано е обстоятелството, че дружеството притежава електронна съобщителна инфраструктура по смисъла на § 1, т. 13 от ЗЕС, а не електронна съобщителна мрежа по смисъла на § 1, т. 15 от ЗЕС, че КРС е извършвала и проверки при жалбоподателя и „Юнайтед Файбър България“ ЕООД, в резултат на които е установено, че не се обособяват две отделни мрежи при Виваком и при ЮФБ. Цитиран е КП № С-МБ-041/28.08.2024г.. Ответникът – Комисия за регулиране на съобщенията навежда аргументи за неоснователност на частната жалба на "ВИВАКОМ БЪЛГАРИЯ" ЕАД, съобразно дадената й от съда възможност. В отговор на частната жалба е развита тезата, че дружеството се опитва да въведе в заблуда регулатора и съда, че не притежава елементи, които попадат в обхвата на понятието „електронна съобщителна мрежа“, а само такива, които представляват инфраструктура. Освен това, допълват, че тези елементи не само представляват мрежа, но покриват дефиницията на т. 31ж от ДР на ЗЕС за „мрежа с много голям капацитет“. Частната жалба е процесуално допустима, подадена в предвидения от закона срок. Разгледана по същество е неоснователна. С решението на КРС, на „Юнайтед Файбър България“ ЕООД и ВИВАКОМ БЪЛГАРИЯ ЕАД са дадени задължителни указания в срок до три месеца да изпратят оферта на „Йеттел България“ ЕАД (Йеттел) за виртуален достъп до абонатна линия, която да урежда техническите, финансовите и други относими условия, необходими за реализацията на достъпа. В него, с т. 4 е разпоредено предварителното му изпълнение. То е мотивирано от една страна с текста на чл.31, ал. 1 от Директива/ЕС/2018/1972, а от друга страна с необходимостта да се защити особено важен държавен и обществен интерес, какъвто представляват и защитата на интересите на потребителите /ползватели на електронни съобщителни услуги/, и правилата на конкуренцията. Освен това е възможно осуетяването на изпълнението на определените от Комисията срокове /което е била основната цел на решението на регулатора/, чрез разглеждането на жалбата срещу решението по общия съдебен ред, за чиято продължителност не може да има яснота. Първоинстанционният съд е разгледал представените пред него доказателства и твърденията на страните като подробно е мотивирал определението си, с което е отхвърлил както жалбата срещу допуснатото предварително изпълнение, така и искането за спиране на допуснатото изпълнение, инкорпорирано в жалбата. Съдът е посочил, че съгласно чл. 35, ал.6, ЗЕС Комисията включва разпореждане за предварително изпълнение при условията на чл. 60 от Административнопроцесуалния кодекс при издаване на индивидуални административни актове по т.4 на чл. 35, ал. 6 ЗЕС, в хипотезата за решения по спорове между предприятия. На първо място, съдът е разгледал регулаторната рамка, като е посочил, че по силата на чл. 31 от Директива (ЕС) 2018/1972 и чл. 35, ал. 6, т. 2 от ЗЕС, КРС следва да разпореди предварително изпълнение на решението на основание и при условията на чл. 60, ал. 1 от АПК. Съгласил се е, че е налице особено важен държавен интерес, който се изразява в необходимостта от изпълнение на задължения, произтичащи от правото на ЕС, което задължава КРС да разпореди предварително изпълнение на своите решения, свързани с имплементирането на Европейската регулаторна рамка. Налице е недобра законодателна техника, която е използвал българският законодател. С нея е задължил да има предварително изпълнение на акта, когато се касае за решение по спор, а същевременно го е обвързал с необходимостта от допълнително мотивиране. Въпреки това, Комисията е посочила мотиви, поради които намира, че такова предварително изпълнение е обосновано. На второ място, е обоснована защита на особено важни обществени интереси. Принципно всяко забавяне на въвеждането на взаимно използването на изградените вече съобщителни мрежи води до увреждане, както на конкуренцията, така и на интересите на крайните потребители. Това доказва наличието на необходимост от защита на особено важен обществен интерес, който се изразява в осигуряване на развитие на конкуренцията и подобряване на условията за ползване на услугите от крайните потребители, като им позволи да извличат максимална полза относно избора, цената и качеството на услугите. На трето място е разгледано наличието на опасност, че може да бъде осуетено или сериозно затруднено изпълнението на акта. Липсата на предварително изпълнение на решението през периода на обжалване, ще осуети на практика изпълнението на определените задължения - ще спре преговорният процес и при късното прилагане на мерките, последните няма да проявят целения ефект. На четвърто място, е разгледан аргумента, че от закъснение на изпълнението на акта може да последва значителна или трудно поправима вреда. В случай, че задълженията, наложени с решението не бъдат изпълнени своевременно, от това може да последва значителна и труднопоправима вреда за останалите участници на пазара. С оглед обстоятелството, че на него липсва ефективна конкуренция, неприлагането на задълженията, целящи да създадат такава конкуренция, би навредило значително на предприятията, които ползват мрежата на ВИВАКОМ и ЮНАЙТЕД ФАЙБЪР. За да отхвърли жалбата съдът е приел, че при приложимост на специалната разпоредба на чл. 35, ал. 6 ЗЕС, нормата на чл. 60 АПК допуска на общо основание да бъде разпоредено предварителното изпълнение, но само при доказано от органа наличие на някоя от предпоставките по чл. 60, ал. 1 АПК. В оспореното пред съда разпореждане е обоснована необходимостта от допускането му. Определението е правилно по съображения, подробно изложени в него, които настоящата инстанция споделя. За пълнота следва да се посочи, че Решение №226/10.07.2025г. на КРС е издадено на основание чл. 61, ал. 1 и чл. 60, ал. 1, във връзка с чл. 35, ал. 6, т. 4 от Закона за електронните съобщения и чл. 60, ал. 1 от АПК. Според чл. 35, ал. 6, т. 4 ЗЕС Комисията включва разпореждане за предварително изпълнение при условията на чл. 60 от Административнопроцесуалния кодекс при издаване на следните индивидуални административни актове: 4. решения по спорове между предприятия. Съгласно чл. 31, пар. 2 от Рамковата директивата (предишен чл. 4, пap. 1 от Директива 2002/21/ЕО), до приключване на обжалването решението на компетентния орган остава в сила, освен ако са приложени временни мерки в съответствие с националното право. Съображение 77 от преамбюла на Директива (ЕС) 2018/1972 пояснява, че предприемане на мерки със суспензивен ефект спрямо решенията на национален регулаторен орган следва да бъдат предоставяни единствено в спешни случаи за предотвратяване на сериозна и непоправима вреда за страната, поискала тези мерки, и ако балансът на интересите изисква това. Последното трябва да се докаже от страната. В съображение 78 от преамбюла на Директива (ЕС) 2018/1972 се посочва, че съществува широко разминаване в начина, по който апелативни органи са прилагали мерки за спиране на решенията на националните регулаторни органи, като с цел постигане на по-голяма последователност на подхода следва да се приложи общ стандарт в съответствие със съдебната практика на Общността. За допускане на предварително изпълнение националното право предвижда издаване на разпореждане по чл. 60 АПК. Чл. 60 АПК не предвижда да се преценява възможността да настъпят значителни и труднопоправими вреди на засегнатото лице от предварителното изпълнение, и че това се преценява в производство по чл. 166, ал.2 и ал. 4 АПК. В този смисъл са неотносими аргументите на частния жалбоподател за индикативните разходи, които следва да направи по изпълнението на акта (подготвянето на първоначална оферта не може да се свърже с реални разходи за подготовката на мрежата за свързване или миграция). Законодателството ни е предвидило начин за репариране на имуществените вреди при незаконосъобразни актове на администрацията, ако се окаже, че са били налице такива. Именно поради тази причина и това твърдение е непротивопоставимо на значимия обществен интерес, охраняван с допуснатото предварително изпълнение.. Настоящата инстанция намира, че за предварителното изпълнение на задължителните указания на ЮНАЙТЕД ФАЙБЪР от КРС е мотивиран особено важен обществен интерес, както и опасност, че може да бъде осуетено или сериозно затруднено изпълнението на акта и от закъснението на изпълнението може да последва значителна или трудно поправима вреда. Тези хипотези са обсъдени от първоинстанционния съд. Освен това е бил налице спешен случай, защото очевидно действията (или по-скоро липсата на такива) от страна на ВИВАКОМ и ЮФБ са оставили впечатление у потенциалния им контрагент ЙЕТТЕЛ, че не може да се постигне договореност и следователно е налице спор между страните. Аргументите на страните са били подробно изследвани от АССО в неговото пространно определение и ВАС споделя изложените от съда мотиви. Освен това, намира, че нормите на ЗЕС са приложими по отношение на ВИВАКОМ и ЮФБ именно поради свързаността на лицата, обусловена от собствеността на активите и правоотношенията между тях. Неслучайно е издаден един общ акт, с двама свързани адресата и двете дружества са задължени да направят обща оферта на ЙЕТТЕЛ, а не самостоятелни предложения за свързаност.