Определение № 50227 от 15.11.2023 г. на ВКС по гр. д. № 1779/2022 г.

Постъпила е молба от Ж. С. С., представлявана от адв. М. Е.-В., с искане за изменение, а при евентуалност – за поправка на очевидна фактическа грешка в определение № 50208 от 17 юли 2023 г., постановено по настоящото дело. Изложено е разбиране, че върху присъденото адвокатско възнаграждение не следва да се начислява и ДДС в размер на 20 %. Искането е за изменение на определението, евентуално за поправка на очевидна фактическа грешка в диспозитива му, като според молителката следва да се присъди не сума от 1200 лева с ДДС, а от 968,52 лева без ДДС. Ответникът по молбата С. В. С., представляван от адв. И. З., в отговор на искането заявява становище за неговата недопустимост и неоснователност. Молбата е неоснователна. С посоченото определение съдът измени в частта за разноските определение № 50172/20.03.2023 г., постановено по настоящото дело. Разноските в касационното производство, в случай на недопускане на касационно обжалване, се присъждат с постановеното определение по чл. 288 ГПК, като при условията на чл. 248, ал. 1 ГПК всяка от страните може да иска изменение на това определение. При уважаване на такова искане и намаляване на адвокатското възнаграждение поради прекомерност, както е в случая, съдът се произнася с определение по чл. 248 ГПК, което е окончателно. Въпросът за разноските не може да бъде пререшаван по реда на изменението на постановеното определение. Относно евентуално предявеното искане за поправка на очевидна фактическа грешка следва да се посочи, че по смисъла на чл. 247, ал. 1 ГПК очевидната фактическа грешка не се състои в погрешно формирана воля на съда, а в нейното външно изразяване, т.е. налице е несъответствие между формираната воля на съда и нейното външно изразяване в диспозитива на решението. На поправка подлежи само диспозитивът, а не и мотивите на съдебния акт. В случая не е налице разминаване между мотивите и диспозитива на определението – посочената в мотивите сума е именно присъдената в диспозитива, поради което не е налице очевидна фактическа грешка. За пълнота е необходимо да се изясни, че в соченото определение е отбелязано, че в договора за адвокатска защита е уговорено и платено в брой адвокатско възнаграждение в размер на 1800 лева, без да е изрично означено, че в тази сума се включва ДДС. Съдът също не прие, че в уговорената сума се включва и ДДС (а такова не фигурира и в представения от страната списък с разноски), макар по-нататък в определението да е записано, че присъжда възнаграждение с ДДС. Касае се за несъответствие, което обаче няма характера на очевидна фактическа грешка, тъй като действителната воля на съда е да се присъди адвокатско възнаграждение в размер от 1200 лева. Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на IV г. о.,