Определение № 421 от 31.01.2025 г. на ВКС по гр. д. № 249/2025 г.

Производството е по чл. 307, ал. 1 ГПК. Образувано е по молба с вх. № 6767/25.10.2024 г., подадена от Л. Д. Т. и Д. Т. Д. чрез адвокат А. А. за отмяна на решение № 263/24.10.2024 г., постановено по в.гр. д. № 539/2024 г. по описа на Окръжен съд Дообрич, с което след частична отмяна на решение № 60 от 25.07.2024г. по гр.д.№159/2024г. по описа на Тервелски районен съд, е уважена молбата на Р. С. Т., подадена в лично качество и като майка и законен представител на Д. Л. Т., за налагане на мерки за защита по Закона за защита от домашно насилие /ЗЗДН/, упражнено спрямо тях от Л. Д. Т. и Д. Т. Д.. В молбата си за отмяна на влязлото в сила решение молителите поддържат основанията по чл. 303, ал. 1, т. 4, т.5, т.6 и т.7 ГПК. Излагат съображения за наличие на поддържаните отменителни основания. Искането е за отмяна на влязлото в сила въззивно решение. Ответниците по молбата за отмяна – Р. С. Т. и малолетния Д. Л. Т. чрез неговата майка и законен представител Р. С. Т., в писмен отговор, подаден чрез адвокат Г., изразяват становище за недопустимост, а при условията на евентуалност – за неоснователност на молбата за отмяна. Претендират разноски. Върховният касационен съд, състав на Трето Гражданско отделение, намира, че не са налице предпоставките на процесуалния закон за допускане на подадената молба до разглеждане. Съгласно разрешенията, дадени в ППВС № 2/29.09.1977 г. и ТР № 7 от 31.07.2017 г. по тълк. д. № 7/2014 г. на ОСГТК на ВКС, като извънредно процесуално средство за съдебен контрол на неправилни решения, отмяната не може да се приложи по отношение на всички съдебни актове, а само по отношение на тези от тях, които се ползват със сила на присъдено нещо. В случая молбата за отмяна е подадена срещу влязъл в сила съдебен акт (въззивно решение), което е постановено по ЗЗДН. Решенията, постановявани от съда при упражняване на правомощия по ЗЗДН, са израз на съдебното администриране на гражданските правоотношения. Влизането в сила на посочената категория решения не поражда последиците на разрешен със силата на присъдено нещо правен спор. Производството по ЗЗДН започва по молба на пострадалото лице и е свързано с осигуряване и налагане на мерки за защита, а не цели разрешаване на правен спор със сила на присъдено нещо. Постановеният с тях правен резултат може да бъде отменен или изменен отново по молба при наличието на нови (новонастъпили или новооткрити) релевантни за спора обстоятелства, а и с оглед разпоредбата на чл. 5, ал. 2 ЗЗДН мерките по този закон се налагат само за срок за срок от три до 18 месеца, т. е. те са винаги с временно действие, а не уреждат трайно конкретните граждански правоотношения. Веднъж сезиран, съдът постановява онова, което приема за законосъобразно, но и целесъобразно за съответното гражданско правоотношение, правейки преценка въз основа на заложените в закона критерии. Съдът постановява решение, с което отказва да издаде или издава заповед за защита по чл. 16 ЗЗДН и издадената заповед подлежи на незабавно изпълнение съобразно чл. 20 ЗЗДН. При определяне на защитната мярка по чл. 5, ал. 1 ЗЗДН съдът не е обвързан от искането в молбата, а се ръководи от целта да даде пълна, адекватна и ефективна защита на пострадалото лице. Правото да се сезира съдът с искане за администриране на гражданските правоотношения не се преклудира при произнасянето на съда и страните могат отново да се обърнат към него с искане да определи ред и начин на упражняване на материалните им отношения/ в този смисъл са изложени съображения и в мотивите към ТД № 2/2019 ОСГК на ВКС/. Ето защо подадената молба за отмяна е недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане, а образуваното по нея производство следва да се прекрати. Разноски за молителите не се следват. Ответниците по молбата са заявили своевременно искане за присъждане на разноски. В настоящото производство са представлявани от адвокат Г., която е осъществила процесуалното им представителство безплатно поради материалните им затруднения. Съдът определя адвокатско възнаграждение на адвокат Г. по реда на чл.38, ал.2 ЗА в размер на 400лв., като съобразява фактическата и правна сложност на производството, обема на извършената от адвоката работа - изготвяне и подаване на отговор на молба за отмяна, както и решението от 25.01.2024 г. по дело C-438/22 на СЕС, съгласно което, при определяне размера на адвокатското възнаграждение, съдът не е обвързан от минималните размери, определени съобразно Нар. № 1/09.07.2004 г. на ВАдвС, респ. – от ограничението по чл. 38, ал. 2, изр. 2 от ЗАдв, което препраща към наредбата. Водим от изложените съображения Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.