Определение № 778 от 04.11.2013 г. на ВКС по гр. д. № 5071/2013 г.

Производство по чл. 274, ал. 2, ГПК. Образувано е по частна жалба на И. Г. К. от [населено място] срещу определение № 202/31.05.2013 год. по гр.д. №179/2013 год. на Софийския окръжен съд, с което е отхвърлена неговата молба за освобождаване от държавна такса по гр.д. № 179/2013 год. на СОС, както и за предоставяне на правна помощ под формата на процесуално представителство до приключване на гр.д. № 179/2013 год. на СОС. Прави оплаквания за неправилност на определението и в двете му части. Моли същото да бъде отменено и вместо него да бъде постановено ново, с което да му се предостави исканата правна помощ, както и да бъде освободен от заплащане на държавна такса за въззивното производство. Ответникът по частната жалба - Т. Я. К. оспорва частната жалба. Изтъква, че на частният жалбоподател многократно е представяна правна помощ. Моли частната жалба да бъде оставена без уважение. Върховният касационен съд, състав на 3-то г.о., приема следното: Частната жалба е подадена в срока по чл. 275 ГПК, от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна. За да постанови обжалваното определение Софийският окръжен съд сочи, че молителят – частен жалбоподател след като е декларирал ,че е семеен, не е представил доказателства за доходите на съпругата си, въпреки изрично дадените му указания в тази насока.С оглед на това съдът е приел, че липсват доказателства, които да позволят пълно изследване на имущественото състояние на ищеца и неговото семейство. Съобразно с това е прието, че молителят не е установил по несъмнен начин, че не разполага с достатъчно средства за заплащане на държавна такса и адвокатско възнаграждение, което е основание молбата му за освобождаване от държавна такса и предоставяне на правна помощ да бъде оставена без уважение. Във връзка с искането за предоставяне на правна помощ е посочено също така, че не е налице допълнителното условие по чл. 23,ал.2 ЗПП за удовлетворяването му, а именно интересите на правосъдието да изискват предоставяне на правна помощ Определението е правилно. При неговото постановяване Софийският окръжен съд правилно е приел, че за освобождаването от държавна такса и предоставянето на правна помощ законът / съответно чл. 83,ал.2 ГПК и чл.23,ал.4 ЗПП/ е въвел критерии, които касаят материалното, здравословно и семейно състояние на молителя. Дали молителят отговаря на тези критерии съдът преценява въз основа на доказателства, които следва да бъдат предоставени от него. При липса на тези доказателства в пълен обем, съдът не може да извърши своята преценка, че са налице условията за освобождаване от държавна такса и предоставяне на правна помощ и съответно да удовлетвори подадената молба. Във връзка с молбата за представяне на правна помощ правилно е съобразено както поведението на молителя във връзка с многократното предоставяне на такава помощ по време на процеса, което би могло да се квалифицира и като злоупотреба с право, така и допълнителното условие по чл. 23,ал.2 ЗПП. Предвид изложеното, Върховният касационен съд, състав на 3-то г.о.