Определение № 9648 от 06.10.2026 г. на ВАС по адм. д. № 9911/2026 г.

Производството е по реда на чл. 229 и следващи от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба подадена от В. И. Н. от [населено място], обл.В.Търново, чрез процесуален представител, срещу Определение №3513 от 27.08.2026 г. на Административен съд (АС) Велико Търново по адм. дело № 933/2026 г. С определението е оставено без уважение искането на частната жалбоподателка за спиране на предварителното изпълнение на Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №GPAM - 3058801 от 18.08.2026 година на младши автоконтрольор към РУ Дряново при ОДМВР – Габрово, с която й е наложена ПАМ по чл.171, т.1, буква „З“, „ГГ“ от ЗДвП- „временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство (СУМПС) на водач, който е извършил нарушение по чл. 175, ал. 3 ЗДвП, до решаване въпроса за отговорността му, но за не повече от 6 месеца“. Частната жалбоподателка счита, че определението е неправилно, поради противоречие с материалния закон и необоснованост. Излага, че още на 18.08.2026 г. (в деня на издаване на оспорената заповед) е сключена валидна задължителна застраховка „Гражданска отговорност“, регистрацията на автомобила е възстановена по служебен ред, а регистрационните табели изобщо не са били сваляни от органите на МВР. Това именно е ново обстоятелство по смисъла на чл.166, ал.4 АПК. Доказателства за това обстоятелство са били представени пред първоинстанционният съд, който е пропуснал да изложи мотиви относно отпадналата фактическа необходимост от предварително изпълнение на наложената ПАМ. Посочва се, че последиците от изпълнението надхвърлят обичайните неблагоприятни ефекти от изпълнението на административен акт и имат характер на значителна и трудно поправима вреда, доколкото препятстват ефективното изпълнение на служебните му функции. Прави искане определението да бъде отменено и да бъде спряно предварителното изпълнение на заповедта за прилагане на ПАМ. Ответникът – мл. автоконтрольор към РУ Дряново при ОДМВР – Габрово не изразява становище по частната жалба. Върховният административен съд, състав на осмо отделение намира, че частната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 230 АПК, от надлежна страна против подлежащ на оспорване съдебен акт. Разгледана по същество частната жалба е основателна. С обжалваното определение АС В.Търново е оставил без уважение искането на В. И. Н. от [населено място], обл.В.Търново за спиране на допуснатото по силата на закона предварително изпълнение на Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №GPAM - 3058801 от 18.08.2026 година на младши автоконтрольор към РУ Дряново при ОДМВР – Габрово, с която й е наложена ПАМ по чл.171, т.1, буква „З“, „ГГ“ от ЗДвП- „временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство (СУМПС) на водач, който е извършил нарушение по чл. 175, ал. 3 ЗДвП, до решаване въпроса за отговорността му, но за не повече от 6 месеца“. За да постанови определението си съдът е анализирал разпоредбите на чл. 172, ал. 6 ЗДвП и на чл. 166, ал. 2 във вр. с ал. 4 АПК. Посочил е, че на жалбоподателя се налага да търпи неблагоприятните последици от прилагането на ПАМ, но това не обосновава извод за наличие на значителна или трудно поправима вреда. Съдът е приел, че жалбоподателката не е доказала вероятността да претърпи вреди от невъзможността да управлява МПС за периода на приложената ПАМ; не е посочила нови обстоятелства, възникнали след издаване на оспорения акт в подкрепа на искането си и не е установено жалбата й да е вероятно основателна, съгласно указанията на задължителното решение на СЕС по дело С-605/23. Определението е неправилно. С оспорената пред АС В.Търново Заповед ПАМ е наложена заради това, че на 18.08.2026г. в гр.Дряново на ПП-I-5 (E85) Км129 в посока на движение от гр.Габрово към гр.В.Търново г-жа Н. е управлявала собствения си Фолксваген Голф с рег.№[рег. номер], като автомобилът е със служебно прекратена регистрация от 18.08.2026г. по чл.143, ал.10 ЗДвП Оспорената заповед подлежи на предварително изпълнение по силата на закона – чл. 172, ал. 6 ЗДвП. За да се спре допуснатото по силата на закона предварително изпълнение на заповедта, е необходимо адресатът на акта, искащ спиране, да докаже, че то би могло да му причини значителна или трудно поправима вреда - чл. 166, ал. 4 във вр. с ал. 2 АПК. Вредата може да бъде както имуществена – загуба или пропусната полза, така и неимуществена. Тя трябва да е значителна или да има такова отражение за молителя, че той трудно да може да я поправи. Настъпването й следва да е достатъчно вероятно. За вероятността от настъпването на вредата и за възможния й размер трябва да бъдат представени доказателства, а не само да има твърдения в тази насока. Изпълнението може да се спре само въз основа на нови обстоятелства. По делото не се спори, че предварителното изпълнение на мярката би довело до невъзможност частната жалбоподателка да управлява МПС, включително до затруднения при придвижването й. Представени са доказателства за наличието на нови обстоятелства по смисъла на чл. 166, ал. 2, изр. последно АПК. В първоинстанционното производство е представена полица за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, сключена между г-жа Н. и Застрахователна компания „ЛЕВ ИНС“ ЕАД, за МПС с рег. № [рег. номер], с период на застрахователно покритие от 18.08.2026 г. до 17.08.2027 г. Представено е и удостоверение от Гаранционния фонд от което е видно, че към 18.08.2026 г. превозното средство, с регистрационен номер [рег. номер], има валидна задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите в „ЛЕВ ИНС“ ЕАД, с начална дата на покритие 18.08.2026 г., 23:58:00 г. и крайна дата на покритие 17.08.2027 г. 23:59:00 ч. Предвид посоченото и на основание чл. 143, ал. 10 ЗДвП прекратената регистрация на пътното превозно средство е възстановена служебно след извършване на нарушението, за което е приложена процесната ПАМ. Разпореждането за предварително изпълнение (в т.ч. и допуснатото по закон) не може да съществува самостоятелно – то обслужва ефикасността на основния акт, като позволява той да породи правни последици преди окончателното му влизане в сила. След като регистрацията на МПС е възстановена, предварителното изпълнение на мярката, до решаване на спора по същество, единствено уврежда правната сфера на жалбоподателя. Изложеното води до извод, че предварителното изпълнение на оспорения акт, при възстановена регистрация на МПС, би могло да доведе до настъпването за жалбоподателя на значителна и трудно поправима вреда. Налице е основание по чл. 166, ал. 4 АПК, във връзка с чл. 166, ал. 2 АПК за спиране предварителното изпълнение на акта. Като е достигнал до извод за неоснователност на искането за спиране на допуснатото по закон предварително изпълнение на процесната заповед, първоинстанционният съд е постановил неправилно определение, което следва да бъде отменено. Вместо него следва да се постанови друго, с което предварителното изпълнение на заповедта бъде спряно. В същия смисъл е цитираната от жалбоподателката съдебна практика на ВАС: Определения по адм.д.№№7652/26; 6304/26 и 6621/26г. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 1, предл. 2-ро, вр. с чл. 236 АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение