Определение № 3099 от 17.06.2025 г. на ВКС по гр. д. № 2677/2024 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба вх. № 15539/02.05.2024 г. на С. П. Ф., подадена чрез адвокат А. Г., срещу въззивно решение № 357/14.03.2024 г. по в. гр.д. № 3216/2023 г. на Окръжен съд - Пловдив. В касационната жалба се поддържа, че решението е незаконосъобразно и неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост - основания за касационно обжалване по чл. 281, т. 3 ГПК. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се твърди наличие на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК по въпросите: 1. Основателен ли е искът по чл. 109 ЗС при отглеждане на животни в съседен надлежно регистриран животновъден обект съгласно разпоредбите на ЗВМД, в обхвата на издаденото надлежно удостоверение за регистрация; 2. Налице ли е накърняване на имуществената сфера на ищеца и от тук накърнено ли е упражняването правото му на собственост и попада ли в обхвата на понятието „неоснователно действие“ по смисъла на чл. 109 ЗС дейността по отглеждане на животни в надлежно регистриран животновъден обект съгласно разпоредбите на ЗВМД, в обхвата на издаденото надлежно удостоверение за регистрация; 3. Как следва да се определи какъв е меродавният брой животни, надвишаването на който да се приеме, че попада в обхвата на понятието „неоснователно действие“ по смисъла на чл. 109 ЗС – този по Приложение № 1 към Наредба №9 на Общински съвет - Брезово, или съобразно разрешените в приложените удостоверения от 28.06.2021 г. и 05.07.2021 г. за регистрация на животновъдни обекти, издадени от ОБДХ-Пловдив, обективиращи разпоредбите на ЗВМД и Наредба № 44 от 20.04.2006 г. за ветеринарномедицинските изисквания към животновъдните обекти и съответно до който брой евентуално следва да се редуцира броят на животните, така щото да се приеме, че са премахнати последиците от „неоснователни действия“ по см. на чл. 109 ЗС и в този смисъл коя е приложимата разпоредба; 4. Налице ли е накърняване на имуществената сфера на ищеца и накърнено ли е упражняване правото му на собственост, с посочените от съда „усещане на силната и остра миризма от отделените от животните биологични отпадъци“, т. е. същите попадат в обхвата на понятието „неоснователни действия“ по см. на чл. 109 ЗС в конкретния казус и в частност може ли чрез негаторен иск да се търси защита срещи въздействия, които създават психически дискомфорт на ищеца, но не нарушават установената от нормативен акт забрана и не засягат пряко имота на търсещия защита. Ответникът по касация А. Т. Т., [населено място], чрез адвокат С. Д., е подал писмен отговор по чл. 287, ал. 1 ГПК, в който твърди, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване. Претендира разноски. Касационната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд, в срока по чл. 283 ГПК и отговаря на изискванията на чл. 284 ГПК, поради което е процесуално допустима. При проверка допустимостта на касационното производство, ВКС, ІІ г. о. констатира следното: С обжалваното решение е потвърдено решение № 3690/11.08.2023 г. по гр. д. № 12695/2021 г. по описа на Районен съд – Пловдив в частта, в която по предявения от А. Т. Т. иск с правно основание чл. 109 ЗС С. П. Ф. е осъден да преустанови дейността си по отглеждане на животни в притежавания от него обект – ферма, находящ се в [населено място], [улица], съставляващ УПИ *-* от кв. 58 по плана на [населено място], регистриран в БАБХ като животновъден обект под номенклатура „4160- 0060“, над максимално допустимия брой, определен в приложение №1 към Наредба №9 за хигиенните изисквания при отглеждане на животни за лични нужди на територията на община Брезово, а именно: над два броя едри преживни животни и приплодите им до 12-месечна възраст, и над десет броя дребни преживни животни с приплодите им до 9-месечна възраст, както и в частта, в която С. Ф. е осъден на основание чл. 45 ЗЗД да заплати на А. Т. сумата 1000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди, претърпени в периода 18.05.2016 г. – 22.06.2021 г., изразяващи се в неблагоприятни емоционални изживявания, страдания и дискомфорт на Т. вследствие дейността на ответника по отглеждане на животни в имот, находящ се в [населено място], [улица], ведно със законната лихва върху главницата, считано от 18.05.2016 г., до окончателното изплащане. Въззивният съд е приел за безспорно между страните, че А. Т. притежава имот, находящ се в [населено място], [улица], представляващ УПИ *-* от кв. 58 по плана на [населено място], който имот е в съседство на притежавания от С. Ф. поземлен имот, съставляващ УПИ *-* от кв. 58 по ЗРП на [населено място]. Сключен е договор за наем между М. П., като наемодател, и С. Ф., като наемател, за УПИ *-* от кв. 58 по плана на [населено място] за срок от шест години, считано от датата на подписването на договора. В него е посочено, че имотът ще бъде ползван от наемателя за животновъден обект – отглеждане на овце и кози. При извършена проверка по повод постъпил сигнал в община Брезово е констатирано, че в УПИ *-* от кв. 58 ответникът отглежда 20 бр. крави, 60 бр. кози и овце, 1 бр. кон и 25 бр. кокошки. С договор от 28.04.2021 г. С. Ф. е възложил на „Булплод“ ООД да приема ежедневно оборска /животинска тор/ в базата си в [населено място], общ. М.. От представените приемо-предавателни протоколи въззивният съд е установил, че в периода 28.04.2021 г. – 13.12.2021 г. приемането на оборска тор е осъществявано от „Булплод“ ООД, а в периода 30.05.2022 г. – 30.12.2022 г. от „Джонсън-агро-Е“ ЕООД. Събрани са и други писмени доказателства – удостоверения за регистрация на животновъдни обекти, от които е установено, че в УПИ *-* от кв. 58 и в УПИ *-* от кв. 58 са регистрирани и вписани в регистър на ОДБХ-Пловдив ферми за крави и дребни преживни животни, отговарящи на ветеринарномедицинските изисквания, като посочените в ветеринарномедицинско свидетелство №BG2021-029827 със съответните индивидуални идентификатори животни (кози и овце) са клинично здрави. Установено е от констативен протокол №01/231 от 04.05.2023 г. и констативен протокол №02/231 от 04.05.2023 г., че при извършена проверка от ОДБХ – Пловдив в животновъдните обекти на ответника не са открити несъответствия, като миризмата е типична за отглежданите животни. В посочените протоколи е отразено, че в обектите има изградени торови площадки за временното съхраняване, както и, че договор, сключен с „Джонсън-агро-Е“ ЕООД за извозване на оборска тор, е в сила от 25.04.2023 г. От свидетелските показания на А. Т., съпруга на ищеца,е установено, че животните в съседния двор са се появили през 2016 г. – около 30 крави и около 60 дребни преживни животни. От този момент според свидетелката са се усещали нетърпими и отвратителни миризми на обор, на фекалии, паразити и мухи. Имало е непрестанен денонощен шум от блеене на животни, от мучене и от техника. Тези обстоятелства са им създавали пречки ежедневно, тъй като миризмата се е усещала непрестанно и не са могли да отворят прозорците нито през деня, нито през нощта. Ищецът бил отчаян и изключително потиснат, защото не е знаел по какъв начин да се справят с този проблем, за да имат нормална среда на живот. Свидетелят И. Ч. от своя страна е разказал, че не живее постоянно в [населено място], но всяка седмица посещава имота на баща си, който живее там и е съсед на страните. Сочи, че знае за проблема с миризмата от 2019-2020 г. Виждал е ответника да извозва по една каруца тор в събота, а понякога и през седмицата. Разстоянието между къщата на баща му и фермата на ответника е около 40 м, като ги дели един двор. Е. К., занимаваща се със земеделие, свидетелства, че ответникът има сключен договор с „Джонсън агро“ ООД за ежедневно извозване на оборския тор, а всеки месец се издава протокол за теглото на извозения от ответника чрез кон и каруца продукт. Торът не се е претеглял, а се е преценявало предаденото количество по вместимостта на една каруца. От заключението на ветеринарномедицинската експертиза е установено, че още от 01.08.2018 г. общинската администрация в гр. Брезово е уведомена, че в животновъдния обект на С. Ф. има едри и дребни преживни животни над допустимия брой съгласно действащата Наредба № 9 на община Брезово. Броят им не е съобразен и с Наредба № 44 за ветеринарномедицинските изисквания при отглеждане на животни. Посочено е, че други животни в животновъдния обект на ответника не се упоменават, защото не са маркирани/чипирани от обслужващия лицензиран ветеринарен лекар, с което не е спазено изискването на ЗВМД за точен отчет на видовете животни за страната. Вещото лице е констатирало, че животновъден обект „Кравеферма 4160-0060“ първоначално не се е намирал на адрес: [населено място], [улица], като едва впоследствие собствеността му е прехвърлена в полза на ответника С. Ф.. Разяснено е, че е невъзможно да бъде извършена смяна на местоположението/адреса на животновъдните обекти, тъй като са стационарни. За да се регистрира нов животновъден обект на нов адрес/местоположение, се подава заявление до ОДБХ и с нарочна комисия с посещение на място преценява всички изисквания по ЗВМД, като след положителна оценка се издава удостоверение за нов животновъден обект. Въпреки липсата на такава оценка от ОДБХ са издадени удостоверения за двата животновъдни обекта на С. Ф.. Посочено е, че съобразно броя на кравите (около 20 бр.) количествата за ден отделени фекалии са около 0.5 тона и около 200 литра урина. Установено е, че фермата е от екстензивен тип, т.е. без механизация в торосъбиране и извозване, като отделените екскременти, примесени с урина стават полутечна фракция, която трябва да се събира и извозва на площадка за съхранение на тор (торохранилище). В процесната ферма липсва такова съоръжение, а торът се събира на камари в двора на фермата и след това се извозва. Отделяните миризми от фекалии, урина (амоняк, сероводород, метан, животинска миризма) се усещат с обонянието, особено при подухване на лек вятър, на разстояние от 0.5 до 2-3 км. Експертизата е оспорена от ответника, като съдът е приел, че възражението е лишено от основание, а страната не е отправила искане за изготвяне на допълнителна или повторна такава. За неоснователно е преценено и възражението, че вещото лице е работило само по писмени данни, без да извърши оглед на място, тъй като посещение в определен ден и час е безпредметно, с оглед възможността животните да бъдат преместени. От съдебно-психологичната експертиза е установено, че в периода от 2016 г. до 2021 г. ищецът е изпитвал постоянен стрес, дължащ се на въздействието на външни дразнители; фрустрация, изразяваща се в чувства като безнадеждност, безсилие да се справи с възникналите проблеми и загуба на доверие; депресия; нервно напрежение, дискомфорт, нарушения в обичайния начин на живот, психична умора, нарушения във функционирането на приятелските и семейните връзки. Отразено е, че поради постоянното въздействие на външни стресогенни фактори е налице ответна адаптивна реакция с тревожно депресивен характер. При така направените фактически констатации съдът е посочил, че в някои случаи самото естество на действията/бездействията на ответника са такива, от които е ясно, че с тях се нарушава правото на собственика да осъществява своето право в пълен обем, като му създават пречки по-големи от обикновените по смисъла на чл. 50 ЗС и не е нужно ищецът да доказва, че такива пречки са налице. Самото нарушение на санитарно-хигиенни изисквания, които са установени с цел опазване здравето на всички живущи в определено населено място или част от него, предполага ограничаване правата на собственика на съседния имот да го ползва пълноценно и по предназначение. Обектите, в които ответникът осъществява дейност по отглеждане на животни, се намират в град, поради което в процесния случай намира приложение Наредба № 9 за хигиенните изисквания при отглеждане на животни за лични нужди на територията на община Брезово, приета с решение от 25.07.2019 г. Приет е за неоснователен доводът на ответника, че относими за животновъдния обект са разпоредбите на ЗВМД, а не тези на Наредба №9. В случая с отглеждането на животни не за лични нужди, а със стопанска цел, не са спазени изискванията на чл. 7, т. 1 и т. 2 и чл. 8, ал. 1, т. 2 от Наредбата. В нея не се съдържа определение за „стопанска цел“, но същото е изведено от понятието „лично стопанство“, представляващо животновъден обект, в който се отглеждат животни с цел добив на суровини и храни за лична консумация. Съобразно Наредбата, в границите на регулация на населените места на територията на Община Брезово, максималният допустим брой животни, които могат да се отглеждат за лични нужди в урбанизираните територии на община Брезово по видове е определен в Приложение 1. Съдът е направил извод, че животните, които отглежда ответникът в процесните животновъдни обекти, надвишават максимално допустимия брой. За неотносими са преценени представените от ответника два броя удостоверения за регистрация на животновъдни обекти, тъй като ОБДХ- Пловдив е административен орган, който не разполага с правомощия да разрешава възникнали между страните правни спорове. Отглеждането на едри и дребни преживни животни над максимално допустимия брой – над 2 бр. ЕПЖ и над 10 бр. ДПЖ, в съседен имот е възприето като дейност, представляваща източник на неоснователно въздействие по смисъла на чл. 109 ЗС. Посочено е, че не са осигурени и необходимите хигиенни условия за отглеждане на животните в съответствие с чл. 8, ал. 1, т. 3 и чл. 15, ал. 1, т. 2 от Наредба № 9. Не е установено ответникът да е извършвал дезинфекция, дезинсекция и дератизация на обектите. Според съда всичко това, в съчетание със съхранението на оборски тор в процесните животновъдни обекти в противоречие с хигиенните норми, обосновава извод, че с поддържането на посоченото вредно състояние неоснователно се смущава правото на собственост на ищеца. Т. търпи силна и неприятна миризма, която се отделя както от събирането на оборски тор в двора, така и от отглежданите животни. Подложен е на денонощен шум от животински звуци и на разпространените насекоми, паразити, мухи, кърлежи и др. В заключение е посочено, че нито в ЗВМД, нито в Наредба №44 за ветеринарномедицинските изисквания към животновъдните обекти се съдържа изискване за отстояние на такива обекти от населените места. Независимо от това неспазването на ветеринарномедицинските изисквания, както и тези свързани с броя на отглежданите животни в община Брезово, съставлява нарушение на санитарно-хигиенните изисквания, предвидени в специалната наредба. Регистрацията като животновъден обект не обуславя възможност за отглеждане на животни в разрез с изискванията на санитарно-хигиенните норми, като броят им в населеното място не може да надвишава броя на животните за лично ползване, независимо че касае животни, отглеждани за стопанска дейност. По отношение на иска по чл. 45 ЗЗД съдът е посочил, че във въззивната жалба липсват наведени възражения срещу тази част на първоинстанционното решение. Прието е, че липсва нарушение на императивна материалноправна норма, а оплакването срещу обективността на СПЕ е неоснователен, доколкото останалите събрани доказателства кореспондират със заключението на вещото лице. Настоящият съдебен състав намира, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на решението, поради липса на сочените от касатора основания чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК. Съобразно разясненията, дадени в ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г., ОСГТК, ВКС, касаторът трябва да посочи правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело в мотивираното изложение по чл. 284, ал. 1, т. 3 ГПК. Той трябва да се изведе от предмета на спора, който представлява твърдяното субективно право или правоотношение и да е от значение за решаващата воля на съда, но не и за правилността на съдебното решение, за възприемането на фактическата обстановка или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Посоченият правен въпрос определя рамките, в които следва да се извърши селекцията на касационните жалби по реда на чл. 288 ГПК. Първите три въпроса са по същество на спора, поради което не могат да предпоставят допускане на касационно обжалване. В производството по селекция на касационната жалба по чл. 288 ГПК не може да се извърши проверка и оценка на изложените от въззивния съд фактически констатации. Въпросите, поставени от касатора, са свързани с твърдението, че надлежно регистрирана в Областната дирекция на безопасност на храните в гр. Пловдив ферма отговаря на изискванията за капацитет на животновъден обект, с оглед което не е осъществено неоснователно въздействие върху правото на собственост на ищеца. В установената практика на ВКС /решение № 14/09.05.2016 г. по гр.д. № 4658/2015 г., I г.о. и цитираните в него решения на ВКС/ се приема, че искът по чл. 109 ЗС може да бъде уважен и в случаите, при които законно регламентирана дейност се осъществява по начин, който създава пречки на собственика на съседен имот да упражнява спокойно правото си на собственост.Негаторният иск е предоставен на собственика за защита на притежаваните от него вещни права от неоснователни преки или косвени въздействия върху имота му, с които се пречи, ограничава или смущава спокойното ползване на имота по неговото предназначение.Този иск дава защита срещу посегателства, които без да отнемат владението, пречат на собстгвеника спокойно и в пълен обем да ползва имота си. В случая съдът е приел, че дори животновъдният обект, собственост на ответника, да покрива изискванията за популация на отглежданите в него селскостопански животни, то същият представлява източник на неоснователното въздействие по смисъла на чл. 109 ЗС, създавайки наднормен шум, замърсяване и миризми. По този начин са създадени пречки на собственика на съседен имот да го използва по предназначението му, което е обусловило уважаването на иска за отстраняване от фермата на определен брой от отглежданите животни до размера посочен от Наредба № 9 за хигиенните изисквания при отглеждане на животни за лични нужди на територията на община Брезово. С този нормативен акт местната власт е регламентирала максималния брой животни, които могат да бъдат отглеждани в един обект на територията на общината, с оглед нуждата от баланс между интересите на отделните жители, населяващи общината. От събраните доказателства въззивният съд е направил извод, че са доказани твърдените от ищеца действия на ответника, с които смущава упражняването на правото му на собственост, като създадените пречки /миризми, замърсяване, шум/ от отглежданите от ищеца животни са по-големи от обикновените. Преценката на приетите за установени от съда факти, изисква обсъждане и преценка на събраните по делото доказателства, което не е предмет на настоящото производство. Последният въпрос също не може да обоснове допускане на касационно обжалване, тъй като не е решен в противоречие с цитираната от касатора практика на ВКС. В нея е прието, че действията на трети лица, които създават психически дискомфорт, ако са извършени в нарушение на установена от нормативен акт забрана, сочат на нарушаване на друг вид право, различно от правото на собственост върху недвижим имот. В случая въззивният съд е приел, че създадените пречки и неблагоприятните въздействия от отглеждането на множество ЕПЖ и ДПЖ, изразяващи се в неприятни миризми, поява на паразити и вредители, наднормен шум и замърсяване, засягат именно правото на собственост върху имота на ищеца, доколкото всички тези проявления от осъществената животновъдна дейност на ответника имат за последица ограничаване на възможността за пълноценно ползване на съседните имоти по предназначение. С оглед изложеното, съдът намира, че не са налице предпоставките за разглеждане на касационната жалба по същество и не следва да се допуска касационното обжалване на решението. Въпреки изхода на производството по чл.288 ГПК на ответника по касация А. Т. не следва да се присъждат разноски, тъй като не са представени доказателства такива да са направени. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІ г. о.