Определение № 2153 от 09.07.2025 г. на ВКС по т. д. № 2138/2024 г.

Производството е по чл. 274 ал. 2 изр. 2 от ГПК. Образувано е по частна жалба на В. Ц. Д. срещу определение №2382 от 10.09.2024г. по т.д. №1906/2024г. на Върховен касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, с което е прекратено производството по т. д. № 1906/2024 г. по описа на ВКС, ТК, І т. о. Частната жалбоподателка моли да се отмени атакуваното определение като неправилно. Твърди,че съдът погрешно е квалифицирал изложените в исковата молба доводи и фактически твърдения. Счита за неправилно становището на съда, че е недопустимо да се претендира по общия исков ред нищожност на арбитражно решение поради постановяването му в симулативен процес. Поддържа, че уреденият ред за отмяна на арбитражни решения по ЗМТА е отделен и различен и той не възпрепятства възможността за търсене на защита на правата на ищцата по общия ред за симулативно воден процес. Ответниците по частната жалба „Автостъкла кобра“ ЕООД и „Автостъкла“ ООД не изразяват становища по същата. Върховен касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като прецени данните по делото и доводите на частния жалбоподател, приема следното: Частната жалба е процесуално допустима - подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.275 ал.1 от ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, но разгледана по същество е неоснователна. За да остави без разглеждане подадената от В. Ц. Д. частна жалба, тричленният състав на Върховния касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, е приел, че основанията за отмяна/нищожност на арбитражните решения са лимитативно изброени, от което следва, че производството по чл.47, ал.1 от ЗМТА не е средство за контрол по същество на арбитражното решение, а нищожност може да бъде твърдяна единствено в хипотезата на неарбитрируемост на спора, но не и безсрочно. Тезата, че законът не допуска безсрочно търсене на нищожност на арбитражно решение, е извел както от мотивите към изменението, публ. в ДВ бр. 38/2001г., така и в резултат на историческото проследяване на законодателната уредба, ограничаваща във времето възможността за прогласяване на нищожността, както и ограничаваща основанията, които водят до този тежък порок. Поради това е счел за неприложимо по отношение на арбитражните решения разрешението, дадено в ТР №106/1964г. по гр. д. №76/1964г., с което се допуска предявяването на иск за установяване на симулативен процес, в резултат на който е постановено съдебно решение. Отделно, съставът е изразил становище, че постановеното по симулативен процес съдебно решение не е нищожно, като се е аргументирал с въведената през 1952г. /сега действащата разпоредба на чл.299, ал.3 от ГПК/ забрана за оспорване на решение, постановено по привиден процес, от страните по него. Определението е правилно. В исковата молба е въведен довод за нищожност на арбитражното решение като постановено по симулативен процес. Съгласно ал.2 на чл.47 от ЗМТА /ред. ДВ бр.8/2017г./ за нищожни могат да се прогласят само тези арбитражни решения, които са постановени по спорове, предметът на които не подлежи на решаване от арбитраж, като неарбитруемите спорове са посочени в чл.19, ал.1 от ГПК. Други основания за нищожност на арбитражното решение не са предвидени, включително и симулативността. ЗМТА не предвижда субсидиарно приложение на ГПК за неуредените въпроси / чл.24 от ЗМТА ./ Процесуално недопустимо е чрез прилагане по аналогия на хипотези, при които едно съдебно решение би било нищожно, да се допуска разширяване/допълване на основанията за нищожност на арбитражното решение /в този смисъл и постоянната практика на ВКС, формирана с решение №72 от 10.05.2021 г. по т. д. №30/2021 г. на ВКС, ТК, II т. о., определение № Р-78 от 17.07.2019г. по т. д. № 3010/2018 г. на ВКС, ТК, I т. о., определение №462/28.02.2024г. по т. д. №2664/2022г. на ВКС, ТК, II т.о., както и с цитираните от първия състав на ВКС в обжалваното определение №133/12.11.2020г. по т. д. №1459/2019г. на ВКС, ТК, I т.о., определение №192/08.10.2020г. по т. д. №2366/2019г. на ВКС, ТК, II т.о. и др./ Неоснователни са изложените в частна жалба доводи, че независимо от специалните разпоредби на ЗМТА относно основанията за отмяна и нищожност на арбитражните решения, българската съдебна практика допуска воденето на съдебно производство за установяване на нищожността на всяко решение, постановено в симулативен процес. Цитираното в частната жалба решение №50239/22г. от 18.01.2023г. по гр.д. №4528/2021г. на ВКС, IV г. о., не разглежда хипотеза на арбитражно решение и в същото не са обсъждани и тълкувани разпоредбите на приложимия в настоящата хипотеза ЗМТА, които именно изключват възможността за установяване на нищожността на арбитражното решение по общия исков ред. Единствено в цитираното от касатора решение №5 от 27.04.2022г. по т. д. №27/2020г. на ВКС, I т. о., е призната възможността симулативност на арбитражното решение да се претендира по общия исков ред, което становище понастоящем остава изолирано от формираната постоянна практика на ВКС. Предвид изложеното, правилно е прието от първия тричленен състав на ВКС, че предявеният от В. Д. иск за установяване на нищожност на арбитражно решение №15/13.06.2022г. по арб. д. №22003/2022г. на Арбитражен съд при сдружение „Арбитражен съд при Световен търговски център“ е недопустим. Воден от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение, на основание чл. 274 ал. 2 изр. 2 от ГПК